15 Ноември 2024петък14:15 ч.

Смешен плач

Разпродадена, разпарчетосана, обосяла България се носи по течението и едва повдига глава над водата

/ брой: 181

автор:Петър Герасимов

visibility 3409

Напоследък неколкостотинте протестиращи, обединени под крилатия, свиркащо-думкащ лозунг: "Много сме, силни сме!", имат нова тема за негодувание. Въпросът е как кабинетът "Орешарски" си позволява да тегли кредит от ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА? Просто ужас. А някой замислял ли се е, че въпросната сума е една осемдесета от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Сиреч малко повече от един процент.
А не е ли ясно на всеки, че години наред вече България се върти в омагьосания кръг на нищетата и липсата на финанси, и, както писа преди дни столичен вестник, страната ни отново е "на прага на стагнацията". А на прост език стагнация означава национална икономика, безсилно буксуваща на място.
А някой замислял ли се е, че на България не е нужен един милиард, а много повече. И то в евро или в долари. Защото нищо - нито малък, нито дребен, никакъв бизнес не е възможен без начална парична инжекция. Без така наречения кредит. Припомнете си стотиците банково-рекламни призиви: "Искате да почнете бизнес - вземете изгоден заем от нас!" А какво да говорим за държавната машина, оставена

без така необходимото икономическо гориво

А знае ли уважаемата българска публика колко пари са спастрили депресираните и перманентно обедняващи българи, заедно с българските (бели и сиви) бизнесмени? Общо - около 16 МИЛИАРДА ЛЕВА! А къде стоят тези бели пари за черни дни? В банките, които са над 95% чуждестранни. Гръцки, американски, италиански, немски, унгарски, френски, турски (мисля, че все още няма само албански...). И въпросните "храмове на парата" могат да правят каквото си поискат с тези 16 милиарда - да играят с тях на борсата, да ги инвестират, да ги дават назаем и какво ли още не. Спестителят няма право да знае, той получава своята смешно ниска лихва и толкова. Останалото е банкова тайна!
Очевидно да си имаш банка се оказва твърде изгодна и печеливша работа, ама на! - България разпродаде всичките си банки. И на кого? На предприемчиви, добри капиталисти, готови да отчупят крайче от печалбата си и за бедните българи? Глупости. На чужди корпорации с различна степен на държавно участие. Един пример: има солидна банка, наречена Обединена българска банка (ОББ). В информацията за нея четем, че е създадена с колективните усилия на 22 български банки, но в момента 99% от капитала е в ръцете на ... ГРЪЦКАТА НАЦИОНАЛНА БАНКА. Сиреч на държавата Гърция. А защо този изгоден бизнес е преминал от български ръце в ръцете на гръцките държавни чиновници, световноизвестни с финансовата си "игривост"? Никой не ти казва. Приватизация, джанъм, приватизация,

Костовстайл...

Такива примери има с купища. Не напразно в един момент бившият премиер Борисов възкликна горчиво, че държавата България нямала откъде да си набави нови, свежи пари, защото всички печеливши институции и предприятия били вече в чужди ръце (цитирам по памет). Печално, макар и закъсняло прозрение.
А знаете ли колко е задлъжнялостта на България към днешна дата? По данни на БНБ за май т.г. сумата е 37,6 милиарда евро. Или 91% от БВП. Твърде показателна цифра! По време на "лошия социализъм" (до края на осемдесетте години) страната ни дължеше около 8 милиарда евро. Дълг, направен за "45 години стигат!" А за 23 години демокрация (не стигат!) са взети назаем още 30 МИЛИАРДА ЕВРО. Или близо 60 милиарда лева. И за какво? За създаване на предприятия, за стимулиране на българския бизнес, за повдигане доходите на работещи и пенсионери? Сами си отговорете.
Разпродадена, разпарчатосана, обосяла България се носи по течението и едва повдига глава над водата. Крачки ни делят от кризисното, предбанкрутно положение на Гърция (напомням, взела над 300 милиарда евро заеми!) или на Ирландия.

На държавата до болка са нужни пари

свежи средства, но те не идват отникъде. Световна криза. Инвестиции няма, вътрешни резерви - още по-малко.
Сегашното правителство с огромна предпазливост посяга към 500 милиона евро заем. Макар че са нужни много повече, но Брюксел е поставил желязна граница: годишен дефицит не по-голям от два процента от БВП. Тоест годишният кредит, който може да си позволи България, е под два милиарда лева. Тази ограничена сума има още едно име: СТЯГАНЕ НА КОЛАНА. Политика, която о.з. главният счетоводител на страната Дянков прилагаше стриктно повече от три години. И докъде ни доведе?
Както писа неотдавна във в. "Ню Йорк таймс" носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман: "Стремително извършваните икономии не само обричат на огромни страдания". Според американския икономист съчетанието - спад на приходи (причинени от стагнацията в икономиката) и влошаване на дългосрочната стопанска перспектива, води единствено до още по-трудно справяне с дълга. "Неясно е - пише Кругман - как държави, които систематично зачеркват бъдещето на своите младежи (авторът визира Ирландия и Гърция - б.а.), смятат да постигнат растеж, позволяващ им да обслужват дълга си!" Не ви ли звучи познато? Не ви ли напомня за дългите опашки от млади хора пред Терминал 2 на аерогара София? Неолибералните жестоки икономии и стягането на коланите до последната дупка водят основно до това - до бързото намаляване на младото поколение, търсещо реализация вън от страната и до невъзможност застаряващата нация да реши финансовите си проблеми.

На този драматичен фон

плачът за въпросния милиард лева е смешен плач. На България са нужни много повече средства, коренно нови икономически подходи, за да се измъкне от това огромно бреме на почти 80-милиардния външен дълг и да попречи на пълното превръщане на страната в колониален придатък на развитите държави.
Как и по какъв начин може да бъде  постигнато това? Очевидно кабинетът "Орешарски" - на фона на истеричните викове и дюдюкания (към които, за съжаление, се присъединява, макар и под сурдинка, и гласът на президента) - трябва да положи усилия за разгръщане на по-мащабни и дългосрочни финансово-стопански проекти. Такива проекти по принцип надхвърлят смешната, неолиберална двупроцентова граница, поставена от Брюксел. 
Неколкократно вече съм писал за възможността от използване на т.нар. Лисабонски компромис - клауза от приетата в португалската столица конституция на ЕС, позволяваща на едно правителство от съюза - категорично подкрепено от своя народ-суверен (например чрез референдум) да наруши някои от правилата на Брюксел, без това да води до отрицателни последици или санкции.
Трябват ни милиарди свежи пари - за съживяване на малкия и среден бизнес, за реално повишаване средните доходи и пенсии, за много други "реанимационни" стопански дейности. А защо не, например и за създаването на нова Държавна спестовна каса, която с умели финансови инструменти да привлече отново въпросните милиарди левове на българските вложители (старата ДСК не върши работа, защото вече е унгарска). Възможности има много - за това е нужна честна, открита, прозрачна, постоянно контролирана икономическа политика, която да убеди както българските граждани, така и партньорите ни от ЕС, че България е сериозна, предвидима, демократична държава, решила да заеме полагаемото й се място в европейското семейство.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ