15 Ноември 2024петък03:33 ч.

Омагьосан кръг в "охлаждане на икономиката"

Неспазвайки становището на Евробанката за Сребърния фонд, ГЕРБ за пореден път показва некомпетентно управление на публичните ни финанси

/ брой: 97

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2172

След мораториума по външния дълг, обявен през пролетта на 1990 г., с който бе отрязан достъпът за няколко години на българските предприятия и банки от международните финансови пазари, години наред България бе посочвана като финансово стабилна с ниски нива на публичния, а доскоро и на частните дългове. През годините на икономическия бум 2005-2008 г., когато управляваше кабинетът "Станишев", общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметка беше силно положително, независимо че част от средствата бяха получени кредити, както и депозити на чужденци. България натрупа брутен външен дълг, който към 31 януари 2012 г. е 35,15 млрд. евро, преобладаващата част от който частен, и тази тенденция се засили след лятото на 2009 г., когато дойде кабинетът "Борисов". Публичният дълг също бе повишен от около 14% от БВП през 2009 г. на близо 19%, като само за последната година е нараснал с над 2 млрд. лв. Налице е обаче трайна тенденция на липса на интерес към емисиите на ДЦК на МФ и през 2011 и 2012 г. доста от тях не бяха изцяло изкупени от институционалните инвеститори, независимо от сравнително приемливата им доходност - 4-5,5%. Предстоящо е емитирането на 2 млрд. лв. външен дълг, с който ще се платят през януари 2013 г. 1,6 млрд. лв. дълг, оставен ни в наследство от бившия министър на финансите Милен Велчев, емитиран през 2004 г. Ето защо вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков се е прицелил в тези 1,83 млрд. лв. от Сребърния фонд, с които на всяка цена иска да попълни част от "финансовите дупки", появили се в резултат на безотговорната му финансова политика.
Според данни от БНБ, публикувани в средата на април т .г., след 11 месеца на положително салдо по текущата сметка от февруари 2012 г. тя отново е отрицателна. През последните 13 години

отрицателното салдо по текущата сметка

се компенсираше от положителното по финансовата и капиталовата сметка. Във финансовата сметка например влизат преките чуждестранни инвестиции и депозитите на чужденци у нас. Към октомври 2008 г. общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата сметка е било значителните 3,05 млрд. евро. С липсата на целенасочена икономическа политика на правителството на ГЕРБ, и в по-малка степен с плащането на лихви по привлечените депозити и кредити, на дивиденти по направените инвестиции и на главници по погасяваните кредити, се обяснява силния отлив на капитали от България в последните години. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) намаляват с 80% на годишна база до едва 29,9 млн. евро през февруари 2012 г.! Това е рекордно ниско ниво, което е съпоставимо с нивата в началото на 90-те години, когато България бе изолирана от международните финансови пазари.
Според данни на БНБ в края на февруари 2012 г. общото салдо по текущата, капиталовата и финансовата ни сметка е отрицателно и е в размер на 1,04 млрд. евро за последни 12 месеца. Това е в резултат на намаляване на т.нар. кеш пари в България, което рефлектира в намаляване на потреблението, намаляване на вътрешните инвестиции, рязък ръст на безработицата до над 12% и други ефекти на "охлаждане на икономиката" и

движение надолу по спиралата

на причина и следствие.
Намаляващото потребление генерира безработица и обратно, на свой ред генерира намаляващо потребление и така се завърта омагьосаният кръг на трайната стагнация в българската икономика, от която трудно ще излезем при сегашното хаотично управление на ГЕРБ. Налице е тенденция към повишаване както на вътрешната, така и на външната ни задлъжнялост. Необходимо е да бъде отчетено, че влошаването на салдото по текущата сметка е и в резултат от влошаване на салдото по търговския баланс (внос и износ), което е факт от началото на 2012 г. Износът се понижи с 1,8% на годишна база през февруари и с 10% през януари 2012 г., докато вносът отбеляза ръстове от съответно 1,6% и 12,8%. В резултат на тези негативни тенденции е налице 7 пъти увеличение на отрицателното салдо по търговския ни баланс до 912,6 млн. лв., като в тях не се включват разходите по вноса като транспорт и застраховки. Друга причина за отрицателното салдо по текущата сметка е намалението на приходите от текущи трансфери със 167 млн. евро (330 млн. лв.) до 52 млн. евро за януари - февруари 2012 г. През втория месец на тази година текущите трансфери дори са отрицателни в размер на 14,4 млн. евро, а  в тях се включват основно приходи от евросубсидиите. По този начин "лъсва", че е "без покритие и другия любим рефрен" на мнозинството от ГЕРБ, че откакто са на власт, България чувствително е подобрила дейността по оползотворяването на евросредствата, което излиза, че е самозалъгване.
В тази

тревожна финансово-икономическа ситуация

в края на април 2012 г. правителството внесе в НС проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, с което т. нар. Сребърен фонд може да се харчи за покупка на държавни и общински ценни книга. При положение, че почти три години правителството на ГЕРБ единствено е инвестирало ресурса на фонда под формата на депозити в БНБ, то понастоящем фалшиво звучи обосновката в мотивите към проекта, че това се прави предвид необходимостта от по-активно управление на активите на фонда с цел постигане на по-висока доходност при запазване ниска степен на риск. Още по-наивно е твърдението на финансовия ни министър за специални ДЦК. В действителност покупките от Сребърния фонд, дори и на специални аукциони, ще намалят общото предлагано количество ДЦК за другите инвеститори, което автоматично ще намали доходността на всички книжа при равни други условия. България практически ще остане без фискален резерв, а той е в основата на стабилността на валутния борд, респективно на националната валутна единица - лева. Изразходва ли се фискалният резерв, се преустановява действието на системата на валутен борд, до хиперинфлация, преустановяване на доверието към българските банки и на практика - срив на кредитирането и

масови фалити на фирми, а твърде вероятно и на банки

Всички тези вероятни сценарии неминуемо ще предизвикат конфликт с ЕК и ЕЦБ и скоро след това може да възникне тотално недоверие във финансовата система на България както в страната, така и извън нея. Възможните последици от приемането на проектозакона са понижаването на кредитния рейтинг на българската държава, повишаване на рисковата премия на страната и рязко увеличаване на лихвените проценти, по които се финансира правителството и частният сектор.
За първи път през последните 22 години три авторитетни институции - Европейската централна банка (ЕЦБ), БНБ и Комисията по финансов надзор (КФН) излязоха със самостоятелни позиции, в които се призоваваше МС да оттегли проектозакона, като изтъкнаха почти еднакви аргументи за това. В тази връзка е наложително да се посочи, че евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за покупка на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.
Българската народна банка настоя правителството да оттегли предложенията си за промени в проектозакона, отнасящ се за управлението на Сребърния фонд и проектът, изготвен от Министерството на финансите, да бъде подложен на "задълбочена дискусия между министерството, БНБ и Комисията за финансов надзор". Това са институциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансовата стабилност и формират състава на Съвета за финансова стабилност, който не е събиран конкретно по този въпрос и вина за това носи единствено Симеон Дянков.
Най-остра от трите позиции е тази на КФН, която се оглавява от Стоян Мавродиев, доскоро финансов секретар на ГЕРБ и член на Изпълнителната комисия. Инвестирането на паричен ресурс на Сребърния фонд в български ДЦК на практика означава финансиране на държавния бюджет със средства от фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност, се посочва в официална позиция на КФН. Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК.

Превръщането на Сребърния фонд в кредитор на правителството

и използването на средствата му за покриване на бюджетен дефицит е недопустимо, според комисията. Съществува реална опасност инвестирането в ценни книжа на български предприятия по този начин да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, приближени до управляващите от ГЕРБ. Това създава предпоставка за прилагането на т.нар. приятелски подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се с икономически обоснованите. В становището си от КФН посочват не без основание, че в създадената Държавна консолидационна компания (ДКК), в която в последните 2 години се насочват парите от приватизация на държавните предприятия и от остатъчните дялове, неправомерно се пренасочват средствата, които биха постъпили в Сребърния фонд. Като те се насочват от МС в ДКК, на практика те постъпват в държавния бюджет. Основателен е въпросът за пасивното поведение на Управителния съвет на фонда, който се оглавява от министъра на финансите, а в него участва и министърът на труда, защо не са използвани възможностите, които дава законът за инвестиране на средствата в по-високодоходни инвестиции, като депозити в чуждестранни банки, акции на дружества от ЕС и трети страни, чуждестранни облигации и други?! МС досега не само че не е оттеглил проектозакона за т. нар. управление на парите от Сребърния фонд, който още е на уебстраницата на НС, но и министър Дянков се е опитал по дилетантски начин в нарочно писмо до Марио Драги, шеф на ЕЦБ, да обори доводите, изтъкнати в становището на евробанката по този въпрос. Неспазвайки становището на ЕЦБ, правителството на ГЕРБ за пореден път показва некомпетентно управление на публичните ни финанси, които изглежда са на привършване и държавния бюджет е пред срив, щом то си позволява подобно своеволие.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ