15 Ноември 2024петък01:54 ч.

В криза умните инвестират в обучение

Нашето законодателство в областта на професионалното обучение отново само разрешава или забранява, а не е насочено към отваряне на възможности, казва експертката по професионално обучение

/ брой: 171

автор:Аида Паникян

visibility 3079

Визитка: Мария Тодорова през есента на 2009 г. е спечелила конкурс за експерт в Европейския център за развитие на професионалното обучение със седалище в Солун, Гърция. Там тя е първият българин на такава позиция. Преди това работила в България в системата на Българо-германските центрове за професионално обучение.

- Госпожо Тодорова, какво представлява Европейският център за развитие на професионалното обучение?
- Центърът е създаден през 1975 г., за да популяризира професионалното обучение в ЕС. Това е една от първите децентрализирани и специализирани агенции на съюза. Основните му задачи са да събира и анализира информация за професионалното обучение във всички страни на ЕС, да развива и координира изследвания, да насърчава съвместни проекти за професионално обучение и да предостави среда за обмен на идеи между европейските партньори.
- В мрежата за обучение на обучители (TTNet) са включени 22 държави от ЕС, но България не е в това число. Защо?
- Защото влязохме по-късно в ЕС. А за да бъде поканена една държава в европейските институции, е необходимо време. Освен това самата мрежа е в процес на трансформация и от идната година започва да работи не само на ниво центъра, но и с ЕК. Тогава ще има специфичен начин на поканване на държавите. Вероятно и България ще получи съответната покана.
- Как ще стане това?
- Най-вероятно ЕК ще покани Министерството на образованието и то ще трябва да излъчи представител - и като лице, и като институция. Това може да бъде дирекция или отдел от министерството - трябва да е институция, която може да взема политически решения. Отделно ще се включат и експертни групи в областта на обучението на обучители.
- Какво ще правят те и какво ще спечели България от участието си в мрежата?
- Основното е обменът на информация. Не става въпрос да се каже, че системата на обучение във Финландия, Норвегия или Франция е най-добра и "дайте са пренесем модела", а "да видим какво и как го правят". Принципът е учене един от друг. С TTNet нещата стават на политическо ниво - подпомага се процесът на вземане на решение от министерство например как да бъде направена съответната програма за цялата система на обучение на обучители... България все още не се възползва достатъчно от средствата от еврофондовете. Не става въпрос като финанси, а като опит.
- Какво е обяснението?
- Невинаги от подходящото ниво и от подходящите институции изпращаме представители. Обикновено се решава някой да представлява страната ни в такива проекти - даден човек или институция, но не се взема предвид дали този човек или институция може да е най-добрият мултипликатор - да "донесе" подходящия за страната ни опит, да го разясни тук и да го разпространи, да го мултиплицира. Защото важно е не само да бъде представена страната. Точно по такива причини България малко присъства в подобни изследвания в областта на образованието и обучението, малко се чува за страната ни и за образованието в нея и след това малко се представя и някакъв чужд опит у нас.
- Доколко включването на България в TTNet ще се отрази пряко върху обучителите и съответно - обучаваните?
- Обучението на учители и на обучители се провежда отдавна, но по линия на други програми, включени в т.нар. интегрирана програма за учене през целия живот. Има няколко подкомпонента, единият от които е програмата "Леонардо да Винчи". В нея има специален подсектор за мобилност на преподаватели в сферата на професионалното обучение - специализация в чужбина за по-кратък или по-дълъг срок. Има и кратки посещения в рамките на няколко дни или седмица по определени теми и се наричат "стъди визитс" или обмяна на опит. Програмата за учебни визити е по-малко популярна - тя е по-скоро за управленски функции. Преди години отиваха по нея много колеги от министерството и като че ли не стана ясно, че може да бъдат включвани и редови преподаватели... Като цяло за програми за преподаватели за възрастни страната ни отделя по-малко средства, отколкото за учители от професионалните гимназии. И още нещо: не съм сигурна дали информацията на електронната страница на Центъра за развитие на човешките ресурси стига до хората, които пряко ги интересува.
- Незнаенето на чужд език не е ли също пречка?
- Да. Това не е проблем само за България, а и за другите страни. Друг проблем, който се обсъжда, е как да се процедира, когато преподавателят трябва да отсъства по-дълго, например ако е на обучение по Леонардо, кой ще го замества?
- Каква е практиката за обучение на работното място в страните от ЕС?
- В това отношение България стои доста по-назад от други европейски страни - нямаме сериозни традиции, както и институции, които да се занимават с това. Преди години имаше работнически факултети. Но в западните страни има цели институции, има и специално законодателство, а обучението на работещи е третият стълб в образователната система заедно с общото образование на децата и с университетското.
- По време на кризата как е организирано професионалното обучение?
- Поради намалено производство т.нар. умни предприятия оползотворяват част от работното си време, в което нямат работа, за обучение. Така работната сила може да запази уменията си. Това се смята за успешна стратегия, защото когато отмине кризата, работодателите ще разчитат на персонала, който е лоялен към фирмата и в обучението на който са инвестирали. А и много по-евтино им излиза, отколкото да съкращават работници, а после да търсят нови. Но невинаги и не във всички фирми има този начин на мислене, а и не всички могат да си го позволят.
- В какво точно ще се състои сертифицирането на професионалното образование по ICO?
- Наистина ICO е стандарт за други области. От друга страна, спорно е дали в областта на образованието и обучението трябва да говорим точно за услуги и дали да гледаме на образованието като на пазар. В момента експерти разработват съответните критерии и целта е да се осигури качество на тези услуги. До края на годината се очаква да има такъв стандарт - да се види на изхода на едно професионално обучение какви знания, умения и опит е получил човек. Затова трябва да се реши дали всеки може да предлага образователни услуги или трябва да отговаря на специфични условия. В България например подобна практика е лицензирането на центровете за професионално обучение. Но то е начално - на какви критерии трябва да отговаря обучаващата институция, за да получи лиценз, а процедурата по наблюдение не е толкова стриктна и не отговаря на очакванията на обществото.
- В България има и друг феномен - има неколкостотин центъра за обучение и професионално образование. В същото време има само 2-3 центъра по професионално ориентиране. Как стоят нещата в това отношение в Европа?
- По Закона за професионално образование имаше възможност за създаване на такива центрове. Но нещата много се забавиха. Тази система тепърва се изгражда наново. Нямаше и голям интерес от страна на центровете да развиват такава дейност - законът не даваше яснота как точно трябва да работят, как и откъде ще бъдат насочвани клиенти към тях. Организациите са лицензирани, но не могат да започнат работа. Междувременно имаше няколко пилотни проекта. Мисля, че продължава да се работи по един от тях - центровете за кариерно консултиране към университети. Подобен проект навлезе и в средните училища. Но важно е подобна дейност да има и за възрастните - работещи и най-вече за безработните. Те са най-уязвими и това се разбира в моменти като сегашния. В бюрата по труда се изпълняват някои от тези функции. Консултанти насочват безработните към някоя професия, но това не е достатъчно, защото не е системно. Ако човек попадне на заинтересуван трудов посредник, може да има късмет. В повечето страни на ЕС такава система има, работи, надгражда се и значението й за целенасочено стигане до пазара на труда е признато. Между другото един от приоритетите на ЕС е изграждането на такава система във всяка страна.
- Но у нас се затварят училища, децата нямат достъп до общо, дори до начално образование...
- В такива случаи трябва да сме гъвкави. Ето, чета сега новия законопрект. Нашето законодателство пак само разрешава или забранява, а не е насочено към отваряне на възможности. Например едно село с 12-15 деца на различна възраст и 5-6 учители. Като затворят училището, държавата дава само възможност децата да бъдат превозвани до училището в най-близкото населено място. Но често много от семействата са толкова бедни, че не могат да си позволят и това - децата нямат какво да облекат. От друга страна, учителите отиват на борсата и държавата трябва да им плаща за безработица или трябва да напуснат дома си, за да търсят работа другаде. От трета страна, във всяко българско село има читалище или културен дом. Той също пустее и се руши. А може да се направи алтернативен учебен план или някаква форма на обучаване на тези деца с тези учители в това село. Важното е в края на учебния процес те да покажат резултатите, които се изискват за това образователно ниво. Това няма да струва на държавата повече, отколкото затварянето на училището. Например в населени места на север във Финландия... До 15-16 ч. училището е отворено за учениците. От 17-18 ч. започват вечерните курсове на възрастните - общообразователни или за професионално обучение. Наистина не е най-приятното нещо за възрастни хора да седят на чинове. Знаете ли какво е обяснението? Първо - да се използва потенциалът на преподавателите. Второ - "защо трябва да затопляме друга сграда, след като тази вече е топла?" У нас има купища пожелателни документи в това отношение - планове, стратегии и пр., но в действителност не се прави нищо в живота. В Гърция например имат специални училища, наречени втори шанс (не знам дали използват същата сграда, както е практиката във Финландия) за хората, които са напуснали по една или друга причина по-рано или по-късно училище. Обучението им се финансира по различни правителствени програми и мисля, че хората не плащат. Разработени са специални учебни планове. Тези училища са по европейски проект. В българо-германските университети също работихме по този проект за втори шанс" в кв. "Столипиново" в Пловдив. Имахме няколко групи за ограмотяване и групи за прогимназиално и гимназиално образование. Две групи по 20 души завършиха успешно гимназия, дипломираха се. Мисля, че сега този проект се продължава по линия на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Пари има, но доколкото разбрах, в момента и там е забавено финансирането. Има и много ограничения. Първо бяха обявили, че само хора, които нямат завършен 4 клас може да бъдат приемани. Но не е нормално - някои са с 6 клас и затова нямат достъп до такова обучение. Училището за възрастни не е само път към образование, а възможност да влязат в социална среда.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ