16 Ноември 2024събота04:19 ч.

Мнение

САЩ пак ще спасяват света

Поредният напън за налагане на Pax Americana

/ брой: 98

автор:Славчо Кънчев

visibility 2447

"Това, което една държава определя като жизнените си икономически интереси, не са нещата, които осигуряват живот на гражданите й, а нещата, които й дават възможност да води война."

Симон Вейл (1927-2017), френска политическа деятелка, председателка на Европейския парламент (1979-1981)

На 28 декември 1982 г., по време на церемонията в щата Калифорния по пускането във вода на линкорна "Ню Джърси", тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън заявява: "При поддържането на десантни операции 16-дюймовите (1 дюйм = 2,54 см) снаряди на "Ню Джърси", всеки с тежест на лек автомобил, могат да поразяват целта с филигранна точност... Осигуряването на необходимата отбрана струва скъпо. Цената на мира е винаги велика, но, ако се замислим за възможните последствия от икономиите за отбрана, идваме до извода, че такива разходи са оправдани." 

Бъдещето на света по американски модел

- т.нар. Pax Americana, т.е. Мир по американски. Налаган със средствата на моркова и тоягата. И ако морковът - когато го има - е малък, то тоягата винаги е голяма! Да, мир, но в свят, устроен според схващанията на Съединените щати. В тяхна изгода, естествено.

Какви са националните ценности, претендиращи да имат моралното право да ръководят развитието на човешката цивилизация? Потърсим ли аргументация за появата на новия човешки генотип, отразил природните, социалните, икономическите и историческите условия в Новия свят, едва ли бихме могли да намерим по-подробен източник от двутомното съчинение "Развитие на цивилизацията в Америка. Начинът на живот и мислене в Съединените щати днес", чийто автор Макс Лернер е журналист, социолог, историк, професор в университета в Сан Диего, Калифорния. Писана в продължение на 12 години (1945-1957), тази монография е преведена на повече от европейските езици, а в самите Съединени щати до 1975 г. претърпява тридесет издания. В известен смисъл тя е една съвременна библия, но в нея митологичната фигура е не Бог, а съвременният американец. Четиво-стимулант, напомпващ психологически бицепси на американеца - поне така е замислено, от студента до  президента.

Твърде симптоматичен е фактът, че неговата поява на руски език, осъществена благодарение на финансовата инжекция на Информационната агенция на САЩ (USIA), е през 1992 г. Като се има предвид, че за превода на общо 1146-те страници на монографията е необходимо технологично време, то е ясно, че спусъкът за нейното издаване е натиснат веднага след като на власт в Русия идва Борис Елцин, осуетил августовския опит за преврат през 1990 г. Изданието идва в унисон с намеренията на първия руски президент за приобщаване на страната към неолибералните ценности и за присаждане върху руската душевност на психологическата конструкция на homo nuovo. За него проф. Макс Лернер пише: "Неговото честолюбие изобщо не е насочено към духовните ценности... той жадува не за святост, не за доблест, не за красота, не за величие, не за спасение на своята душа. Това не е обременен с морал човек; за него на първо място са силата, натискът и властта."

Управляващите кръгове на САЩ нееднократно въвличат своята страна в реакционни и завоевателни войни против съседни държави, както и на вътрешния фронт - отначало против индианците, после против негрите и накрая против фермерите, ратаите и работниците, възмущението и стачките на които от 1870 г. често придобиват характер на гражданска война.

Ако бъдат отчетени две явления в историята на САЩ, продължили от ХVII век до последната третина на ХIХ век, а именно: първо, безпощадното завоюване от емигрантите на земите от индианските племена посредством методи, които основателно могат да бъдат квалифицирани като "геноцид", и, второ, пиратското препитание спрямо английските, холандските и френските търговски кораби от метрополиите - почти узаконен и широко разпространен занаят сред буржоазията, населяваща приморските градове на атлантическото крайбрежие на Северна Америка - то ще стане разбираема тази почва, която подхранва американските милитаристи, поддръжници на решенията на каквито и да са политически въпроси 

със силата на оръжието

Към това трябва да бъде добавено, че като правило емигрантите в Северна Америка са били хора (предимно произхождащи от англосаксонските страни), които не са се устроили добре в Стария свят и са били готови на каквито и да са авантюри, за да си извоюват "място под Слънцето". Специфичен елемент тук е и т.нар. реакция на откъсването (от родните места, език, народ), явяваща се своеобразен фактор за населението на младата държава, който благоприятства поведенческата неконтролируемост.

Постепенно склонността да употребява оръжие първа твърдо се вкоренява в характера на американската буржоазия, става привичка на най-агресивните войнстващи групировки - традиция, основана на пиратството, на двестагодишната завоевателна война против червенокожите и постоянното потискане от робовладелците-плантатори на съпротивлението на робите-негри, както и контрареволюционния фронт против работническите и аграрните движения. В периода на Великата депресия (1929-1933) в САЩ са осъществявани военни операции на федералните войски против фермерите на огромна територия, простираща се от щата Небраска до Канада.

По протежението на ХIХ век САЩ са участвали в 120 завоевателни войни, а тяхната армия и флот са осъществили 8600 въоръжени интервенции, десанти на чужди територии и други военни акции. Тенденцията за налагане на Pax Americana с груба военна сила продължава и през ХХ век: Индокитай, Афганистан, Ирак. Отделно са "мръсните операции" на ЦРУ: организирани преврати, терористични акции, снабдяване с оръжие на бунтовници, дезинформационни акции. Също и многократните опити за убийство на Фидел Кастро. Особено внимание се отделя на "задния двор" на САЩ - Централна и Латинска Америка. Дългата ръка на ЦРУ, когато действията му са диктувани от интересите на управляващия истеблишмънт, не пропуска и Африка, Далечния, Средния и Близкия изток. Не е заобиколена и Европа, и Западната, и Източната. Не изостава и Пентагона в планирането на държавни преврати в Европа. Неговата ултрасекретна директива с кодов номер 100-6 предвижда "при необходимост" светкавичното отстраняване "в условията на извънредни обстоятелства" на нидерландското, норвежкото, белгийското и датското правителство и поемането на властта в тези страни от командването на американските войски в Западна Европа.

Посочвайки пагубната роля на милитаризма за американското общество, известният политически деятел, бившият председател на сенатската комисия по външните дела в Конгреса на САЩ Уилям Фулбрайт пише: "Ние създадохме общество, основно занимание на което се явява насилието. Най-сериозната опасност за нашата държава представлява не някаква външна сила, а нашият вътрешен милитаризъм. Създава се потискащото впечатление, че ние в Америка 

явно сме привикнали към войните

В продължение вече на много години ние или воюваме, или веднага сме готови да започнем война в който и да е район на света. Войната и военните станаха неотменна част на нашия бит, а насилието - най-важният продукт в нашата страна."

Един от най-видните социолози в САЩ проф. Джон Гълбрайт с тревога констатира още в 60-те години на ХХ век: "Военщината напълно изврати основата на нашата конституция: тя изтръгна властта от обществеността и от Конгреса на САЩ и я връчи на Пентагона."

Досега нито една държава в света не е подала коленопреклонно молба до САЩ да я водят. Но, както заяви в речта си пред съда през 1924 г., след Мюнхенския пуч, лицето Адолф Алоис Шикългрубер (Хитлер): "Човекът, роден, за да бъде диктатор, не се убеждава, той желае. Човекът, който се чувства призван да управлява един народ, няма право да казва: Ако ме искате или призовете, аз ще сътруднича. Не, негово задължение е да излезе напред."

Точно такава е и философията на Pax Americana. По отношение на цялото земно кълбо. Без никой народ по света да е канил САЩ да го правят, те се опитват да го налагат. Да изнасят повсеместно "справедливост". 

Още от времето на Втората световна война американските икономисти тясно свързваха проблема за износ на капитали с неудържимата експанзионистична политика и с изявения си стремеж към световно господство. 

Господство чрез покорство!

Но стратегията и тактиките за постигане на тази цел не са оставени на самоинициативите на отделни политици. Съществуват т.нар. мозъчни тръстове или "фабрики за мисли". Най-изявените сред тях са Хувъровият институт за войната, революцията и мира, Центърът за стратегически и международни изследвания на Джорджтаунския университет и Фондът за наследство, институтът "Америкън Ентърпрайз", "РАНД Корпорейшън", Хъдзъновият институт и други.

Новоизбраният президент на САЩ Джоузеф (Джо) Байдън не пропусна да декларира с патос, че "Америка се завърна и е готова да води света". И още: "Той и екипът му започват работа по спасяването на Америка и света".

Новият президент на САЩ наследява най-големия досега военен бюджет на страната си - 732 милиарда долара, което представлява 38% от военните разходи на всички държави по света през 2019 г., а по абсолютна стойност е с 272,9 милиарда долара по-голям от общите военни разходи на следващите четири държави в класирането за 2019 г.: Китай (261 милиарда долара), Индия (72,1), Русия (65,1), Саудитска Арабия (61,9). Мощен финансов инструмент за опити по паралели и меридиани да бъде реализирано световно "водачество", т.е. казано с думи прости - "господство".

Този опит, ако бъде започнат, ще забие последния гвоздей върху ковчега на т.нар. американско величие. Фиаското би било необратимо в исторически план.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ