Позиция
Вие таен марксист ли сте, excellence?
Клошари се раждат от бедността, не от липсата на солидарност
/ брой: 270
Нали сме двойкаджиите на ЕС, всеки се чувства задължен да ни дава акъл как да си оправим успеха. Кацне американски конгресмен на софийското летище и, кажи-речи, от ВИП чакалнята се разпореди да се откажем от "Южен поток" и - хоп - проектът се спира. Отлети премиерът Борисов във Вашингтон, приеме го четвъртокласната служителка на Държавния департамент Виктория Нюланд и той не й козирува само защото по устав не се козирува на гола глава. Но това са, така да се каже, инцидентни инструктажи. А в София си имаме постоянни ментори в лицето на посланиците.
Така посланикът на Нейно Величество Джонатан Алън ни съветва "да не слагаме всички енергийни яйца в една кошница". Военен министър след военен министър отпускат морна глава в скута на американската посланичка Марси Рийс и тя им сугестира какви бойни самолети и други оръжия втора употреба да си купуваме. Периодически тя разкрива и предимствата на генно модифицираните продукти, на шистовия газ и пр. В назидателно изявление гореупоменатите и още десетина техни колеги, предимно от столиците на европейския Север, ни убеждават в тайния чар на гейпарадите.
За разлика от този нравоучителен подход на англосаксонците, французите както винаги го дават по-елегантно. Те отчитат напредъка ни в усвояването на някои европейски и по-специално френски стандарти като клошардизацията (от clochard - бездомник) и правят проникновени анализи на причините за нейното зараждане и развитие. Винаги съм се възхищавал от способността на французите да представят недостатъците си като предимства, грешките си като постижения. А клошардизацията направо я поетизират. Клошарите са едни хора със свободолюбив дух, които отхвърлят ограниченията на обществените догми, пият си винцето под мостовете на Сена, припичат се свободно в Булонския лес и преспиват на сушина в метрото.
Негово превъзходителство посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан сподели тези дни, че "Франция познава този феномен от много години". Това стана по повод отчитането на резултатите от проекта "Улицата не е дом", осъществен от Samusocial за София. (Samusocial international е организация с дългогодишен опит в работата с бездомниците). В рамките на този проект е установено, че най-много бездомници в столицата има в районите "Триадица" и "Възраждане". Че голямата част от тези бездомници са хора със средно образование, а имало и немалко висшисти. При получаването на почетна грамота за личния му принос в осъществяването на проекта господин дьо Кабан заяви: "Преди двайсетина години този феномен (наличието на бездомници) не можах да го отбележа в България." Е, това е - поне в това отношение сме я настигнали Франция. И тук вече той даде компетентната си диагноза за генезиса на явлението: "Индивидуализмът и егоизмът стават по-силни... резултатът е изчезването на солидарността."
Или аз нещо не разбирам, или нещо е сбъркано в цивилизационния ни избор. Какво намеква негово превъзходителство: че при отречения социализъм е имало повече човешка солидарност и по-малко индивидуализъм и егоизъм? И в случая той не потвърждава ли косвено дефиницията на Маркс, че "битието определя съзнанието". Характерно за онова отречено битие беше, че нямаше хора без работа, т.е. без доходи, без средства за задоволяване на човешките нужди. Но пък как щяхме да усетим поетиката на това да си висшист или среднист и да преспиваш волно в някое мазе или изоставена съборетина, да се радваш на циганското лято и да си подбираш от богатото меню на боклукчийските кофи.