Специалност "безработен"

Саморегулиращата се пазарна икономика, наложена в нашата страна преди четвърт столетие, неизбежно доведе едно тежко социално-икономическо явление - все повече млади хора остават без работа и без средства за препитание, сочи изследване на Агенцията по заетостта. Част от тях успяват да намерят някаква реализация само в сивата икономика, по чийто ръст страната ни е истински гигант в Европейския съюз.
Почти 60 хиляди младежи до 29-годишна възраст са регистрирани като безработни в бюрата по труда у нас. С близо три хиляди души е нараснал техният брой спрямо октомври миналата година. По официална статистика младежката безработица в България достига 17,2 процента. Всъщност реалността е доста по-мрачна. Сведенията, които се съобщават от бюрата по трудова заетост, далече не могат да отразят истинското положение. Стотици и дори хиляди млади хора просто не вярват, че ще намерят подходяща реализация чрез тези служби, където се предлага главно работа, неизискваща специална квалификация. Затова и не се регистрират там. Ако техният брой се прибави към официалната статистика за младите хора, ненамерили място на трудовия пазар, е възможно безработицата сред младите да достигне поне 25-30 процента.
Безспорен факт е обаче, че над 3 процента от брутния вътрешен продукт, или около един милиард лева годишно, държавата ни отчита като загуби от младежите, които нито учат, нито работят, нито пък търсят трудова реализация. Любопитен факт е, че когато става дума за измерване на нивото на младежката безработица, се вземат предвид основно сведенията от бюрата по труда. Когато обаче същата тази държава отчита загубите си от безработните млади хора, се включват в сметката и онези, които "не търсят заетост", тоест които не фигурират в социалните служби за намиране на работа. Как е изчислен броят им и какъв е той, това не се уточнява, но затова пък загубите, измерени в пари, са пресметнати.
Атрофиралата ни икономика днес е безсилна да поеме и да използва своите граждани в активна трудова възраст. Отнася се с особена сила за младежите, завършили току-що специалност в някое нашенско висше учебно заведение. Това не пречи на значителна част от тези родни вузове да се кипрят гордо с престижното звание "университет", макар че реално предлагат обучение само по няколко сродни специалности. Впрочем претенциозното название не е продиктувано от честолюбиви амбиции. Водещата мисъл в случая е за подобаващата държавна издръжка. Всъщност немалко от предлаганите специалности на практика нямат приложение в България дори колкото грахово зърно. Това може да се забележи и в издаваните от вузовете кандидатстудентски справочници, въпреки че на страниците им завършилите съответната неприложима специалност се определят едва ли не за правоспособни съветници и на самия Господ. Излиза, че млади хора се записват за студенти, надявайки се наивно, че ще придобият прилична реализация в живота след четири-пет години търкане на банките. Истината се оказва горчива. Благодарение на тяхната младежка доверчивост академичното преподавателско тяло се храни доста добре с прилични заплати и лекторски хонорари.
Участта на такива младежи, след като получат дипломите си, е отдавна позната до болка. Те попълват армията на безработните, намират с връзки някаква работа, неотговаряща на квалификацията им, или просто си вдигат гълъбите към чужбина, където също нямат избор и се цанят за какъвто и да е труд.
Държавата следи това "кариерно развитие" вече повече от две десетилетия безучастно и тъпо. Такава волска позиция е удобна за чувствителния стомах на частния ни бизнес, който не се уморява да повтаря, че младите кадри не са подготвени за неговите изисквания. И тази година вузовете, видите ли, са прекалили с педагогическите кадри или пък са пресолили манджата, пръквайки на бял свят неоправдано множество от счетоводители... Сега били потребни техническите умения например на инженери, ама кой ти се занимава с математика в наше време?...
В края на краищата най-разпространената специалност сега в България се нарича "безработен". До ден-днешен възможността за някакъв нормален диалог между Министерството на образованието и науката и Българската стопанска камара изглежда точно толкова абсурдна, колкото и възможността за свикване на вселенски църковен събор. Такова статукво си е много удобно - и двете страни си спестяват милиони левчета, които биха се стопили между пръстите за инвестиции с бая мъглява перспектива.
От Европейската комисия отпуснаха по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. 55 милиона евро за намаляване на безработицата сред младежите на възраст между 15 и 24 години. Видим резултат за простите ни сетива все още няма. Нито барометърът, отчитащ нивото на безработицата, се смъкна, нито пък беше открито ново училище.