От Тасос до Горно Камарци

Бях свикнал някакси с обраслата с тръни и вратига мера на Горно Камарци. То е на 50 км от София на отбивката за Арабаконак от Подбалканския път. Оттам е коренът ми по майчина линия, писал съм дипломна работа за диалекта му, там родителите ми отбиваха задължителните навремето за чиновниците 30 дни работа в селското стопанство. И ние, децата, "помагахме" в пластенето на ливадите, в жътвата.

Педя земя нямаше необработена

незасадена. Картофите за зимата ги купувахме оттам - бяха прочути като самоковските. Привечер селото се събираше на мегдана да посрещне и прибере по домовете стоката - крави, овце, кози, биволици. Стрина Мина избиваше масло в буталката, сиреше сирене, веднъж седмично месеше фурна бели самуни. Оказа се, че добре виреят ягодите - в добри години декарът е давал по около тон - тон и двеста кг. Цели самолети с ягоди са пълнили общо 125-те дка ягодови насаждения на ТКЗС-то на трите села от Камарското поле - Стъргел, Горно и Долно Камарци.
А сега - тръни човешки бой и вратига, 16 овце, 15 крави, 13 кози, картофи внос от Египет, масло внос от Германия, млякото в картонени кутии, хлябът "Добруджа" нарязан в плик - всичко от селския магазин.
 Не е до сантименти, подобни картини отдавна престанаха да ни правят впечатление. Ето, тези дни гледах някакво телевизионно предаване за големите житни и слънчогледови масиви в Североизточна България, лозови масиви в Югозападна. Чудесно. И ако

сравних буренясалото Камарско поле с другото

от спомените ми, причината е едно пътуване с кола из Северна Гърция, до Кавала през Серес. И най-стръмните баири са обработени, вече пожънати и изорани. Не са оставени на шубраките и тръните дори полички земя от по 150-200 квадрата по склоновете между две туфи дървета. Явно гърците си ценят земята повече от нас. Преди 1989-а тръгнеш ли за Гърция, не можеше да не забележиш разликата: зелено до границата, оттатък сухо, пожълтяло. После стана обратното. Споделям това наблюдение с бай Л., хазяина ни в Лименария на Тасос.
"Нищо чудно, обяснява, тези напоителни системи, които промениха района южно от границата, са ваши. След промените ваши местни началници-хитреци ги продадоха за нищо пари на наши стопани и така зеленото се премести от вас у нас". Но за хайдушката приватизация у нас и за  филипдимитровскожелевските щуротии с начина на връщането на земята достатъчно е изписано и изговорено, просто много ми е пресен разговорът с Л. и прекараният в Горно Камарци уикенд (Вече са на дневен ред нови щуротии: на камарчани им давали по 50-60 лв. субсидия за декар окосена площ - буренака, тръните и вратигата - ако щат да събират окосеното, ако не щат - да си гние на полето. По-дебела е работата с арендатори, които "създавали пасбища", често изкоренявайки дървета и храсти и заравнявайки традиционното, съществуващо открай време пасище: там субсидията е от 90-100 лв. на дка. Въпрос без значение е има ли добитък, който да пасе по тези пасбища, но това е тема, заслужаваща вниманието на по-компетентни автори).

И друга тема се пръкна от летуването в Лименария

Чистачката, която обслужва 17-те стаи от хотелчето на бай Л. и по два пъти на ден мете двора с размер почти на футболно игрище, е българка от Карнобат. Впрочем доста българи и българки са обслужващ персонал в ресторанти и хотелчета на Тасос. Дафинка е около 40-годишна, от 20 години с мъжа си си изкарват хляба в Гърция. Като чистачка Дафинка работи от 1 юни до 10 октомври, без почивен ден, по 8 часа. Надницата й е 30 евро, т.е. 900 евро месечно. Отделно работодателят й внася по 600 евро месечни осигуровки. За квартирата с мъжа си плаща по 200 евро месечно, храната й излиза по 100 евро (закуската и обедът са осигурени от работодателя). Данъкът, който плаща тя на гръцката държава за целия този период, е около 450 евро. Като свърши курортният сезон, Дафинка бере маслини от 5 ноември до 5 декември. Връща се в Карнобат за 3 месеца - "да си погледна къщата и децата", и отново е в Гърция, за да събира аспержи от 20 март до 31 май.
"Мързелив народ, Коста, мързелив народ", ми се оплакаха приятели, собственици на хотел на Слънчев бряг. "Не можем да си намерим чистачки, и то не само тук, в Бургаско. И във Велинград звъняхме на приятели от агенцията по заетостта, и там не се намериха желаещи". При следваща възможност ще попитам моите приятели по колко надница предлагат за чистачка и върху колко я осигуряват. Сигурен съм, че ако на Дафинка й предложат не по 1200 лв. да чисти на месец и още толкова за осигуровки, а да речем, по 850 лв. и съответна осигуровка, тя ще предпочете да работи на Слънчев бряг, на няма и 100 км от Карнобат, близо до дома и децата, вместо животът й да минава "по тази пуста чужбина".