В руслото

Барак Обама завърши носталгичните си последни президентски срещи в Европа. Сбогуването с европейските партньори изглеждаше не особено весело. Все пак Обама направи всичко по силите си да успокои ужасените от избора на Тръмп европейци, че всичко ще си остане по старому. Все пак, вероятно за да се подсигури, в разговорите си той наблегна на необходимостта от засилване на санкциите срещу Москва. Да не забравяме, че срокът на сега действащите санкции изтича точно преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. И нищо чудно европолитиците, които напоследък все по-открито говореха поне за смекчаването на тези санкции, навредили повече на Европа, отколкото на Русия, сега отново да послушат отиващия си Обама.
Друг въпрос е какво ще настъпи след 20 януари, когато Тръмп влезе в Овалния кабинет. Каква политика ще води по отношение на Европа и Русия засега е трудно да се предвиди. Но ако погледнем спряганите имена за новата американска администрация, май ще се окаже, че старите европейски лисици са се тревожили излишно. Ако се потвърдят информациите, че за държавен секретар се спряга Мит Ромни, трудно може да се надяваме на затопляне на отношенията между Москва и Вашингтон. Надеждата, че Тръмп сам ще си води външната политика, може да я отхвърлим веднага - системата в Америка е достатъчно стройно изградена и президентът няма как да надвие Конгреса. Случаят с най-голямото постижение на Обама, програмата му за здравеопазване, известна като Обамакеър, го доказва. След наложените многобройни поправки от проекта остана една не особено добре работеща и осакатена програма. Няма съмнение, че и Тръмп ще се сблъска с подобни проблеми. Как ще реагира? Един Господ знае. Засега обаче изглежда, че всичко тръгва в добре познатото русло. За съжаление...