Уау-у-у-у!
/ брой: 255
Звучи ли ви познато това възклицание? Сигурно и на вас ви е втръснало американизирането на какви ли не понятия за възхищение и наслада. Разбира се - съпроводено от притворени очички, отдали се на изкушението.
Миналата вечер по повод Хелоуин две дечица, миловидно гримирани и дегизирани, но не като тикви, позвъниха и дочакаха лептата ми за тържественото събитие, видимо възприемано от тях като връх в нагласата за изживяването на светлия задокеански празник. Симпатично, но и печално. Да не прекалявам - все пак други времена настанаха, а зомбитата нарастват лавинообразно, право пропорционално на процеса на промиването на мозъци...
На този фон не по-малко притегателно звучи фактът, че има хора, за които животът е постоянен Хелоуин. Като г-жа Хилари Клинтън например. Уау-у-у-у, я какви хонорарчета вземала бивщата Първа дама на Америка. Тук, струва ми се, възклицанието би трябвало да бъде съвсем българско, например: Брееей, Бря, Въх, Ега ти и т.н. Колкото до мадам Клинтън - нещата май са повече от ясни. Дали с "Голдман Сакс", дали с KKR, дали с Carlyle Group или пък с други олигархични (може би по-точно е да се каже - най-олигархични) - далаверата стои заключена в сейфовете на американския свръхелит, а той е този, който без съмнение определя световната политика. А г-жа Клинтън - и тя е един наемен, но висш все пак, труженик на нечие благоденствие. Просто знае и тайни, и политики, и идеи, и други подобни. Плюс че и за ранга, който доскоро заемаше във Вашингтон, й се полагаше правото да бъде един от международните стратези, определящи военнолюбивото поведение на свръхдържавата САЩ. За това се плаща. По нашите представи - свръхскъпо. А на нас ни остава само с ведро лице изкушено да изпъшкваме: Уау-у-у-у-у...