15 Ноември 2024петък01:43 ч.

Българи

Влюбен в България, смел до безумство

Легендарният полк. Борис Дрангов обичал да казва: "Най-големият военен бюджет е по-евтин от войната, а честта - неизмеримо по-скъпа от парите!"

/ брой: 132

автор:Димитър Копривленски

visibility 8047

Планини от спомени, коментари и оценки са изказани за него. И все възторжени и вдъхновени. Като самия Дрангов.
Известен е и като войсководец, и като четоводец, и като сърцевед... Неговите сентенции и постулати "Сърце подир сърце върви", "Накажи и забрави, с миналото войника не кори", "Заплашването е слабост", "Бъди строг, но най-много и най-първо към себе си", "Говорът струва толкова, колкото струва говорителят"... са всеизвестни. А сред тях е и най-съдържателната, най-добре показваща и представяща полковник Борис Дрангов: "Бъди възторжен идеалист, смел до безумие, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване!" И ако някои тук и там са се вайкали - забравен ли е Дрангов, защо е забравен Дрангов, е било повече поза и дори суета. Защото Дрангов просто не може да бъде забравен или забранен. На негово име има три села в България, има улици и чешма. За него и песен се е пеела: "С нас е подполковник Дрангов..."


За Дрангов храм е войнишката душа. Неговото "Здравей, юнак!" е като комка, като хвалба, като зов. "За него войникът не бе "долен чин", не беше дори "войник", не беше "момче", - пише големият наш писател Антон Страшимиров, който лично го е познавал - той се обръщаше към хората си с "юнак"... А ако още не е юнак, оттук нататък всеки ще се стреми да бъде.
"Следвоенното време просто плачеше за Дрангова!", като че ли простенва Антон Страшимиров.

Сякаш провидението го изпраща

на българските войници и на България, та Борис Дрангов се ражда на най-светлия български ден - 3 март, само шест години преди Освобождението, през 1872 г. в Скопие. И целият живот, всеки детайл от дните му, е най-ярко доказателство за максимата, че човек не е онова, откъдето е тръгнал, а това, което иска да бъде.
До IV клас учи в българската солунска гимназия "Кирил и Методий", след което пристига в София. Тук завършва V клас, като живее при брат си Тодор, по-голям от него, на ул. "Екзарх Йосиф". И през есента на 1891 г. постъпва във Военното училище. От сутрин до късна вечер там ечат команди и бодри песни. Юнкерът Борис Дрангов сякаш е попаднал на най-своето място. В занятията по български език, история, тактика, математика, строева той е в стихията си. С голяма любов изучава историята на българската държава и на военното изкуство. Любими автори му стават А.В. Суворов и М.И. Драгомиров, при когото после ще попадне и ще слуша лекциите му, докато учи във Военната академия в Петербург.
Важно е тук да се знае, че още във Военното училище се съставя една група от 50-60 младежи от Кукуш, Скопие, Велес, Прилеп, сред които са Гоце Делчев, Петър Дървингов, Борис Сарафов, Ефрем Чушков, обединени от общи мечти и планове. Най-добро доказателство за характера на юнкер Дрангов е изборът му да стане кавалерист. И още: незаслужено наказан, като израз на протест, Дрангов не отговаря на поздрава на офицера, който го е наказал. "Защо?" - пита го капитан Бонев. "Защото съм човек!" - отвръща дръзко Дрангов.
Ярки са следите на този

невероятен идалго в униформа на български офицер

откъдето и да е минал. Във Военното училище той основава юнкерски кръжец за просвета. В 3-ти конен полк в Пловдив, където е изпратен веднага след училището като подпоручик, хваща войник с торба овес да я носи в дома на ескадронния командир и пише рапорт до командира. Поради тази причина е преместен чак в Лом. Първата му грижа е да посети семействата тук, които имат връзка с родния му край. Така се запознава и се жени за Райна Денкова. Решен е, ако първото им дете е момче, да го кръстят Кирил, защото Кирил и Методий са българските просветители. От Лом през лятото на 1903 г. полкът заминава за Радомир, а поручик Дрангов като комита "отскача" в Македония. През 1904 г. пък заминава да учи в Петербург. Той е единственият български офицер, чиято дипломна работа, след защитата й, е отпечатана за ползване от обучаващите се занапред.
 След злополучните войни от 1912-1913 г. в печата излизат със статии генералите Иван Фичев, Александър Танев и др. За да обори становищата им, пише и майор Дрангов. Пак по своему. Гневно, безжалостно, с учудваща и красиво-смела откровеност. Ето и заглавията на статиите му: "Не наливайте ново вино в старите мехове", "На куп грънци една сопа стига", "Стълбата се мете отгоре"... В които казва: "Вземете я (метлата), възлезте най-отгоре, па отново и най-грижливо почнете отначало... Не щадете никого, ни покровителство и старшинство на доказани негодници, ни роднинство и приятелство на възкръснали мъртавци..."
Кой би помислил дори, че може да се пише така! А Дрангов го прави...
За което на 27.I.1914 г. е даден под съд. Защото си е позволил да критикува в печата някои висши началници. Сред тях се припознават бившият началник на щаба на армията, военният министър, всички гузни съвести, макар да няма посочени имена.
В крайна сметка на 18.II.1914 г. пред препълнената зала Пловдивският военен съд оправдава старши адютанта на 2-ра Инспекционна област майор от Генералния щаб Борис Дрангов. Което

още повече го издига като любимец на войниците

и колегите на кавалериста.
Още по-голямо оправдание, доказателство за правотата на Борис Дрангов е назначаването му за началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие през април 1916 г. Нещо повече. По признанието на военния министър генерал Никола Жеков: "Създадох школата, защото имах на разположение един Дрангов. Назначих го по мой личен избор, не по реда на служебното му старшинство, защото не всеки по-старши можеше да бъде подходящ за такъв изключителен случай".
След като е преподавател по тактика и командир на юнкерска рота във Военното училище през 1910-1912 г., сега майор Дрангов може в пълна сила да покаже, че думи и дела при него са едно.
Легенди се носят за Дрангов в Скопие и в Българската армия въобще. На една от многото речи, които произнася пред школниците, присъства и немският фелдмаршал Макензен. И докато преводачът гъгне на ухото му, той го спира: "Не е нужно да ми превеждате, аз чувствам какво говори този офицер."
Колкото и напрегнати да са четирите месеца в школата, преминават като четиридесет дена. През това време "дори бабите му ставали на крака, а пък жените притичвали на улицата" да го видят, разказва съпругата му Райна. Защото може би са чули как Дрангов учи школниците си: "Юнаци, научавам се, че в празнични дни някои от вас прекарвали отпуската си из кръчмите и кафенетата на крайните квартали. При мене! В центъра на града искам да ви виждам аз!"
От уста на уста, от поколение на поколение се предава и случилото се при закриване на школата в Скопие. Много пъти го е казвал, но го повтаря пак: "България има нужда от силата, труда и кръвта на своите достойни синове. Затова бъдете достойни чеда на майка България!" След това поздравява всеки новопроизведен подпоручик. Но щом достига левия фланг, където са онези, които с ходатайства не заминават за фронта, Дрангов се спира, обръща се и високо заявява: "Тези не заслужават да се ръкува с тях началникът на школата!" А там са все синове и близки на големци.

Животът на човека се мери по делата

И това е една от проповедите на полк. Борис Дрангов. А как той я изпълнява, става ясно от думите на всички, които са го познавали, след смъртта му. След участието му в Балканската и в Междусъюзническата война през 1912-1913 г. в началото на септември 1915 г. е назначен за командир на 5-и пехотен македонски полк, а през март 1917 г. става командир на 9-и пехотен пловдивски полк. Два месеца по-късно, на 26 май 1917 г., пада убит при завоя на Черна.
Трудно е да се предаде покрусата и на ония, които са го познавали, и на ония, които само са слушали за него. Дори охранителните постове намират на телените мрежи съболезнователна бележка от италиански войници. След панихидата по повод една година от смъртта на полк. Борис Дрангов прочувствено слово държи генерал Александър Протогеров, земляк и бивш бригаден началник на покойника. Ето само редове от това слово.
"Като българин Борис Дрангов обичаше пламенно България и боготвореше всичко българско. Обичаше той българската земя, с нейните природни прелести, българския народ с неговите добри качества и българската реч, която най-добре изразява душата на народа ни... Като българин той взе участие в Македонското въстание през 1903 г., като велик патриот българин, той и млад загина!"
И как човек днес, като слуша вайканията "300 милиона за вертолети, кой ще ни напада, с кого ще се бием", да не се сети за Дранговите слова: "Най-големият военен бюджет е по-евтин от войната, а честта - неизмеримо по-скъпа от парите..."

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ