Отново за фейсбук

Неочаквано темата за фейсбука стана централна, зае цели страници и телевизионни предавания. Две книги - на Любен Дилов-син ("Фейсбуки") и донякъде "Аз, бLогинята" на Милена Фучеджиева; и два филма - "Love.net" и документалият "Непростимо" на журналистката Емилия Антова, вече дни наред са обсъждани в медийното пространство...
Фейсбук може да се преведе и като лична книга, и като книга на лицето, т.е. дневник. Без да съм вещ в английския, си превеждам думата по друг начин - с лице към книгата или написано лично. И влагам в това едно свое разбиране: ако човек в съвременния свят е склонен да крие, общо взето, лицето си и тази скритост, дори лицемерието да са негово обичайно намерение-измерение, а позицията на отчуждение и самота - негова постоянна и, може да се каже, обикната поза, то фейсбук е някаква реакция, дори съпротива точно срещу това.
Но защо, питам се, а сигурно и вие се питате, човекът, който не познава съседа си по име, изведнъж се нахвърли така безразсъдно и с настървение в морето на интернета? Някои се хвалят, че имат 2000 приятели?! Така от ограниченото панелно общуване се стигна до другата крайност - безумно отваряне на вратите и прозорците, при което течението може да ни издуха от уюта на собственото ни битие или най-малкото - да ни простуди. Е, за някои може би това е целта. Сега вече знаем много повече за непознатия, отколкото за този до нас...
Какво толкова привлича хората към интернет-общението? То е една игра, наистина, забава, в която човек опознава себе си чрез другите и другите чрез себе си - проверен принцип на самопознанието. Това е и изначалната жажда за общуване, или по-скоро корекция на нарушеното и изкривеното от техническите посредници общуване.
Но тук го има още и човешкото неутолимо желание за изповед. (Вече стана дума за телевизионните изповедници.) А то се предпоставя от порива за саморазкриване, което в нашия случай често отива до саморазголване.
Признавам, че самият аз съм объркан - отначало приемах фейсбука като инфлуенца, от която трябва да се пазя. После изпитах познатото в такива случаи любопитство, радостта от срещата с познати и непознати, увлякох се, за да стигна накрая до тия недотам весели мисли.
Филмът "Love.net" прави точно това - показва веселите и дори смешни страни на това занимание, а после го подлага на критичен анализ. Но без да обвинява и без да възхвалява...
И така: самопознание или саморазголване? Страст или човъркане на страсти? Необходимост или игра, поносимост към другите или безкритично приемане и на едното, и на другото? Изповед или ексхибиционизъм? Суета или органична потребност? Въпроси, чиито отговори тепърва ще търсим... Дай, Боже, не само във и чрез глобалното общуване, наречено фейсбук...