Реформа - капан

Олга МАРКОВА, доктор по кинознание
   
След "безкрайната" зима, изпълнена с природни бедствия, ето че преживяваме краткото, мъчително горещо лято, също изобилстващо от катастрофични явления: наводнения, суша, унищожена реколта...  Явно с безумието си разгневихме Космоса и той закономерно си отмъщава - с изтъняващия се озонов слой, с ултравиолетовата радиация дори през облаците, със слънчевото цунами, което лети към нашата планета и заплашва със срив комуникационните системи. Неговите своеволия звучат зловещо на фона на икономическата и финансова криза, за която и те допринасят; на растящата безработица и пълната безпътица за младите хора, чиито последни надежди за съвземане на родината са изпепелени. Медиите напразно тръбят да ги "спасяваме" от емиграция; да използваме професионалния им потенциал за благото на нашата държава, която явно се оказва тяхна мащеха. Те престанаха вече да говорят за прехода, с който дълго ни баламосваха. Самото понятие "преход" означава движение отнякъде към някъде. Ние вляхме в него "ново" съдържание: отникъде към никъде...

И верни на изпитания принцип, че риба се лови в мътна вода, управляващите се втурнаха към новия улов. Едновременно с гонитбата на доказани престъпници, които след кратко време съдът освобождава, погнаха по добре познатия модел културата и изкуството. Вместо да търсят изход от настъпващия глад и безработица, стремглаво насочиха усилията си да закриват и сливат театри и музикални състави, прославили зад граница родината ни, да ограбват средствата на едва съвзелото се българско кино, което през последните години донесе доста награди от авторитетни световни форуми. Потъпквайки основния принцип на демокрацията (вслушване в мнението поне на професионалистите), те се оказаха отново "най-компетентни" и решиха с един замах (за да могат спокойно да хукнат на отдих) съдбата на стотици хора (засега 550 души), отдали живота си за

възпитаване на поколенията със силата на изкуството

Веднаж, по време на Втората световна война, министри от кабинета на Чърчил попитали своя вожд - да намалят ли финансовите средства, предвидени за култура, той отговорил: "Разбира се, че не. Та нали затова се води войната." Но нашите политици видимо са най-мъдри, най-далновидни, а и повечето от тях нямат потребност от култура. Тя само би им пречила, би им създала някакви задръжки във възходящия нагон към пари и власт. Всяка от историческите хроники, трагедии и драми на Шекспир показва, че този нагон води до убийство и самоубийство, до разруха и пепел! 
Едва ли е толкова сложно да слезеш от джипа и да се огледаш наоколо. Но за това е необходима потребност да видиш как живеят нетебеподобните, другите; нужно е гражданско мислене, а не егоистичен стремеж към самозадоволяване. Един поглед е достатъчен, за да констатираш, че все по-рядко се срещат нормални хора. А интелигентните са изчезващият вид. Статистиките са ужасяващи като например тази, че 28 процента от българите миналата година не са прочели нито ред. Вече сякаш свикнахме с апокалиптичната мисъл - за да получат добро образование и реализация, децата ни трябва да бягат в чужбина. А дебилите да си останат у нас: тях и без това никой не ги иска.
В качеството си на главен редактор на националния седмичник за образование и наука "Аз Буки" повече от десетилетие публикувах почти във всеки брой на вестника отзиви за български ученици, спечелили авторитетни международни конкурси. Някои от най-способните представители на нашето изкуство от 90-те години бяха назовани "teenagers ambassadors" - 

посланици на вековната ни култура зад граница

Какво се случи, та именно тези деца, малцина от които останаха у нас, се оказаха последните бели лястовици! А аплодисментите "Браво, българчета!" отекват само в спомените ни.
Отговорът е: реформа след реформа и все такива като тази в момента! На съвременен език на това му се вика менажиране на образованието и културата. Сега берем плодовете му. Каквото почукало - такова се обадило. Съвременните реформатори разбиха доказалия десетилетия наред жизнеспособността си традиционен модел и го замениха със сурогати, с плевели, при това - позовавайки се все на чужди образци.
Повече от ясно е, че претенцията за осъвременяване на практика се свежда до целенасочено опростачване и грабеж. Тогава защо се чудим на високия рейтинг на най-безсмислени и лишени от вкус телевизионни предавания като "Биг Брадър"! В схемата на стремителния ход към безкултурието всичко си идва на мястото.
А колегите от медиите напразно се тревожат и все по-често ми се обаждат по телефона: "Давай да бием камбана над съвестта на хората..." За чия съвест става дума? Тези, които измислиха реформата и я приложиха агресивно и недемократично, нямат такава. Останалите - потърпевшите, вече втора година протестират по всички възможни лоялни начини. Но този протест остава в рамката на демократичната задявка. Повече от ясно е, че за разлика от другите европейски страни при нас държавата не само не е солидарна с творците на изкуството и културата, но при всеки удобен повод ги превръща в мишена.
Още от началото на февруари т.г. участвах в редица срещи и пресконференции, на които представители на различните асоциации (на кинорежисьорите, продуцентите и операторите), на Съюза на българските филмови дейци, на Обсерваторията по икономика на културата отправяхме писма с конкретни предложения до министър-председателя г-н Бойко Борисов, председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, министъра на културата г-н Вежди Рашидов и председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Народното събрание г-жа Даниела Петрова за спасяване на българската филмова индустрия от задаващата се неудържима кампания, предвиждаща намаление на средствата за кинопроизводство с 61,47 процента спрямо размера за тази година. Глас в пустиня! Пълно пренебрегване на направените от нас предложения за изменение на Закона за радиото и телевизията, както и за вслушване в мнението на експертна работна група, запозната с извършените проучвания и анализи. Оказа се, че

на това правителство експерти в сферата на културата и изкуството не са нужни

Те само биха го затруднили (при това - с доста красноречиви аргументи) в провеждането на пъкления замисъл. Единственото, от което има реална необходимост, е наличието на финансисти-демагози и на рутинирани и гъвкави социолози, които под девиза: "Строй се, преброй се!", ще затлачват медийното пространство с дезинформация. Нищо ново под слънцето.
Онова, което обаче управляващите пропускат, е, че електоратът, който непрестанно е принуден да гласува не за различни реални платформи, а за по-малката от злините, вече недвусмислено изяви своето недоверие към тях дори в стъкмените статистики. Всички са наясно, че критериите за получаване на данъчния кредит се определят от Министерството на финансите. Така че онези, които би трябвало да се грижат за българското изкуство и особено за киното като най-мощно и най-понятно средство за възпитание, на практика го възпрепятстват. Ако сега не се възстановят парите за него, през 2012-а ще му палим свещ. След актуализацията на бюджета за годината му остават смехотворните 9 667 000 лева.

Бягай, спасявай се както можеш!

При 25 милиона неизпълнение на договорените с държавата средства за национално филмово изкуство то е изгубило пари за около 20 игрални филма. И така дългоочакваният снимачен процес на повечето от продукциите, спечелили с достойнство и художествени качества миналогодишната субсидия от Националната комисия, се отложи за неопределено време... Докато творците напълно изгубят надежда или просто починат. Именно по тези причини те си отиват значително по-рано. Наскоро се простихме с Пламен Масларов, Николай Вълчинов, Оскар Кристанов... Ето на това му се вика РЕФОРМА!
За дейността на едно правителство се съди по приоритетите, които поставя в държавната си политика. Когато образованието, науката, изкуството и културата целенасочено се изоставят на заден план, отваря се вратата към посредствеността, дрогите, насилието. В ситуацията на криза тази максима се гледа под лупа. Та кой друг освен интелектуалния елит е в състояние да предложи решения за излизане от кризата! 
Всъщност за реална реформа можем да говорим само при наличие на стремеж за постигане на ново качество; на предлагани мерки за овладяване на ново пространство. Навремето, когато на незабравимата Мелина Меркури (достигнала върха на актьорските си изяви в САЩ) предложиха да стане министър на културата на Гърция, тя постави само едно условие - увеличаване на средствата за кинопроизводство. И то бе спазено. Затова и гръцкото кино дръпна напред във всички видове и жанрове, а Солунският международен фестивал, който навърши 50 години, стана най-престижният на Балканите и сред най-авторитетните в Европа. Ето това е ролята на Личността в историята!
"Изкуството трансформира света в нови възможности" - твърди уникалният художник Христо Явашев. Но за да трансформираш света, самият ти трябва да имаш нови възможности. Къде са тези възможности за нашите творци? Сега отново, за кой ли път, надеждите им бяха изпепелени. Чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политическите и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията опитът за унищожаване на българското изкуство, на първо място на киното, за жалост, се увенча с успех. Херострат подпали Храма, в който може би утре ще се опитат да влязат децата му, ако случайно не са забравили химна на родината си. Така че едва ли има нещо по-парадоксално от рутинното пожелание, с което се опита да избяга от обстрела на кинаджиите министърът на културата Вежди Рашидов при връчването на годишните награди на българската Филмова академия на 14 юли т.г. в зала 2 на НДК: "Нека избутаме тази година и догодина да се радваме на още повече успехи".
Празнично, затова пък абсурдно. Като цялата днешна политика към изкуството и културата.