Синонимният речник на Иван Гешев

"Съвършеният човек търси всичко в себе си, нищожният - в другите".

Конфуций (551-479 г. пр.н.е.), древнокитайски философ

В психологията съществуват терминът "егоцентрична реч" - една от външните прояви на егоистичната позиция на детето. Швейцарският философ, психолог и биолог Жан Пиаже (9.08.1896-16.09.1980), счита, че детското говорене е егоцентрично, защото детето разговаря само от "своята гледна точка" и изобщо не се опитва да застане на позицията на своя събеседник. Детето мисли, че другите го разбират (както то самото себе си) и не изпитва желание да въздейства на събеседника си и действително да му съобщи нещо.

Според Пиаже, детето не осъзнава различието между собствената си и чуждата гледна точка. Установен факт е, че егоцентричното говорене не обхваща цялата реч на детето. Коефициентът на егоцентричната реч се изразява в съотношението на времето, през което е тя, към времето на цялата спонтанна реч на детето. Този коефициент е изменчив. Зависи както от умствената активност на самото дете, така и от типа на социалните отношения, установени между детето и неговата околна среда.

В социално обкръжение, където господстват случайните връзки, и детето е предоставено само на себе си, коефициентът на егоцентричната реч нараства. Тук му е мястото на аналогията с ръководителя на държавна институция, която на практика до голяма степен е самият той, тоест поставен е в положение на социална реализация в една до голяма степен автономна ситуация. С твърде редуцирано ниво откъм законово външно въздействие, както и контрол.

Съществува ли в България такава институция, един от чиито неотдавнашни ръководители беше заявил: "Между мене и закона няма никой!".

Да! Да!!! Тази институция е Главната прокуратура на Република България. И именно тук му у мястото да изтъкнем обобщеното заключение на Жан Пиаже, че егоцентричната реч е характерна с това, че субектът недостатъчно оценява значението на своята позиция и своите възможности в картината на външния свят и проектира в този външен за неговото съзнание и подсъзнание своите субективни представи. Изцяло в плен на илюзията, че светът непременно е такъв, какъвто той го е лицесъзрял със своя ум.

Цялата тази информация, чийто извор е психологическата наука, беше необходима, за да бъде изяснен критерият за оценяване на думите на Иван Гешев, съдържащи се в неговото изказване при встъпването му на 18 декември 2019 г. в длъжността "главен прокурор", относно "нападките срещу прокуратурата".

Известна е сентенцията, че "нападението е най-добрата отбрана!". Понякога тази отбрана-нападение се изразява в преквалифицирането на дадена конкретна критика като "нападка". Още Васил Левски обаче, в своето писмо от 1871 г. до Иван Кършовски, ни е оставил своя завет: "Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поздравиме и да си вървим заедно, ако ще бъдем хора". Понеже Апостолът е успял да прозре сам това, което преди повече от две хилядолетия Сократ (469-399 г. пр.н.е.) е провидил: "И слънцето има един недостатък: не може да се види само".

На какво се базира употребата на словосъчетанието "нападки срещу прокуратурата" от страна на новия главен прокурор Иван Гешев? Очевидно е че то се основава на неговата собствена положителна оценка за дейността на магистратите в червена тога като цяло, поне в периода, откакто той заема поста заместник на Сотир Цацаров във Върховната касационна прокуратура. Именно в своята професионална презентация в публичното пространство  Гешев изтъкна близо 300-та осъдителни присъди, които са били издадени въз основа на обвинителни актове, изготвени от него.

Сам по себе си този брой от близо триста престъпника (заедно с евентуалните съучастници дори и повече), които са получили наказателна санкция благодарение на професионално извършеното досъдебно производство, заключило с обвинителен акт, е внушителен. Като председател на Асоциацията за борба против корупцията в България, извършваща собствени обстойни разследвания на нарушения на закона, имам реална представа колко много труд се крие зад изготвянето дори само на един обвинителен акт. Какво остава, когато този брой наближава 300 - несъмнено е била вложена огромна професионална мобилизация.

Защо тогава като цяло обществената оценка за дейността на прокуратурата е ниска, а пък спрямо кандидатурата на Иван Гешев за поста главен прокурор имаше множество възражения? Включително и лично от моя страна. Цяла папка от аргументирани възражения, адресирани поотделно поименно до всички членове на Висшия съдебен съвет и до неговия председател (без право на глас, съгласно Конституцията), министъра на правосъдието Данаил Кирилов.

Отговорът е лесно постижим: понеже преобладаващата част от българските граждани са умни, а както е заключил още френският писател и педагог от епохата на Просвещението Франсоа Фенелон (1651-1715): "Умът се изразява единствено в здравия смисъл". Точно този колективен здрав смисъл е довел българския суверен до прозрението, че в съдебната сфера е общовалиден принципът, дори понастоящем, за който е писал още Иван Вазов в "Светски условия":

"Ако гладният клетник

гологан един открадне,

то без милост в същий миг

във тъмницата ще падне.

Ако други мълчешком

Тури милион във джоба -

то той има чест и дом

и висока е особа".

И ако някой се съмнява дали Иван Вазов в следосвобожденските години на българската държава се е изявил като същия проникновен сърцевед, както в "Под игото", то тук само ще добавим написаното от Стоян Михайловски (1856-1927):

"Бешлик откраднеш - хайде в затвора; 

мильон откраднеш - със цветя те кичат,

изкусен финансист те титулират

и канят те на царската трапеза".

Ето защо не би било изобщо коректно да се вменява вина на когото и да е от магистратите, пребивавали на поста "главен прокурор" след 10 ноември 1989 г. за появата на този двоен стандарт по отношение на търсенето на отговорност от закононарушителите с оглед на тяхното социално положение. В пълно противоречие с чл. 6, ал. 1 от основния ни закон. Но ако тези магистрати, възглавявали прокуратурата на България, не носят вина за появата на това уродливо социално явление, то изцяло тяхна е отговорността доколко дейността им е била насочена към неговото изкореняване. Дейност, за която се съди единствено по резултатите. А те са такива, че понастоящем е широко разпространен черният хумор - "За кокошка няма прошка, а за милион - брошка!".

В конкретиката на темата е уместно, дори задължително, Асоциацията за борба с корупцията да изнесе в публичното пространство информация, че до настоящия главен прокурор е подаден сигнал, лично адресиран, за поредната тръжна процедура с надути цени за униформено облекло, възложена на "Аполо" ООД (за 10-ина години на тази същата фирма са налети близо 100 млн. лева по тръжни процедури, като ценообразуването им е било върху принципа "само небето е границата"). Подадено е и възражение срещу първоинстанционното постановление на прокуратурата, че при тръжната процедура, проведена през 2016 г. от община Варна, в размер на 61 млн. лева, за извозване на битови отпадъци, възложена на фирма, свързана с небезизвестните братя Домусчиеви, няма данни за извършено престъпление - ощетяване на държавата в особено големи размери.

Подаден е и сигнал, отново лично адресиран до Иван Гешев, относно "Нередности при оперирането с публичен финансов ресурс" от страна на фирмата "Чистота Искър" при управлението на звеното, което отговаря за почистването на столичните райони "Люлин", "Красно село" и "Красна поляна".

Пред настоящия главен прокурор има две възможности: да създаде в институцията, която оглавява, служебна атмосфера за неотклонно прилагане на принципа за върховенство на закона, както изобщо, така и в конкретните гореизложени казуси, или да не я създаде.

Още отсега е знайно коя от двете възможности, ако бъде реализирана, няма да доведе отново до "нападки срещу прокуратурата" от страна на мнозинството граждани.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.