Оптимистична трагедия
/ брой: 286
За влизащите в сила от 1 януари промени в Наказателния кодекс, с които работодателите ще влизат в затвора за неплатени осигуровки, ни напомни вчера Божидар Данев от Българската стопанска камара.
В анализа му се набиват на очи думи и изрази като "черна злокобна личност", "престъпници", "репресивен орган", "принуда", "забранителни знаци", "съпротива". Човек би помислил, че иде реч за партизанска война, а не за отношенията държава-бизнес-наемен труд.
Макар че настана време работодатели да вадят пищови срещу работници, които си искат заплатите. И обратното сигурно се случва. Значи война има, но тя е сбъркана, защото помежду си воюват потърпевшите.
Не сме адвокати на бизнеса - той си има много трески за дялане. Но.
Държавата е насочила мощта си не във вярната посока. Защото бизнесът няма никакъв интерес да не плаща осигуровки. Това е бич за него, тъй като най-малкото НАП ще му блокира банковите сметки и така ще му върже ръцете. Значи най-вероятно става дума не за отказ от плащане, а за забавяне, за което най-честата причина е недостигът на пари.
Сега пък да попитаме защо няма никакви санкции за държавата, която не се е издължила на работодателите и им дължи стотици милиони лева? Не трябва ли да има реципрочност - затвор за този, който е решил да отлага тия плащания?
И защо цялата мощ на държавата е насочена към бизнеса, който е на светло? Може би защото е по-лесно да издоиш и после да цапардосаш този, дето ти е пред очите.
Толкова е объркано, че започвам да ставам оптимист, казваше Радой Ралин в края на едни подобни времена.