Паралелни светове
/ брой: 22
Странни паралели можем да открием, следейки поривите към "демокрация" в близката нам - и кръвно, и духовно - Украйна, с това, което отново наблюдаваме на адрес България, Софийски университет. Май ще открием допирателните точки на тези, нека ги наречем "паралели на абсурда", които чисто геометрично не би трябвало да се пресичат. Но по законите на съвременната политическа логика това все пак се оказва напълно осъществимо, особено ако тази логика е плод на агресивна, зряла и добре изпипана до детайлност злоумисъл.
Тук, уви, преживяваме поредната окупация. В Киев и май вече и в половината Украйна, където хората тепърва се изправят пред една сложна закономерност, заложена като основен коз в играта на тотално разложение на обществените ценности и самосъзнание, няма как да не открием, че организаторите са все едни и същи. Важна е крайната цел, все пак, и някой отнякъде решително и последователно ни бъзика и провокира. Повече от прозрачна става истината, че май вече сме отписани от хипотетичната и всъщност повече от химерна за нас самите идея да се приобщим към някаква илюзия...
Та за окупациите. Колкото и някои люде в нашите две страни и общества да се опитват да задоволят глада и жаждата си да попаднат в кръга на една коренно различна от манталитета и чувствата ни общност, наречена накратко - демократична, толкова жалоните на мечтите и надеждите ще стават все по-невидими и различими. При нас, тук в родината ни, горчилката отдавна е осезаема. В Украйна - тепърва ще свикват да я възприемат по "естествен" начин. Демокрацията (властта на народа) очевидно и за нас, и за тях, украинците, ще се оразмери най-накрая в това да привикнем с мисълта, че "грижовниците" от паралелния ни свят ни обичат. Но ако можем да четем между паралелните редове, просто ще открием, че те всъщност няма да ни търпят, ако не спазваме постулат номер 1 на прехода, наложен от тях - да нарушаваме законите си.