У нас женският труд е с 14% по-евтин
КНСБ настоява фирми с 5 на сто разлика в заплащането да не участват в обществени поръчки
/ брой: 235
В България женският труд е с 14,1% по-евтин от мъжкия. Това бе обявено на дискусионен форум "Европейска директива за прозрачност при заплащане на труда", организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт". Различията по пол в заплащането на труда в целия ЕС са изчислени също на 14,1%, но в 13 държави този процент е по-нисък. В Люксембург разликата е 1,3%, в Италия - 4,7%. Тези различия феминизират прага на бедност и под него остават повече жени, коментира Виолета Иванова от КНСБ. При нулева разлика в заплащането бедността при работещите жени ще намалее наполовина, а 2,4 млн. деца в ЕС ще излязат от бедността, пресмятат експерти.
В България диапазонът на различията в заплащането по пол е съизмерим с възрастта, констатират от КНСБ. В началото на трудовата кариера до 25 г. разликата за еднакъв труд при еднаква позиция, образование и умения е 8,2%, но при 35-44-годишните ножицата се разтваря до 18,9%, при 45-54-годишните намалява до 16,4%, а при 55-64-годишните - до 6,7%. Една от причините е, че професионалното развитие на жените по-често е възпрепятствано от семейни ангажименти, което се отразява на доходите им, а по-късно и на пенсиите им. КОВИД-кризата предизвика най-голямо намаление на наети в дейности, в които преобладава женската заетост. Такива са хотелиерството и ресторантьорството - за година около 20 хиляди са освободени, като 62% от тях са жени. В преработващата промишленост намалението е с около 22 хиляди души, а близо 57% са жени.
Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени дейности - създаване и разпространение на информационни продукти и в производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия. В първата жените вземат средно с 32,4% по-малко от мъжете, а във втората - с 9,2%. В две от трите най-ниско платени дейности преобладава женската заетост, като например в хотелиерство и ресторантьорство.
КНСБ има конкретни предложения по проектодирективата на ЕК за прозрачно заплащане. Едното е да не бъдат допускани до участие в обществени поръчки фирми, в които разликата в заплащането на труда на жени и мъже е над 5 на сто. В българското законодателство няма достатъчно разпоредби по отношение на заплащането, коментира Чавдар Христов от КНСБ. По думите му, когато има правна база, ще можем да коригираме практиката, а всеки международен документ е в състояние да създаде ново трудово право в полза на работници и служители.
Коментар - в статията на Аида Паникян "Врата в пустошта".