Процъфтяване

Статистиката, откъдето и да я погледне човек, сочи, че животът върви на добре. Пратените на борсата намаляват, а постъпилите на работа се увеличават. Заболелите от КОВИД-19 намаляват, а излекуваните стават все повече и повече. Толкова повече, че скоро българите ще бъдат сред най-здравите нации в Европа. Дори и харчовете за здраве за година са нараснали с над 9%, а за облекло и обувки - с повече от 52%. (стр. 4). Сякаш не изглежда да е просто светлина в тунела, а истинско процъфтяване. Дали тези дрехи и обувки са костюми и рокли за работа и коктейл или анцузи и пантофи за "хоумофиса", не се знае. Не се знае и кой в пандемично-кризисната година е похарчил двойно повече за гардероба си и кой се е зарадвал, че работейки от вкъщи, тази година ще спести парите за отлаганата няколко години покупка на топли ботуши. 

Преди време се каза, че и спестяванията на българите се увеличили с около 10%, та надхвърлили някакви рекордни милиарди... После се каза, че в немалката си част това били непохарчените пари на реститутите, които заради пандемията не успели да проведат обичайните си пътувания до световните забележителности. Дори се оказва, че доходите от пенсии се увеличили. Дано този "принос" не е от т.нар. вдовишки пенсии.

От другата страна стои реалността. Тя е доста по-грозна с огромния брой почернени семейства, с множеството сираци на напуснали този свят лекари и сестри, с необхванатите от статистиката на починалите от КОВИД-19, защото просто не са стигнали да лечебно заведение, където да бъдат диагностицирани. Защото внезапно починал вкъщи или на улицата, най-често влиза в статистиката на инфаркта или инсулта. Статистиката още не се е произнесла на какво се дължи високата смъртност от 2020 г. 

От страната на реалността стои нещо друго: заплатите на някои може и да се увеличават, но приходите в домакинството от заплати намаляват. Да, такива парадокси ни сервират статистиката и живият живот.

И пак на страната на реалността са едни около 515 хиляди души, останали без работа, които не знаят как да съберат пари, за да си платят тока и интернета, за да могат децата им да учат. Треперят на 25-годишната си пералня да не се развали и не спират да се чудят как може цяла зима почти да не са пускали парно, а да плащат с 50% повече за топло с парите от борсата. И се питат от храната за семейството ли да спестят или от парите за собствените лекарства. 

Да, странни въпроси. Особено като се има предвид как всичко наоколо "процъфтява". Човек се чуди защо, докато всичко цъфти и процъфтява, са необходими пари за подкрепа на бизнеса? Защо, щом предишните са оставили мнооого пари в хазната, тя се оказва празна?

Днес "обикновеният" човек е изправен пред непробиваемата стена от въпроси: "Как ще платя за...?", "Как ще се справя, ако...?" и ужаса от поредната загуба на близък, приятел, колега. 

Безнадеждност в мирно време, водеща към безпътица...