В менгемето на реалността

Новите възгледи винаги са били обект на подозрение и съпротива, без каквато и да е друга причина, но защото те още не са общи.
Джон Лок

Процедурата, открита от барон фон Мюнхаузен за изваждане от тресавището, беше, като той сам се дърпаше нагоре за косата. Уви, този способ е тотално неприложим спрямо противодействието на корупцията по т.нар. "високи етажи на властта" у нас. Понеже практиката за "убеждаване чрез сребърни аргументи", тоест чрез подкупи, е разпространена по всички посоки на държавния мениджмънт в България.
Като правило, стратегиите за системно отстраняване на причините за корупцията в различните страни са достатъчно еднотипни. Представа за тяхното съдържание може да се получи от приведената по-долу "единна многоцелева стратегия за борба с корупцията", разработена от сътрудниците на Групата на Световната банка.
Тя се състои от следните раздели:

Институционални основи:
" институционализация на независима и ефективна съдебна власт;
" разширение на сферата на парламентарен контрол;
" осигуряване на независимост на правоохранителните органи.

Политическа отговорност:
" политическа конкуренция, заслужаващи доверие политически партии;
" прозрачност при финансирането на партиите;
" прозрачност спрямо избирателите на процедурата за гласуване;
" правила, регулиращи проблема за конфликт на интереси на държавните служители;
" гарантиране на свободата на информацията;
" засилване на ролята на средствата за масова информация.

Конкурентоспособен частен сектор:
" реструктуриране на монополите с цел повишаване на конкурентното начало;
" понижаване на бариерите пред излизането на пазара;
" прозрачност на корпоративния мениджмънт;
" увеличаване на правата на деловите асоциации.

Управление на държавния сектор:
" назначаване на държавна служба на основа на конкурсното начало;
" децентрализация на властта;
" повишаване на прозрачността на бюджетния процес;
" повишаване на прозрачността в действията на данъчната администрация.

Както се прояснява от данни, изнесени в българската преса от Световния барометър за корупцията, изготвен от международната организация "Трансперънси интернешънъл", управляващите през мандата на ГЕРБ не са успели да обърнат моментното социокадро в позитив. Ситуацията се експонира само в негатив. Или ако си послужим с езика на дългата редица от цифри, близо 90% от анкетираните наши съграждани са убедени, че в българската съдебна система корупцията е всеобхватна. Съмнения за корупция сред политическите партии имат 76% от българите, а над две трети от респондентите на допитването смятат, че правителството и парламентът използват незаконни похвати. 65% от българите оценяват полицията като корумпирана, а според 64% от тях държавната администрация извършва закононарушения.
През 2012 г. 17% от анкетираните са платили подкуп на полицията, 13% - на институции от съдебната система, а 7% - за здравеопазване.
От 10 ноември 1989 г. та чак до днешна дата за българските парламентаристи
 
борбата с корупцията

е толкова велика цел, че не заслужава да бъде преследвана. И оттогава не се е състояло нито веднъж заседание на Народното събрание, по време на което на там представените партии да се е налагало после да гледат фотофиниша, за да отсъдят кой е бил най-напорист в диспута за въвеждане на действени рестрикции и санкциониращо законодателство срещу корупционните практики. Кой най-много се е потил по време на тренировките и кой най-яростно се е напъвал да заслужи призово място върху пиедестала на хероите, защищавали държавните интереси.
Е, необходимите условия за стартиране на ефективно противодействие на това социално заболяване е наличието на политическа воля у политическите лидери, заинтересованост на държавния елит, поддръжката от страна на висшите властови нива.
Към практическите мерки за борба с корупцията могат да бъдат включени нормативните, насочени към ожесточаване на контрола, на отговорността, така и социално-икономическите, призвани да издигнат статута на държавните служители, да повишат образователното им равнище, да подобрят заплащането им, а също да бъде привлечена към взаимодействие обществеността.
Но за да бъдат приети тези, а и други целесъобразни мерки, в правовата държава е необходимо да бъдат изпълнени две условия: създаване на необходимата правова конструкция и провеждане на институционални реформи.
Правовата основа дефинитивно включва приемането на нормативно-правови актове в държавата, насочени както към непосредствено изкореняване на корупцията (дефиниране на понятието, отговорността, контрол върху свръхдоходите и разходите на чиновниците и др.), също и нейната профилактика (проверка на законодателството за корупциогенност, отмяна на несъответстващите актове, създаване на действена нормативно-правова база чрез използване на правни и обществени експертизи и др.).
Неотменен елемент от комплекса реформи с цел минимизиране, а после - контролиране на корупциогенността в държавния апарат, е драстичното

намаляване броя на чиновниците

Този многоброен държавен щат е свързан исторически с опита за икономическо догонване и модернизация на България след Освобождението до 1944 г. и след това до 1989 г. Генериран е от непрекъснатото и нарастващо използване на мощта на държавата, която е била основен строител, предприемач, потребител на стоки. Високата активност на държавата в икономическата сфера - като инструмент за натрупване и на преразпределение на капитала, в условия на частна собственост, поражда и огромна корупция. Налага се една корумпирана и клиентелистка политическа система. След всяка смяна на властта новото правителство раздава като бакшиши постове на свои привърженици. Ето че още през 1899 г. в България на 1000 души население се падат между 10 и 12 чиновници, а в Германия са 5, в Австро-Унгария - 1,5, в Румъния - 4,5. Това огромно множество от чиновници в преобладаващата си част бива изритано в служебен аут още при първата смяна на властта. После следва отново същата процедура, и пак, и пак... Процес, който бива количествено драстично намален през периода 1944-1989 г., поради "ръководната роля" на БКП, но все пак като качествен феномен остава при вътрешнокотерийните борби.
Законите на теорията на вероятностите са валидни и тук, върху територията на корупционните практики. Колкото по-малък е броят на държавните чиновници, толкова по-намален е шансът за корупция.
Понастоящем, във второто десетилетие на ХХI век, тежестта на антикорупционната превенция е във внедряването на механизми, които регулират процесите на институционално проектиране (правила за производство на правила). Именно функцията на тези механизми е да смекчи остротата на проблема за създаване на неефективни институции, които биха генерирали питателна среда за корупционни практики. Тук най-важна е оценката на регулиращото въздействие, опиращо се върху "принципа за съучастие". Чрез метода на обратната връзка за информация от адресатите на съответната норма на експертните среди. В този процес важна роля играят неправителствените организации, както и бизнес сдруженията.
Ключовата дума в борбата срещу корупцията в държавния апарат е

"прозрачност"

Чрез нея е възможно забележимо да бъде намален корупционният потенциал в сферата на административното обслужване. Както и да улесни прилагането на нова политика в мнозинството корупционни области, в това число до регулирането на тръжните процедури и данъчната администрация.
Поредният N-ти пример за непрозрачно изразходване на държавни средства са 66-те млн. лв. за комуникационни проекти относно шестте оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони. Както коментират представители на PR индустрията, членове на тяхната браншова организация участват в едва десет от всички обявени проекти за 1,5% от общата сума. И още: "Прави впечатление, че там, където се иска наистина комуникационна работа и сериозни консултантски усилия - например в написването на ръководство за дейности по информация и публичност, проектите са дадени на професионални агенции за смешни суми". За сметка на това някои от най-големите и общо формулирани поръчки са отишли например при туроператорски фирми. Самото обстоятелство, че са били възлагани и поръчки "по спешност", без провеждане на тръжни процедури, съгласно общата теория на корупционните индикатори предполага наличие на подкупи.

Повикът за "нов морал"

издигнат от протестиращите, е роден от ендемичната корупция, в която е затънала не единствено и само държавната администрация. По веригата "дал-взел" подкупващите често са освен физически лица и представители на частния бизнес, и... нерядко и НПО-та! Опитващи се чрез подкупи да прокарат лобистка нормативна база, като защитят групови икономически интереси, а нерядко дори инспирирани отвъд промени в духовната сфера. Логично е, че според споменатото изследване на Трансперънси интернешънъл 37% от българското население е на мнение, че неправителствените организации у нас са корумпирани. Допитването е извършено сред 114 000 души от 107 държави. Единствено гражданските сектори в Португалия и Гърция изпреварват българските НПО-та и имат 39% съмнение за корумпираност.
Ето как цялата реалност налага - при наличие на здрав разум у властприлагащите, понеже политическата воля у населението е налице, да бъде проведена и обществена експертиза на цялото законодателство, а в бъдеще - и на проектозаконите, за корупциогенност. Трудоемка работа, но и най-дългият път започва с първата крачка.

*- Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България