Постигна ли Анкара "своето" в Идлиб?

На срещата им в Сочи руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Ердога постигнаха договорки по 10 точки относно ситуацията в сирийската провинция Идлиб. Да се запази зоната за деескалация и турските наблюдателни постове да бъдат засилени и да продължат да функционират. Русия да предприеме всички мерки за избягване на военни операции и да се запази статуквото там. Да се установи демилитаризирана зона в рамките на 15-20 км, като определянето на нейните граници да е предмет на бъдещи консултации. Всички радикални терористични организации да бъдат отстранени от тази зона до 15 октомври, а всички тежки въоръжения като танкове, ракетни системи, оръдия и минохвъргачки да бъдат изтеглени от зоната до 10 октомври. Турция и военната полиция на Русия да провеждат координирани патрули и чрез наблюдение с дронове Русия да следят ситуацията. До края на 2018 г. да се възстанови транзитният трафик по път М-4 (Алепо-Латакия) и М-5 (Алепо-Хама), за да се осигури свободно движение на местните жители и стоки. Да се предприемат мерки за спиране на огъня в зоната на деескалация и с тази дейност да се натовари съвместен ирано-руско-турски координационен център. И най-накрая "двете страни потвърдиха своята решимост за борба с терора в Сирия във всички негови форми".
Нито по ТV-каналите, нито в западните медии обаче не се отрази казаното от Путин на пресконференцията след срещата с Ердоган, че

"постигнатото в Сочи подкрепя правителството в Дамаск"

и че "процесът за осъществяване на договорките за Идлиб ще се осъществи след съгласуване и разговори със Сирия". Когато прави тези уточнения, Путин казва "ние" - тоест говори и от името на Ердоган, който е поел ангажимент терористичните организации в Идлиб да "оставят тежкото си въоръжение". В такъв случай наистина изглеждат необосновани твърденията, че разговорите в Сочи между Путин и Ердоган са се водили, без да се вземат предвид интересите на Сирия или на правителството на президента Бащар Асад. Малко известно е, че преди Сочи руската страна е провела извънредни срещи на различно ниво със сирийски държавни ръководители и в детайли са били разгледани въпросите за предстоящата среща. Би могло да се предположи, че постигнатите договорки по известните вече 10 точки целят в голяма степен и облекчаване на самата сирийска армия. Иначе Путин не би си позволил да спомене, че "сирийското правителство ще играе завършваща роля". Това е причината и редица наблюдатели в Анкара да твърдят, че "операцията в Идлиб е тристранна и включва Русия, Турция и Сирия". Допълнението е, че така са били избегнати опасения от евентуални руско-турски или турско-сирийски сблъсъци. Даже напротив, за първи път руски и турски военни части ще осъществяват съвместни действия. Като договорките на Анкара със САЩ за Мамбидж.

Отделно е предотвратена за нова вълна от мигранти

Анкара е доволна и че "няма да се получи прехвърляне в Хатай на онези налудничави организации, които са се съсредоточили в Идлиб". Не е ясно само дали определението "налудничави" се отнася и за онези т.нар. умерени опозиционни групировки (Свободна сирийска армия - ССА), които Турция не само подкрепя, но и въоръжава и обучава от години. И които от години воюват срещу Дамаск или срещу президента Асад.
Каквото и да се каже за срещата в Сочи относно решението за Идлиб, няма спор единствено за факта, че Турция получи повече разбиране относно усилията си да осигури южните си територии от предизвикателството за кюрдска независимост. Постигнат бе отказ от военна операция на сирийската армия, за да "прочисти от терористични организации последната им крепост на сирийска територия" и в същото време турски военни части да останат на сирийска територия в Африн и Мамбидж.
Има логика в твърденията, че споразумението между Москва и Анкара за Идлиб осигурява възможност на сирийската армия да се пренасочи към други региони и това дава предимство на Асад в битката му да запази цялата довоенна територия на Сирия.
Но "глътката въздух", която се дава на намиращите се в Идлиб терористични организации, дали няма да им създаде условия да се преструктурират и прегрупират, което може да доведе до нови сблъсъци и да отложи поставянето на начало на политическия процес за край на войната в Сирия?  
Тогава договореностите от Сочи няма да имат кой знае какво значение. Съществено е, че в Анкара повечето анализатори не разглеждат срещата в Сочи като алтернатива на техеранската среща между Путин, Роухани и Ердоган - тоест няма пробив в "процеса Астана", както твърдяха западните медии. В същото време редица западни наблюдатели побързаха да коментират, че липсата на Иран в Сочи е било, защото "развалял играта" и бил поставен като "второстепенна сила на терена на Сирия". Личи неприкрит стремеж да се

сее "разкол" сред участниците в процеса Астана

или най-малкото да се противопоставят Русия, Турция и Иран една на друга по всякакъв повод. Няма как разговорите между Путин и Ердоган в Сочи да елиминират Техеран и Дамаск. Реалната ситуацията на терен го доказва. Трябва да се има предвид, че ако шиитски Иран се включи като участник във военна операция в Идлиб, където са съсредоточени радикални терористични сунитски организации, това може да доведе до обединение между тях и т.н. умерени бойци, които също са сунити. Тогава наистина Турция ще се затрудни още повече, за да убеди и разоръжи терористичните организации в Идлиб, което също е договорка от Сочи. Поне в това са убедени редица турски журналисти, включително от малкото на брой, водещи се за опозиционни, медии. Те считат, че след Сочи се отваря път за сирийската армия да завземе например селището Джис-Ел-Шугур, важен пункт в стратегическия триъгълник Лаские-Хатай-Идлиб. Известно е, че в това селище през 2015 г. са били съсредоточени терористи от чужд произход (най-вече уйгури, узбеки, киргизи, таджики, тюркмени, чеченци, всички със семейства) и те са организирали на това място своя колония. Въоръжени са с тежки оръжия, а никоя страна не ги иска. Русия най-малко и това е една от причините да не се изтегля от Сирия. Ако изберат да се сражават, съдбата им е ясна, казват в Анкара. Само не се пояснява дали по този начин Турция не цели да насочи Дамаск към други райони и да остави заетите от нея сирийски територии под свой контрол.  Казват, че неутрализирането на тази колония е оставено в ръцете на Русия, Сирия и Китай. Защото преместването им в Турция и адаптирането им към т.нар. умерени сирийски сили се приема за непосилна задача. Затова се и предлага силите на сирийската армия да се насочват и към такива "острови" на терористи, както и към стратегическия район Дейр-ел-Зор на иракската граница, за да се довърши започнатата операция между Хама и Дейр-ел-Зор. Така щяло да се постигне "хегемония на Дамаск".
Според Анкара, ако договореното в Сочи се изпълнява, това ще изнерви допълнително САЩ, Израел, Франция и... "Ал Кайда". Казват, че нападенията от море срещу Лаские, Баня и Хама, както и свалянето на руския Ил-20 са сигнали след договореното в Сочи. Сигналът бил "ние сме в състояние да ви развалим играта" и още

"ще ви пресечем действията за решение в Идлиб"

Няма как да не възникне въпрос дали Путин се е доверил или по-скоро предоверил на Ердоган? И срещу какво? Има ли значение кой е свалил руския самолет? Израел, терористична организация, френска ракета, американски спътник или е стреляно от английска база в Кипър? Странно е, че опозиционни вестници в Анкара не споменават за грешка в сирийската противовъздушна отбрана, която е стреляла срещу израелско нападение в Латакия и така е бил свален руският самолет. Който и да е целта според повечето турски медии е да се "предотврати съвместната игра на Москва и Анкара". Прозира увереност, че Русия "ще вземе мерки", защото е наложително "духът на Сочи да съживи дейността на политическия процес за изход от сирийската криза". В противен случай "да бъдем готови за нов бербат", т.е. за продължаване на войната.
Такива са анализите на турски коментатори, които доказват, че след Техеран турската дипломация е започнала сериозно настъпление с цел "съхранение на съществуващи завоевания" не само в Идлиб чрез подкрепата за определени групировки там, не само за запазване контрол върху територии, където са разположени турски военни части на сирийска територия след операциите "Ефратски щит" и "Маслинова клонка", но и за осигуряване на невъзможност за обявяване на каквато и да била независимост на сирийските кюрди. Именно това е причината да се насочва сирийската армия към регионите, където сирийските кюрди са съсредоточени. Независимо, че до момента те имат подкрепата на САЩ. Все пак и в Техеран бе съгласувано общо мнение, че "се подкрепя териториалната цялост на Сирия". Друг въпрос е дали ще се получи резултат, който Анкара желае и дали Москва ще запази политиката си да поддържа връзки с всички играчи на терена и да лавира между интересите им.