Природата не прощава грешките

"Времето е прекрасно! Лек октомврийски ветрец люшка зад прозореца арматура... Отвреме-навреме зад прозореца прелитат листа, птици и деца до 8-годишна възраст..." Първата реакция на този фейсбук фолклор, който залива от известно време популярната социална мрежа, е смях. Смехът обаче бързо отстъпва място на тревогата и сълзите. Октомври тази година ни заля с безброй информации за жестоки урагани, страховити тайфуни, кошмарни наводнения, които отнеха много човешки животи и оставиха хиляди хора без покрив и без препитание. За пореден път природата ни напомни, че тя е истинският господар на Земята. По принцип есента е сезон на ураганите и тези информации не би трябвало да будят други емоции, освен състрадание към пострадалите хора. От година на година обаче ураганите в Америка, тайфуните в Азия и дори бурите в Европа стават все по-мощни, все по-унищожителни. А експертите не спират да повтарят от доста време, че природните стихии ще ни връхлитат все по-често и все по-ужасяващо. Причината за това е известна - климатичните промени. Основният виновник за това също се знае - човешката дейност.
Тревожните информации не спират да ни заливат. Преди дни бе съобщено, че само за 40 години популацията на гръбначните животни на Земята е намаляла с почти 60 процента. Световната метеорологична организация към ООН пък предупреди, че концентрацията на парникови газове в атмосферата е стигнала рекордни нива, след които изменението на климата навлиза в нова фаза, която може да засегне живота на поколения. В световен мащаб концентрацята на въглероден диоксид, основният парников газ, причиняван от човешката дейност, е достигнала до 440 части на милион в атмосферата за пръв път, откакто се води статистика, и е с 44% по-висока от нивата отпреди индустриалната революция. Или казано с други думи  - докато учените търсят признаци на разумен живот на други планети, ние започваме да губим признаците му на собствената.
През 2016 г. за главна световна заплаха бе призната промяната в климата. Експертите вече са единодушни, че климатът се променя стремглаво в целия свят. Учените твърдят, че природните аномалии през последните няколко години се увеличават в геометрична прогресия. При това всеки път природните катаклизми стават все по-разрушителни. Според експертите човечеството просто не е готово за такива резки промени в климата. И учените предупреждават, че това е само началото.
Все пак не може да се каже, че човечеството стои със скръстени ръце. От доста години се води битка да се намали въздействието на човека върху климата. То не беше Киото, Рио, Париж... Тази седмица на 4 ноември официално влиза в сила Парижкото споразумение за климата. Когато на 12 декември м. г. във френската столица представители на 196 държави подписаха този договор, мнозина от делегатите на конференцията се просълзиха, други се прегърнаха. Четиригодишната битка не бе никак лесна. С това споразумение за пръв път се иска от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове така, че повишението на температурите да бъде задържано в рамките на 2 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха и да се стремят към 1,5 градуса по възможност. Текстът предвижда преглед на всеки пет години на националните планове за ограничаване на затоплянето.
Притеснителното е, че всичко това е в сферата на добрите пожелания, документът не включва наказателни мерки. Споразуменията нямат особена полза, ако от това не следва реална промяна и подобрение. А опитът от предишни подобни договори показва, че не всички са склонни да спазват ангажиментите. Например не всички страни, които подписаха Протокола от Киото, го ратифицираха. Има дори и по-куриозни случаи - Канада го подписа през 1997 г. и го ратифицира през 2002 г., а после се оттегли от него през 2011 година.
Истината е, че на човечеството му трябват не толкова споразумения, които при това не е сигурно, че ще се спазват, колкото нови технологии. Автомобили на ток, електрическа енергия от слънцето, вятъра, водата и други естествени природни източници. Това са мерките, които могат да ни спасят.
Именно затова е важно Парижкото споразумение. То е мощен сигнал за бизнеса. Става все по-очевидно, че технологиите, които ще бъдат призвани да осигурят постигането на целите на договора, ще са търсени, и то много. Човечеството изглежда все пак стигна до извода, че политиката по предотвратяване на климатичните промени вече не е временна и не е локална история. Това ще е цел на следващите десетилетия, и то в глобален мащаб.
Само дано да не сме закъснели, защото природата не прощава грешките...


Парижкото споразумение за климата цели ограничаване на повишението на средната глобална температура - под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива


Надеждата на човечеството днес е в новите технологии