Онова било цензура, а сега...

Покрай тържествата за 70-годишнината от дебаркирането на съюзниците в Нормандия през Втората световна война се появи интересна таблица с получени през годините резултати от анкетите на авторитетния Френски институт за изследване на общественото мнение (IFOP). На въпроса: "Коя е според вас нацията, която най-много е допринесла за разгрома на Германия през 1945 г.?", отговорите са както следва:

                СССР    САЩ    Великобритания

1945 г.    57 %    20 %    12%
1994 г.    25 %    49%        16 %
2004 г.    20 %    58 %    16 %

    За 2014 г. проучване не е правено, но тенденцията е ясна: Съветският съюз (Русия) я би получил 10%, я не, а американският принос ще удари навярно 80-те процента. Кои са по-близо до истината - респондентите от 1945, жертви, участници, съвременници на току-що приключилата война - техните синове през 1994 г., или внуците и правнуците през 2004 г.? Правилният отговор е и ясен, и логичен - тези от 1945.
Тогава как се е получило това

тройно "олекване" на резултатите

на СССР и съответно тройното натежаване на резултатите за ролята на американците за разгрома на Третия райх. Отговорът, най-грубо казано, е рекламата във всички нейни разновидности, а там американците са без конкуренция. Учебници, филми, медийна пропаганда, политическа демагогия, издигащи в култ достойнствата, универсалната валидност на ценностите на Америка и американския начин на живот, и принизяването, обругаването, достигнало своя политически връх с рейгъновото клеймо "Империя на Злото". Вездесъщият Супермен срещу олигофрена Борат*. И така година след година, десетилетие след десетилетие, та и до днес.
    Примери? Най-пресният е буквално отпреди дни, когато авторитетният британски "Гардиан" започна да издава специално приложение на руски език, посветено на страните от бившия Съветски съюз. Като начало - Беларус. Наред с изтърканите щампи за президента Лукашенко четем: "Все още улици носят имената на Маркс и Енгелс, в центъра на града стои статуя на Ленин. Пушенето на закрито е позволено". И внимание: "ПОЧТИ НИКОЙ НЕ НОСИ ТАТУИРОВКИ". И унищожително заключение: "Изглежда изостанало поне с една революция".
    Тук няма да влизаме в дребнави спорове за всепризнатото място и роля на Маркс и Енгелс в развитието на световната научна мисъл. Няма да напомняме, че ако в Минск все още стои паметник на Ленин, един от големите булеварди на Париж продължава да носи името "Сталинград". За пушенето на закрито вдигаме виновно ръце: такъв грях срещу демокрацията е направо непоносим. Не, още по-непоносимо, още по-непростимо престъпление срещу световния прогрес е почти тоталната липса на татуировки. Колко още революции трябва да разтърсят Беларус, за да се отприщи най-сетне и там масовата и повсеместна татуировка!
   
Един от големите грехове

които навремето се приписваха на пропагандата в социалистическите страни, беше цензурата, скриването на неудобната истина. Преди седмица двама от най-видните френски телевизионни журналисти Елкабаш и Було от Europe 1 и TF 1 взеха 41-минутно интервю от руския президент Путин в навечерието на отлитането му за Франция за участие в честването на годишнината от съюзническия десант в Нормандия. Не по-малко авторитетната от британския "Гардиан" френска информационна агенция AFP разпространи съкратен наполовина вариант на интервюто. И не говорител на руския президент, а френският блогър Оливие Беруиер квалифицира съкращенията така: "След като е било решено да се съкратят основни елементи (от интервюто - бел. авт.), отнасящи се до Крим, и същевременно се запазят откъси, непредставляващи интерес - думата, която ми се струва подходяща, е "цензура". Беруиер си е направил труда в интегралния текст на интервюто да обозначи с различен шрифт направените съкращения. Изчезнали са обясненията на руския президент за позицията на Москва по референдума за присъединяването на Крим. Ироничната му забележка, че твърде трудно ще се осъществят намеренията на САЩ за обкръжаването на Русия и изолирането й от останалата част на света (такъв беше текстът на зададения въпрос - бел. авт.) поради огромната й територия. Съкратен е и диалогът по много актуалния въпрос за изпълнението на поръчката на стойност 1 милиард евро за доставка от Франция на Русия на два хеликоптероносача "Мистрал". Съкратени са обясненията на руския президент за характера на политическия режим в страната му, при което обичайните демократически политически институции са свързани с изконни руски традиции. Забележката му във връзка с неотдавнашно изказване на Хилари Клинтън, че "това, което прави Русия сега в Централна Европа, прилича на онова, което Хитлер е правил през 30-те години", е преведена некоректно по начин, който може да даде основание Путин да бъде обвинен едва ли не в сексизъм.
    Как се формира обществено мнение година след година, десетилетие след десетилетие, за да се стигне до абсурдните резултати от посочената в началото таблица за приноса на отделните страни в разгрома на хитлеризма, демонстрираха авторитетни световни и национални медии при отразяването на събитията в Украйна. За масовия потребител на информация кървавата и огнена касапница в Одеса беше поднесена в стила "там някакви стрелят и палят", ама кои са тези "някакви", обяснения няма. Трябва да се щадят нервите и да се спазва благопристойност, да не се оскърбява естетическото чувство на цивилизования европейски и американски гражданин с шокиращи сцени на убити бременни жени, великодушно изнасилени преди  това. Щом самата помощник държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд раздава курабийки на момчетата от барикадите на Майдана, значи това са наши момчета. А че тези "наши момчета"

правят факелни шествия

в Киев в чест на нацисткия колаборационист Бандера и са облечени с униформи на украинската СС дивизия "Галичина", са подробности, с които не бива да се обременява съзнанието на масовия консуматор. Защо да се помрачава прехласването пред майданската революция с разни незначителни факти, че споменатата Нюланд си хортува най-приятелски с главатаря на шпицкомандаджиите от "Свобода" Тягнибок, който е най-активен борец с "московско-еврейската мафия". Или че от същата мая са юнаците от "Десен сектор".
    И ако тази цензурирана истина за събития, които се разиграват днес в центъра на Европа, формира общественото мнение по определен начин, да се учудваме ли, че за 70 години хората, смятащи, че основната заслуга за разгрома на фашизма е на СССР, са се стопили тройно и точно с толкова се е увеличил броят на внуците, убедени, че Супермен е освободителят на народите, истинският победител във Втората световна война!

 
*Борат - герой от едноименния филм, който се превръща в човекоподобно, попаднало в страната на неограничените възможности, където се проявява като типичен "подчовек", както биха го класифицирали нацистите