С какво ГЕРБ преряза лентата на 2013-а

Измина още една година на управленско нищоправене в образованието. Не че през 2012-а упражняващите властта в МОМН не подеха почина на ексцентричния си премиер "нито ден без лентичка", като го преобърнаха на свой лад в "ни ден без показно посещение в училище". Подеха го. Не че цяла година не се изтъркули в скандали около новия проектозакон за предучилищното и училищното образование. Изтъркули се. И ей го проектът - убиващ и елитни, и специални училища, увисна в парламента да чака сгода и зелен светофар към пленарната зала за второ четене. Все пак е нещо на фона на мъртвата тишина около проекта за нов Закон за висшето образование, който уж беше най-спешен и належащ преди близо 4 години, когато ГЕРБ дойде на власт. Пошумяха около него, министър Сергей Игнатов дори събра команда от ректори да го пише, а когато те го написаха и стигнаха до частта "задължения на държавата", всичко в един миг угасна... и се забрави. Оттогава никой не чу и дума за нов закон за университетите.
Не знам дали някой помни изявленията на Игнатов в началото на пребиваването му в МОМН. Тогава той направо си казваше, че в средното образование няма да е толкова трудно, понеже в тази сфера предишното правителство било направило вече основните реформи. Вярно - направи ги и дори заложи намерения за бъдещи промени в структурата на училището с една Национална програма за развитие на средното образование до 2015 г., приета от парламента. Промените трябваше да се осъществят през 2009 г. - основното образование да завършва в VII клас, а гимназията да се раздели на два етапа, до Х клас и след това ХI-ХII. Но на тогавашното правителство и на тогавашните депутати

им стигна акълът да не предприемат тези стъпки

без предварителен анализ на последиците, особено за малките училища, и при икономическа криза. Понеже реформа без пари означава да заложиш разруха на сигурно. Дадено бе време на просветното министерство да направи поне предварителния анализ как ще се отрази промяната върху образованието в градове и села. Защото още по онова време над 60 000 деца пътуваха всеки ден между селищата към т.нар. средищни училища. Правителството се смени преди почти цял мандат, анализ до ден-днешен няма (анализите по принцип не са силната страна на МОМН), а ГЕРБ планират да приемат новия закон, който въвежда промените, предвидени в националната програма преди повече от петилетка. Възнамеряват да въведат закона "спешно" - без анализ и без пари.
Откак са на власт, сегашните управляващи дитирамбят, че образованието е техен приоритет (за науката не поменават, ще я подмина и аз, понеже ме хваща срам за тях). И понеже предстои да се закръглят 4 години реализиране на "приоритета", вече може да се тегли чертата и да се види какво де факто се случва с училището в този период. Зад дитирамбите. С каква равносметка ГЕРБ навлизат в последните си месеци управление.
В образованието всички проблеми и елементи са  тясно обвързани и зависят един от друг, но каквото и да приказва Симеон Дянков, основното за развитието на тази система от свързани елементи е финансирането. Пък и дали едно нещо е приоритет се определя от мястото, на което държавната хазна го поставя.   

Пари за образование (средно и висше)
-----------------------------------
Година    % от БВП
 
2008        4,2 
2009        4,0
2010        3,4
2011        3,4 
2012        3,4
2013        3,5
---------------
ЕС          5,0

Разходи за образование като % от разходите на държавата
---------------------------------------

2009    10,4
2010    10,2
2011     9,6
2012     9,7
2013     9,6

Данните са от бюджетните доклади на финансовите министри Орешарски и Дянков

Когато седна в главното финансово кресло, първото нещо, което Дянков направи, бе да намали парите за средното образование до... 2,56% от БВП. Това обаче не предизвика синдикатите да поведат учителска стачка, каквато спретнаха в течение на 40 дни през есента на 2007 г. при предишното правителство, което иначе 4 години поред увеличаваше средствата за образование - при това от държавната хазна, понеже по онова време България бе приета в ЕС и тепърва започваше да се вписва в схемите за финансиране от европрограми. Така средната учителска заплата нарасна до 650 лв. още през 2008 г. За 2009 г. правителството на Станишев планира 2381 млн. лв. бюджет за средното образование в общините, като увеличи парите с 260 млн. лв. спрямо 2008 г. Единният разходен стандарт за издръжка на всеки ученик бе увеличен с 15% спрямо 2008 г., когато размерите му бяха от 1070 до 1519 лв. в зависимост от големината на селището и плътността на населението. От въвеждането на делегираните бюджети, признава дори учителският синдикат "Подкрепа", последва "увеличение на учителските заплати през 2008 г. с над 60% и имаше много средства за обновяване на материалната база, което промени осезателно българските училища". Остава обаче нерешеният проблем за малките училища при наличието на делегиран бюджет - те неизбежно живеят в оскъдица и образованието фактически се разделя на "бедни" и "богати" училища.
Е, за 2010 г. Дянков сведе средното образование като сума до 1889 млн. лв., през 2011 г. даде 1962,4 млн. лв., миналата година - 1265,9 млн. лв., а за 2013 г. за училището са заделени 1388 млн. лв. За непаметливите - да напомня как си представя Дянков развитието на образованието. В края на 2011 г. той направо заяви, че до... 2060 г. разходите за сектора ще намаляват заради демографската криза. А заплатите в бюджетната сфера изобщо ще се вдигат само ако се съкращава съответната система - например ако се съкращават учители. Иначе за неговото финансово министерство това не важи, както виждаме години наред. Там и бонуси си раздават в размер на 55 млн. лв.!

Училището оцелява, чиновникът се развива
 
В момента ГЕРБ се хвалят, че са записали във фискалната програма увеличение със 122,2 млн. лв. за училищата - с 4,4% спрямо 2012 г. Което си е нищо и няма как да е приоритет на фона на 13-процентното увеличение на парите за МВР, МО и другите силови ведомства. Освен това, от тези пари 17,4 млн. лв. се очаква да дойдат от програми на ЕС. А единните разходни стандарти за издръжката вече три години са замразени в диапазона от 1195 до 1475 лв.
Така излиза, че дори като сума средствата, които ГЕРБ заделят за средното образование, и тази година са далеч от равнището на онези за 2009 г. на Тройната коалиция. Само че в това време натрупаната инфлация от началото на 2009 г. до август 2012 г. вече е изяла 10 на сто от стойността им. Цените на тока и горивата са скочили не по-малко, особено на еленергията, на  дървата и въглищата (с 15-20%). От два дни литнаха нагоре и бензините заради повишените акцизи. Само от тези неща издръжката на училищата се свива като слива за коледен ошав. Предвиденото сега 5-процентно увеличение на единния разходен стандарт по никакъв начин не спасява положението. Нито за заплати, нито за ремонти, нито за модернизиране. До учебен процес изобщо не стигаме.
 
Пари за общинските училища
--------------------------
2009     2381,0 млн. лв.
2010     1889,0 млн. лв.   
2011     1962,4 млн. лв.
2012     1265,9 млн. лв.
2013     1388,0 млн. лв.
Инфлация за периода - над 10%

Сегашното правителство превърна в жалка картинка и националните образователни програми, с парите от които училищата фактически покриват същинските нужди на обучението извън заплатите и режийните разноски, осигуряването на средищните училища, както и квалификацията на педагозите.  През 2009 г. средствата за тези програми бяха стигнали до 250 млн. лв. Дянков ги намали... 8 пъти и за 2010 до 2012 г. ги сведе до под 30 млн. лв. Тази година за програмите ще има малко повече - но те пак ще са под 40 млн. лв. и ще са 6 пъти по-слабо финансирани, отколкото през 2009 г.   
Синдикатите настояваха средствата за образование да се увеличат до 4% от БВП, което щеше да означава да се дадат за 2013 г. допълнително 400 млн. лв. Искаха отдавна замразените учителски заплати да нараснат с поне 10 на сто, а единните разходни стандарти - с 15%, при това ръстът им да зависи не само от големината на селищата, но и от броя на децата във всяко училище. Което ще рече: за по-големите училища, които получават повече средства - по-малко увеличение, и обратно - за по-малките училища по-висок ръст на финансирането, за да се гарантира качеството на обучението в тях. "Подкрепа" отдавна предлага директорската длъжност да е мандатна, а предвидените в новия закон по недомислен начин атестации на педагозите да отпаднат, да се приемат стимули за привличане на учители до 30 г. Кой да чуе?     
На училищата им остава едно -

да разчитат на европейските пари

- основно за модернизиране и за квалификация на учителите. Неотдавна синдикатът "Подкрепа" обаче предупреди: "Вследствие на прилагането на проекти в училище се появи един процес в българските учебни звена, който започва да измества акцента и призванието на учителя, а то безспорно е учебно-възпитателният процес. Но работата по три-четири проекта превърна учителя в администратор и започва да го дистанцира от естествената му среда - деца и ученици". И още нещо заявява категорично "Подкрепа": "Никакъв вид допълнително финансиране, по проекти, програми, чрез дарения и др., не може да измести или компенсира финансовата отговорност на българската държава към българските деца и ученици за тяхното образование".
В края на 2012 г. МС предостави 10 млн. лв. на 10 училища за изграждане на спортни площадки - на 0,3% от всички 2666 български училища. Всъщност цялата политика на това правителство е такава - случайни и спорадични решения, без дългосрочна визия за развитие на образованието и без извеждането му като национален приоритет. В края на 2012 г. в МОМН направиха проект за нова целева оперативна програма с финансиране от ЕС до 2020 г., която уж трябваше да е за загиващата наука, но се оказа за образование - тюрлюгювеч за всичко от детската градина до докторантите на вузовете. И, разбира се, този проект не мина и не бе одобрен дори в нашия Министерски съвет. Да не говорим, че от МОМН не представиха дори приблизителен разчет колко милиона евра ще искат за елементите на "оперативната си програма".
Изобщо - финал апотеоз на безхаберието.