Плюсове и минуси на офиса по чехли

Откакто коронавирусът разбърка всекидневието ни, ръководството на доста фирми опита да наложи изпълнението на служебните задължения да се случва дистанционно. И макар в този формат някои да се трудят вече над година, все още има доста въпросителни по повод офиса по чехли, работата от вилата или бюрото от брега на морето.


В доста страни по света напълно отхвърлиха съмненията и несигурността от преместването на цели екипи вкъщи, откъдето да вършат онова, за което преди са наемали няколко стаи, два-три етажа или дори цели сгради. Последни проучвания сочат, че до 80% от малки и големи компании сериозно се замислят дали "хоум офисът" да не се запази за всички желаещи служители и след края на пандемията.
Плюсовете на този начин на работа са доста:
* Не се налага хората да губят по няколко часа, за да стигнат до офиса, а след това да се върнат у дома. Така се избягват срещите с индивиди, които се къпят веднъж на десетилетие или още по-рядко. Вероятно, всеки е имал подобни сблъсъци с неочаквани "аромати".
* Освен че се освобождават трийсетина минути за сладък сутрешен сън или домакините успяват да пуснат бърза пералня, появава се реална възможност за прекарване на повече време с любимите хора вкъщи. Така децата и половинката няма как да забравят как изглеждате и какъв е гласът ви.
* Докато се грижат за семейството си така, както винаги са мечтали, жените успяват да печелят пари и да се чувстват още по-реализирани.
* Пътуванията на село и дори в чужбина могат да се съчетават с оперативните включвания по скайп или зуум, както и със спазването на наложените от шефовете графици.
* Ако случайно някой вдигне температура или си навехне крака, не е нужно да си пуска болнични, защото подобни състояния рядко са голяма пречка към справянето със служебните ангажименти. Същото важи и когато някое от децата изведнъж се събуди с кашлица или сополив нос.
* Не бива да се пренебрегва и факторът, свързан с икономиите - на дрехите, на обувките, на храната, на билетите за обществен транспорт или горивото за коли.
* Собственици на някои бизнеси получават възможност да не харчат луди пари за наем на офиси. А срещите с клиенти има как да са още по-продуктивни онлайн или в специални споделени пространства, придобили голяма популярност напоследък.
* Най-важен е резултатът, а не процесът. Не е тайна, че някои успяват да си свършат работата за два часа, но им се налага да стоят в офиса до официалния край на работния ден. А когато са вкъщи, имат възможност да разпределят задачите си равномерно, да изпълнят необходимото, да покарат колело, да напазаруват и, ако се налага, да довършат започнатото в удобно за тях време.
* За хората няма никакво значение къде живеят или се намират. Определящото е какво и с кого искат да работят. Може да си сътрудничат с американска компания от плажа на Созопол и да вземат адекватното за Щатите възнаграждение, което да им позволява да си прекарват доста добре в милата родина.
Всяка монета обаче има две страни. Затова, нека обективно разгледаме и минусите на труда извън офиса.
* Размиват се границите на работния ден. В службата всичко е разписано - идвате, работите 8-9 часа, тръгвате си. Вкъщи подобен график е кауза пердута - по някое време разбирате, че часът е 10 вечерта, а краят на задачите не се вижда. Но пък трябва да приключите с тях още днес, докато сте на нужната вълна, и да не отлагате ангажиментите за утре. В крайна сметка времето, "изяждано" преди от пътуването до службата, се удължава неимоверно.
* Много е трудно абстрахирането от всекидневните задължения у дома: тъкмо седнете зад компютъра, и изведнъж всички вкъщи се сещат, че имат спешна нужда от вашето внимание. Необходимо е да се спазва следното правило: "Всяко нещо с времето си". Разбира се, от чист експеримент, може да опитате по едно и също време да попълвате екселска таблица, да проверявате домашното по история на големия син и дали си е научила таблицата за умножение малката дъщеря, като междувременно готвите обяд или пускате прахосмукачка... Но, най-вероятно, нищо добро от подобни занимания няма да излезе.
* Не всеки е способен да се съсредоточи и да се потопи в процеса на работа извън обичайната офисна обстановка. Вкъщи никой от шефовете не ни наблюдава, затова някои си позволяват да дремнат посред бял ден, да си пуснат любим сериал, забравяйки, че всъщност имат да вършат онова, за което получават заплата. В голяма степен ясното разписване на определени срокове цели да вкара безделниците в релси, когато налице е явната липса на (само)дисциплина.
* Виртуалните срещи са в пъти по-изморителни от реалните. Дори след многократни "сухи" тренировки и няколкомесечни оперативки през месинджър или в тиймс, фаловете се превръщат във всекидневие и предизвикват неочаквано избухване или нервен кикот у по-чувствителните. Не минава и ден, без системата да зависне, да образува микрофония, да покаже как някой от домочадието се разхожда по пижама, да вкара в служебния разговор детско гласче, пеещо откровена чалга, да не изключи навреме звука, да изхвърли изведнъж всички от конферентното обаждане...
* Видеовръзките изискват по-голяма концентрация, повече усилия и определен тип внимание в специалните моменти, когато на някого се дава думата. Но пък точно тогава друг се сеща да каже нещо "по-важно". Само този, който не е минал през всичко това, не може да разбере за какво точно иде реч.
* Живото общуване няма как да бъде компенсирано от телефонните обаждания, електронните писма или срещите в онлайн платформите. Факт е обаче, че в някои компании дистанционната работа извади наяве добре прикриваното лицемерие на колегите и нежеланието да се съобразяват, че трудът от вкъщи не означава ваканция или допълнителен отпуск. Именно затова обстановката в определени отдели и екипи е толкова нажежена, че хората продължават да дават мило и драго само и само още дълго време да не виждат "скъпите" си подчинени или шефове.
Работата онлайн или дистанционно нито е започнала с коронавируса, нито ще приключи с края на пандемията. Напротив, може дори да се мултиплицира. Но колкото повече разчитаме на компютъра, за да вършим служебните си задължения и да комуникираме с приятели, толкова по-скъпи на сърцето ни може да станат обикновените навици от старото "аналогово" съществуване.

Хитреците намират начин да се скрият от служебните задължения навсякъде

Морският въздух може да вдъхновява, но и да разсейва

Децата обичат активно да се включват в работния процес