Право куме, та в очи
Разбира ли ГЕРБ от филмираните хапове, които поднася Брюксел
/ брой: 210
Всички вече научихме, че летоброенето на българската държава започва през 2009 г. Следващите три години ще останат в историята с ударно рязане на ленти, но очевидно са недостатъчни за вникването във всички подробности на управленската практика, особено в досадни тънкости като дипломатичен език и международна етикеция. И ако ГЕРБ ще управлява поне още един мандат, както се заканва, не е зле ръководните му кадри да се поинтересуват от тази тънка материя, при която придържането към принципа "право куме, та в очи" е типичен наш патент.
Ще започнем с елементарен, учебникарски пример. Често при среща между държавници се употребява изразът "разговорите протекоха в откровена атмосфера". Не, това не означава, че въпросните държавници са си споделяли дали ги върти ревматизмът и жената знае ли да готви патица по пекински, както може би го тълкуват някои наши политици. Това значи, че участниците в определен момент от разговорите са се хванали за реверите на саката и за вратовръзките. Неотдавна външните министри на Русия и Япония водиха разговори за спорните Курилски острови. В заключителното съобщение бе използвана формулировката "разговорите ще продължат". Това значи, че не е бил постигнат никакъв напредък.
Как тълкуваме у нас такива послания, изречени по канона на дипломатичния език? Хвърляме шапка до тавана, когато висш международен чиновник изрече шаблонната формула "Горещо приветстваме усилията на българското правителство да се справи с организираната престъпност". Такова изказване не е нищо друго, освен констатация, че доникъде не сме я докарали. "Горещо приветстваме" е нещо като сладката обвивка, с която се филмират горчиви хапове. Нещо прясно-прясно от тези дни: "Ние, посланиците, вярваме, че борбата с корупцията и организираната престъпност, а също така реформата на съдебната система, са изключително важни за България, както и за партньорите на България в ЕС." Тези думи на посланика на Франция Филип Отие, казани след среща на дипломати с правната комисия на парламента, не са похвала за свършена работа, а просто намек, че е изключително важно за България най-сетне да се започне сериозна работа по споменатите проблеми.
Много филмирани хапове ни предписа председателят на ЕК Барозу при посещението в София за рязане лентата на новия лъч на метрото. Но дали, понесен на крилете на собствения си лиричен унес, че "Днес София ликува, а България се гордее", президентът Плевнелиев ще разчете правилно посланието на ЕК? Че е радващо парите на европейските данъкоплатци да се използват за изграждането на метро, но че така изразеното задоволство е съпроводено с напомняне за крещящата нужда от реформи, ако искаме да разчитаме на още инвестиции. Не съм сигурен, че всички, които са разчитали единствено на телевизията, ще запомнят нещо друго, освен лъчезарните усмивки на госта и неговите домакини, задоволството на Барозу, че има станция "Европейски съюз", и квалификацията за Бойко Борисов като негов добър приятел. Ами премиерът го е поканил на гости, не го е оставил гладен и жаден, включил го е в ритуалното рязане на лента, какво да очакваме - че като даскал ще му дръпне ухото публично като на най-слаб ученик в класа?
В София Барозу заяви, че България има подкрепата му за Шенген. В същото време неговата еврокомисарка Вивиан Рединг твърди пред авторитетния френски в. "Монд", че приемането на Румъния и България в Шенген ще бъде отложено за неопределено време. Или председателят на Еврокомисията е изпуснал юздите на подчинените си, или, спазвайки елементарна дипломатическа етикеция, в София е казал това, което ще зарадва домакините. Че е второто, е повече от очевидно, като се отстрани сладкият филм от горчивото хапче.
Да, Барозу отбелязва, че е "справедливо да се отчете напредъкът на България", но това не е краят на изречението, колкото и да им се иска на управляващите. След запетаята иде ред на недвусмисленото напомняне, че "реформите трябва да продължат във важни сектори като съдебната и пенсионната система, борбата с корупцията и бедността"... Това напомняне е в стила на споменатата "похвала", че "горещо приветстваме усилията на българското правителство да се справи с организираната престъпност". Т.е. с реформите доникъде не сте я докарали, също и с административния капацитет.
Вече не в София и не в присъствието на любезните домакини, а в интервю пред френския "Ле'з еко" Барозу натъртва, изоставяйки дипломатическия език, че "България има огромна необходимост от подобряване на нивото на живота и от поддържане на икономическия растеж". Това, както и недвусмисленото напомняне, че ЕК ще следи въпроса кой ще е новият главен прокурор и членовете на ВСС, подсказва, че вече до такава степен е изчерпано търпението на Брюксел към продължаващото шикалкавене, имитация на реформи, телевизионна борба с престъпността, че традиционният дипломатичен език е изоставен за сметка на по-понятното за официална София "право куме, та в очи"!