15 Ноември 2024петък03:33 ч.

През магистралите на Европа до Великобритания

Срещите с интересни хора осмислят пътешествието

/ брой: 211

автор:Галя Кларк

visibility 2980

(Продължение от вчерашния брой)

След като на идване от Великобритания към България с кола през Европа пътувахме дълго и бавно по румънските пътища, то на връщане избрахме Сърбия като отправна точка. Пътят до Калотина е много добър, на границата чакат дълго само тировете. Минахме през Димитровград, Пирот, Ниш, все изконни български земи в миналото. И действително, дори пейзажът напомня българския. Стилът на къщите и вилите е сходен с провесените нанизи сушени червени чушки. Покрай шосето е Национален парк "Стара планина". Тук гледките напомнят на Триградското ждрело в Родопите. 

На ферибота, преминаващ Ламанша


Великолепни скали и дефилета

страхотни гледки! Но пътят е обезопасен, няма опасност да паднете в пропаст.
Въпреки че за ползването на магистралите в западната ни съседка се плаща, то определено си струва удоволствието. Пътят до Сегед в Унгария се съкращава от 16 на 9 часа. И действително магистралите са бързи и много добри. Сърбия изглежда по-развита от България, макар и още да не е в ЕС. Не само ни бият в пътищата, но с просто око се виждат многото чуждестранни инвестиции. Ако спирате на сръбските бензиностанции OMV, ще ви посрещне същият стандарт. Пък и приемат плащане с международни банкови карти за разлика от бензиностанции на други вериги. По сръбските пътища се движат коли от различни държави - Чехия, Полша, Италия, Германия, Австрия, България и Румъния. Магистралите наистина са артерии на икономиката, носят приходи от туризъм, търговия, индустрия, всичко. Разбира се, те не са достатъчно условие, но определено тласкат развитието. Земеделието в Сърбия също изглежда доста по-добре организирано, няма пустеещи земи. Огромни площи са засети с царевица. Белград наистина впечатлява с интересни сгради и църкви. Явно друг път ще трябва да отделим няколко дни специално за разглеждане на сръбската столица. Виждаме, че в прочутата "Белградска Арена" през октомври ще гостуват Жан Мишел Жар, Fat Slim Boy и други международни звезди. След Нови Сад пътуваме сред равнина чак до унгарската пуста. Паспортите ни проверяват само на българо-сръбската и сръбско-унгарската граница, където чакат най-вече тирове.

Духът на обединена Европа

броди във всички държави до Великобритания - Австрия, Германия, Белгия, Франция. Навсякъде виждате "Шел", "Лукойл", OMV... Само вестниците в магазините им на съответния местен език напомнят, че минавате от държава в държава. Иначе си плащате с една валута - евро. По заетостта на магистралите с тирове разбирате коя е най-развитата страна сред тези, през които минавате - Германия. Не ви пожелаваме да ви се повреди колата в развита страна, цените за автосервиз и за откарване до него ви струват цяло състояние. Дори в Унгария ви съдират кожата. Ако повредата ви е малка, винаги се намират желаещи да помогнат - я български автомеханици, работещи в Щутгарт, я турци, живеещи в Холандия.
В добре поддържания унгарски къмпинг в Чорна доброто старо знаене на руски ни "спаси" от липсата на езиково разбирателство със собствениците. Те не говорят английски, ние - немски, мъка. Добре, че една приятна дама на рецепцията знаеше перфектен руски. 
По австрийските бензиностанции след унгарската граница е пълно с турци, пътуващи за Германия и Холандия. Мюсюлманските забрадки са често срещани. Румънски младежи, търгуващи с коли втора ръка, шетат насам натам по европейските аутобани. Искрено и приятно се изненадах на семейство руснаци от Крим, които живеят в Германия, но имат втори дом - апартамент в Св. Влас. Те си бяха взели кученце пуделче от Бургас, което разхождаха за радост на децата наоколо. Приятно беше, че говорят доста сносно български.
Прекосихме Австрия и нощувахме в германски къмпинг в областта Шпесарт до р. Майн в Бавария. Огромен къмпинг 4 звезди. Правилото за разделното събиране на боклук важи дори тук. Семейството на собствениците обаче поддържа всичко, нямат достатъчно персонал за ресторанта и бирарията в градината. В тоалетния блок душовете работят с монети от 1 евро. В други къмпинги цената е 50 евроцента. Общо за трима ни с колата и палатката къмпингът за една нощувка излезе 19 евро.

Двойка възрастни австрийци
ни върнаха в света на доброто

Бяха наши съседи, с малка, стара каравана, обиколила света, с етикети от пустинята Сахара. Идваха от Финландия и арктическите норвежки територии. С приятелски жест ни дадоха кутийки бири, фанти, ние отговорихме с бурканче домашно кайсиево сладко. Последва нов жест от тяхна страна - буркан домашен мед, както и още бири и фанти. Връщали се у дома в Австрия. Племенницата на жената имала приятел (приятелка) от България. Въпреки че не знаехме езиците си, добротата извираше от тях, както и взаимната симпатия. Истинско удоволствие е, когато срещнеш такива добри хора по пътя си! Това осмисля изцяло пътешествието.
Продължаваме към Франкфурт, Кьолн и Аахен. Тук местата за почивка край аутобаните са на ниво. Перфектен ресторант, в който освен кафета и сандвичи - багети, предлагат готвена храна и продават стилни сувенири. Тоалетната е 70 евроцента, които се плащат на апарат при входа, но машинката ти връща ваучер от 50 евроцента за кафе. В тоалетните водата се пуска със сензор, като тоалетната седалка се завърта два пъти и се дезинфекцира автоматично.
Срещу международното летище на Франкфурт ви посреща фантастична сграда, в част от която е хотел Hilton Garden Inn.

Дизайнът й прилича
на космически кораб

Във всички страни от ЕС е прието с табели в кафяво да се обозначават културно-историческите забележителности, но... на родния език. Не знам как това ще стимулира международния културен туризъм. В Германия надписите са само на немски, а би трябвало да има паралелно и на английски.    
Минахме през малка част от Холандия в посока Брюксел. Това е защото около Аахен се събират границите на Германия, Холандия и Белгия. Околовръстното на белгийската столица беше задръстено от коли. Еврочиновници пътуват за работата си, а брюкселци си отиват по родните места. Картинка, типична за големите столици.
Във френското крайбрежно градче Кале лесно намерихме общинския къмпинг на плажа, точно до фериботната линия. Цяла нощ се чуваше буботенето от хода на заминаващи и пристигащи фериботи. Изгревът и залезът на слънцето тук са прекрасни! За всяка каравана или палатка местата са оградени с подрязани храсти. Хората често оставят парченца хляб на гларусите и другите морски птици наоколо.  
Пътуването с ферибот през Ламанша наистина си струва, особено когато е хубаво времето. Приближаването на прочутите бели скали на Дувър може да се види както от огромните прозорци в кафетата, така и на открита палуба. За час, час и половина прекарвате незабравимо на борда на ферибота.
 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ