16 Ноември 2024събота06:32 ч.

Пламен Орешарски:

Това е най-слабото правителство в новата ни история

И в следващите 10-20 години ще продължим да имаме негативни усещания по отношение на доходите, смята финансовият министър в кабинета "Станишев"

/ брой: 161

автор:Наталия Гергова

visibility 2250

Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в Дупница. Завършва Университета за национално и световно стопанство (УНСС) с магистърска степен по "Финанси и кредит". През 1992 г. защитава докторска степен по "Инвестиции и инвестиционен анализ" в УНСС. Специализира "Банково управление" в САЩ и "Емитиране на държавни ценни книжа" във Великобритания. От 1993 до 1997 г. работи в Министерството на финансите - директор на дирекция "Държавно съкровище и дълг". От 1997 до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. В периода 2003-2005 г. е заместник-ректор на УНСС и ръководител на Финансово-счетоводния факултет към университета. Преподава "Финансово управление", "Инвестиции" и "Инвестиционен анализ". От 2005 г. е министър на финансите в правителството на Сергей Станишев. През 2009 г. става депутат в 41-ото Народно събрание от Коалиция за България. Женен, има син.

Ден след интервюто с финансовия министър Симеон Дянков помолихме на същите въпроси да отговори неговият предшественик Пламен Орешарски 

- Каква е вашата оценка за първите две години на това управление?
- Доста критична - мисля, че това правителство е най-слабото в новата ни история. Без ясна управленска концепция и целенасочени политики правителството съдейства за удължаване на периода на депресия в икономиката. През цялото време то се движеше след събитията. Перманентно подаваше противоречиви и неадекватни сигнали към деловите среди, в резултат на което загуби инвеститорското доверие и в този смисъл игра прокризисно. Прокризисни бяха и необоснованите задържания на плащания към бизнеса, които все още не са изчистени. Отношението към стопански активните субекти в страната е силово, което доразрушава инвестиционния климат. Домакинствата също бяха ненужно стресирани от паническите сигнали, които излъчваха правителствените говорители, и свиха потреблението, а оттук  възникна проблем с вътрешното търсене. Видимо спадна събираемостта на бюджетните приходи, в резултат на което и през двете години бяха реализирани прекомерни бюджетни дефицити (над Маастрихския критерий от 3%). Разширяването на практиките за отбягване на плащането на данъци и нарастването на контрабандата ни върнаха в 90-те години на миналия век.
В условия на свити бюджетни приходи фискалните власти не редуцираха текущите разходи, а ограничиха публичната инвестиционна програма с последващ негативен ефект за общата стопанска конюнктура.
Влоши се фискалната позиция на страната - фискалният резерв намаля с 3 млрд. лв., а правителственият дълг се увеличи с 1 млрд. лв.
- Лично на мен натрупаната инфлация през тези две години ми изяжда по едно зареждане на хладилника всеки месец. 
- Да, свиването на покупателните възможности е по-голямо от официалните индекси на инфлацията поради поскъпването на петролните продукти и храните. Същите заемат осезаемо по-голям относителен дял в домакинските разходи, отколкото е тежестта им в инфлационния индекс. В резултат на тази структура на потребителските ни разходи формалният темп на инфлация подценява степента на протичащото обедняване.
- Ще бъдем ли по-богати от румънците след две години?
- Ще бъдем, но само ако румънците продължат да свиват своето благосъстояние. В периода преди кризата от края на 2008 г. нашите северни съседи рязко увеличиха публичните разходи, поддадоха се на натиска за скокообразен ръст на заплатите в публичния сектор и не издържаха, когато през 2008 г. бюджетните им приходи се свиха. Затова и потърсиха ресурси от МВФ и ЕК, като същевременно рязко намалиха редица бюджетни разходи, включително и заплатите.
Ние водихме доста по-благоразумна политика на бюджетни излишъци, т.е. спестявахме част от приходите във фискалния резерв и затова не възникна остра необходимост да се свиват драстично разходи, както и да се режат заплати и други фиксирани доходи от бюджета. С други думи, ние не допуснахме скокообразно нарастване на заплатите, поради което и сега не се налага същите да бъдат намалявани, каквато е ситуацията при румънците.
Спомняте ли си негативните коментари в нашето общество относно бюджетните излишъци... А стачките за 100% увеличение на заплатите? Помислете какво щеше да стане сега, при свитите бюджетни приходи, ако тогава се бяхме поддали на популизма.
- Според хората пактът за финансова стабилност ще бетонира бедността. Освен това, вкарвайки параметрите на пакта в закон, се лишават следващите правителства от правото да водят самостоятелна фискална политика.
- Аз не подкрепям подобни самоограничения. Мисля, че прекалено бързаме да се харесаме на инициаторите на Пакта за еврото (Пакта "Евро плюс"). Ние, като страна с Валутен съвет, т.е. без самостоятелна монетарна политика, трябва да бъдем по-предпазливи при допълнително стесняване на полето за правене на фискална политика.
Самите изисквания на Пакта за еврото за по-трайно регламентиране на фискалните ограничения в националните законодателства на страните членки не са най-благоразумното начинание, като в същото време не разрешават моралния риск, какъвто е замисълът. По същество подобни ограничения елиминират фискалната политика от антицикличния инстументариум и прехвърлят тези функции само на монетарните власти. На този фон - какво ще стане у нас при евентуална бъдеща криза, след като нашата монетарна политика е силно орязана...
Представете си, че подобни органичения съществуваха преди 2008 г. Вероятно днес световната икономика щеше да продължава да затъва - по аналогия на депресията от 1929-1933 г. Сигурно щяхме да наблюдаваме фалита не само на "Лиман Брадърс", а и на множество още финансови институции и нефинансови компании, което щеше да донесе мизерия и страдания за стотици милиони по света.
Нима вече забравихме, че ако в 1929 г. американското съкровище не се бе опитвало да балансира бюджета, а Федералният резерв не бе останал безучастен към ликвидните проблеми на банковия сектор и не бе вдигал лихвите вместо да ги намали, т.нар. Голяма депресия нямаше да бъде нито голяма, нито депресия, а обичайна пазарна волатилност, каквито светът е наблюдавал многократно.
- Пактът за финансова стабилност се преплита с пакта "Евро плюс". За какво ни е "Евро плюс", след като ще бъдем толкова дисциплинирани финансово, че няма да имаме нужда от финансова помощ, а само ще плащаме някакви вноски - говори се за над 6 млрд. евро за целия период?
- Изглежда доста несправедливо, но за сметка на това е израз на солидарност. Членството в елитни клубове изисква известни жертви, в случая под формата на висок членски внос. Важното е той да бъде съизмерим с членския внос на другите участници, а в случая не е така - нашият е между по-високите.
- Трябва ли ни еврозона?
- Да, трябва ни, но не на всяка цена. Правителствените икономисти първоначално много ме забавляваха с наивния си ентусиазъм за бързо членство в ERM-II и еврозоната. А като добавим и аргумента им - за да изхарчим фискалния резерв, картината ставаше тъжна... Та те изхарчиха преобладаваща част от свободните пари в резерва още преди да се доближим до ERM-II и еврозоната.
- Ще се разпадне ли тя?
- Въпросът е твърде многопластов, за да се отговори еднозначно. Не ми се иска това да стане, защото то би било началото на края на обединена Европа. Вярно е, че еврозоната не отговаря на базисните критерии за наличие на оптимални валутни зони, т.е. тя е по-скоро политически и не толкова икономически проект, но отказът от него не е рационално решение. Моето лично мнение е, че еврозоната трябва да изработи механизъм не само за влизане, а и за излизане, което до известна степен ще неутрализира концептуалната неиздържаност на сегашната конструкция. Дали това ще стане... ще проследим... Бих предпочел нашата страна да наблюдава процеса отвън, а не отвътре.
- Не смятате ли, че много по-лесно ще излезем от кризата и много по-конкурентоспособна ще бъде икономиката ни, ако се влагат повече средства в образование и наука?
- По-бързо няма да излезем поради коментираните вече причини - неразбиране от страна на правителството на икономическия цикъл. Образованието и науката обаче са алтернативата на овчарския занаят, т.е. изборът е наш...
- Реално средствата за наука са намалели точно наполовина.
- Да, ако продължим алегориите - тези средства ще са достатъчни да въведем иновациите в овчарството, но толкова...
- Правилна ли е идеята науката да се съсредоточи в университетите?
- Да, ние имаме осезаема нужда да засилим изследователската дейност в университетите. Това не означава, че трябва да затворим сравнително добре работещи научни институти.
- След две години каква ще бъде минималната заплата и минималната пенсия?
- Не много по-различни от сегашните нива в номинален израз, а в реален - вероятно същите или дори по-ниски.
- След колко време българинът ще усети по джоба си, че излизаме от кризата?
- Усещанията винаги са субективни. В този смисъл мисля, че в следващите 10-20 години ние ще продължим да имаме негативни усещания по отношение на доходите.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ