Социалното разслоение и политическите ориентации

Политическите желания и нагласи на обществото се изследват от социолозите постоянно, за да фиксират моментното му отношение към властта и готовността или отказа му да подкрепя управляващия политически екип. Процентът одобрение или неодобрение на правителството и основните политически партии и функционери е най-честият и убедителен аргумент за състоянието на политическия живот, за назряващите проблеми и промени в държавата. У нас социологията се свежда комай до тези анкети и до коментарите дали правителството ще изпълни мандата си, или предсрочните избори са неизбежни. За добър социолог се счита този, който е

най-близо до реалния ход на събитията

предсказани с т. нар. проучвания на обществените нагласи.
Тези проучвания и изведените от тях заключения са безспорно необходими и много важни за установяване моментното състояние на политическите настроения и отношения към властта и опозицията, защото по тях могат да се правят прогнози за пораждащите се или вече утвърдили се окончателно, и протичащи процеси. Настроенията по отношение сега управляващите и стоящата срещу тях опозиция говорят много за самото общество. Ала те характеризират една само негова страна. Или по-точно: те характеризират тази негова страна от една-единствена гледна точка и в една степен, а не в целия комплекс. Те фиксират нагласи към конкретни личности и партии, а нито личностите, нито партиите са нещо постоянно в живота на обществото, не го изразяват в достатъчна мяра и по тях не бива да съдим какво реално се случва в него.
Работата е там, че всичко се свежда до конкретните личности и партии (одобрявани или неодобрявани), а не до качествата, които те проявяват и заради които обществото ги възприема, отхвърля или просто не ги забелязва. Но кои са тези качества, защо са предпочетени в този именно момент, а в следващия се отхвърлят - това се пренебрегва. То не се анализира и не се взима под внимание. А зад всеки конкретен акт и конкретен избор се крие дълбока причина, свързана с характера на обществото, с неговото вътрешно устройство, психика, логика, разум, съзнание, обстоятелства.

Обществото наистина е жив организъм

и то обикновено постъпва подобно човека. Винаги има логика в поведението и избора му и най-малкото е нелепо да виним националния ни характер, когато не сме доволни от случващото се - особено когато предпочитанията му са към видимо неинтелигентни и посредствени, но щедро обещаващи поредното спасение управници. Най-често тогава се говори колко заблуден бил народът, та не осъзнава какво го чака. И това не са приказки от улицата, а изводи от анализи. 
Различни са знаците, които показват как обществото се самоосъзнава, какви са тенденциите в неговото развитие, какви проблеми го вълнуват и доколко се чувства стабилно и силно, за да преодолява възникващите пред него трудности и препятствия. Политическите нагласи и желания са такива знаци, които обаче следва да се четат внимателно и да се разчитат в истинския им, а не само във видимия им смисъл. Отношението към властта е изключително важно за определяне степента на обществено здраве, стабилност и възможности. Но и на усещания за опасности и тревоги от скрити болести по социалния организъм.
Аз насочвам разсъжденията си към обяснение на това защо на два пъти българското общество сляпо се довери на политически водачи и създадените от тях политически партии, когато бе очевидно, че те не само не могат да изпълнят обещанията си, но и не притежават изобщо управленски капацитет и идеи за развитието на държавата и хора. При това

говореха лошо, грубо, неясно, елементарно

на невъзможен български език. И външността им не бе външност на манекен. Никакво външно обаяние и привлекателност. Самите те не са интелигентни, а напълно посредствени, ограничени, безкултурни, случайни - дори и с претенциите им за царско потекло, високо образование и дори докторат по някаква наука. Но въпреки това резултатите в изборите бяха внушителни за тях.
Нека разсъждаваме за това.
Българското общество все повече се разслоява имуществено. Обособяват се нови и нови социални групи. Икономическата криза задълбочи това разслоение, като произведе още по-голяма бедност. Средната класа, доколкото я има, намалява обхвата си, тъй като от нея постоянно излизат поради безработицата и фалита на малките търговски дружества значителен брой нейни членове. Те отпадат от предишния си статус и преминават в по-нисшата класа. Обществото като цяло снижава жизненото си равнище, което би следвало да изостри социалните конфликти. От изпитания и напрежения не са освободени дори най-богатите. Те също губят от своите богатства и някои от тях все повече се доближават до долната граница на досегашното си съсловие.

Различните съсловия са с различни интереси

и съзнание. Различни са привързаността им към нацията и респектът им от властта и готовността им да й служат, да й се подчиняват и работят за нейното укрепване.
Българско общество се преструктурира като буржоазно прекалено бързо. Различните слоеве бяха попълнени от хора, които до вчера принадлежаха на една и съща класа и имаха едни и същи интереси, споделяха еднакви социално-политически идеи. След промяната те се оказаха в различни групи, но това не означаваше, че вече мислят коренно различно - дори и когато твърдяха, че вече са "десни" или "леви". Принципите за обществено устройство, за начин на управление, за ценностите, които нацията и обществото трябва да изповядват, до голяма степен си останаха общи и за едните, и за другите.  Т.е. социалното разделение е по-скоро физическо, материално, а не в съзнанието. Новите социални съсловия все още не са политически видими и нямат свой обособен, само техен живот, понеже самите не са се обособили напълно и не са придобили съзнание за различност от другите. Как наистина да стане това толкова бързо, като хората все още и открай време живеят заедно в едни и същи квартали и жилищни блокове, в едни и същи входове. Те са постоянно заедно и са изправени пред едни и същи битови проблеми. Това са съсловия "за себе си", а не "в себе си", поради което съществуват още в миналото на своето социално битие - не в настоящето. Тази структура е показателна за особеностите на българското общество и за протичащите в него процеси, даващи отражения върху политиката, държавното устройство и културата. Естествено е такова общество да желае да бъде единно, колективно, да се ръководи от един

силен и натоварен с общо доверие човек

за да е истински обединител и гарант на единството и движението към една цел. И то непрестанно търси такива хора, лесно им се доверява, уповава се на тях и им поверява съдбата си. Да, хората наистина без уговорки и смущение поверяват съдбата си на такива хора, а не просто решават този или онзи да бъде министър-председател на правителството. 
Въпреки че обществото се разпада на повече съсловия, които някой ден ще бъдат дори враждебно настроени едни спрямо други, още не е готово да отдели политиката от себе си и да я предостави на политиците и техните партии и да не разчита на тяхното "спасение". То харесва партията на силната личност. И тя трябва да разсее страха му от разпадането на единството, на колективния живот, на целостта и на самото съществуване, което днес е неясно и несигурно - особено на фона на предишното, което бе изцяло осигурено от властта.
Обществото се съпротивлява срещу собственото си обуржоазяване и разслоение чрез съзнанието за колективност, за здрава общност и солидарност между хората. То търси водачи, които със своята енергия са готови да спрат всичко това. На него не му трябва кой знае каква идеология или управленска програма, а сила и крило, под което да се приютят и успокоят несигурните и слабите. Когато се намери такъв човек и каже, че за 500 дни ще промени държавата и ще я направи такава, каквато я искат нейните жители, повечето му вярват, защото им се иска да е така - макар вероятно да се догаждат, че това е невъзможно. Но самото страстно желание е достатъчно, за да бъде потиснат разумът и се разсеят съмненията.

Вярата в "спасителя" винаги е по-силна

по-необходима и утешителна от всички програми и идеологии на партиите, които разделят, предлагащи конкретни мерки за осигуряване на по-добър живот. Хората избират обаянието и харизмата на "спасителя" пред  реалността. И никой не е в състояние да ги убеди, че грешат и че грешките им ще доведат до тежки за самите тях последици. Силната любов винаги е негов ръководител. Тази му характеристика е противна на демокрацията, която се основава на широка обща воля и равнопоставеност (колкото и привидна и лъжовна да е) на участващите във властта. Защото самата власт по дефиницията на демокрацията произлиза от народа и принадлежи на народа, т.е. изключва патернализма и първенствуващата роля на харизматичния лидер. Очевидно обществото се обуржоазява по-бавно от икономиката и политиката. Оттук и несъответствията в действията на политическите партии и на самата държава.
Но че обществото се обуржоазява, говори и фактът, че то бързо се отвръща от тези, на които доскоро се надяваше и приемаше като спасители. Буржоазният човек лесно се отказва от себе си, разочарова се при най-малката трудност и безмилостно сменя образеца, на който ще подражава, и на който ще разчита. Ние, българите, имаме примера със Симеон Сакскобургготски, а сега и с Бойко Борисов. Преди тях бе еуфорията от "синята идея" и от Командира. От тях само Бойко Борисов още не е изпитал силата на

неизбежния разочароващ удар на обществото

но и това скоро ще му се случи.
Изкуството на политика е изкуство да познава особеностите на обществото и да му предлага това, което ще му хареса. Но не, разбира се, обилие от примамливи и неизпълними обещания, а сила на волята, съчетана с умение да се управлява. За съжаление сега засега съотношението между харизматичните и можещите е в полза на първите, но историята учи и дано някой се поучи от нея.