Тодор Тодоров:
Окупаторите са членове и симпатизанти на десни партии
Провокираното напрежение само пречи да се решават актуалните проблеми на обществото, казва студентът от Икономическия университет-Варна
/ брой: 256
Тодор Тодоров е роден в Бургас, 20-годишен. Студент е в първи курс във Икономически университет-Варна, специалност финанси. Представител е на огромната група студенти, които не одобряват протеста на колегите си от столицата и е против окупацията на университетите в страната.
- Тодоре, защо студентите са разделени в сегашните протести?
- Това не е на принципа столица-провинция. Просто в София са централите на всички партии, парламентът и Министерският съвет. Истината е, че сегашните протести са политически, което е недопустимо. Аз съм обикновен студент, но в изявленията на окупаторите на университетите не видях нито едно студентско искане, което да оправдава протеста. Не отричам правото на колегите да отстояват политическите си пристрастия, но мястото за това не е Алма матер. Не считам и че е редно няколко десетки пристрастни студенти да изнудват и колегите си, и правителството, и гражданите, пречейки им да си вършат работата. И живеят в нормална обстановка.
- Протестиращите обаче твърдят, че са водени от чисти идеали, а вие, които не ги подкрепяте, сте ретроградно мислещи?
- България е малка страна и една проверка не е проблем. Ние с приятели направихме собствено проучване и се оказа, че лицата на протеста са основно членове на младежките партийни структури на ГЕРБ, СДС, ДСБ, симпатизанти на Кунева или деца на изявени представители от останалите извън парламента формации.
- Казано на шега, затова ли са толкова малко?
- Запомнете им лицата. На следващите избори повечето ще ги видите по плакатите. Други при обстоятелства пък ще цъфнат на сладки постове, с добри заплати. От приятели, които следват в София, разбрах, че най-активните окупатори са предлагали на колеги по 20-30 лева, за да правят масовка на организираните им мероприятия. Вчера един от тях пред камери официално каза: "Аз съм член на Реформаторския съюз и като такъв протестирам пред парламента. В същото време окупирам университета като студент с други мотиви. Това раздвояване не ми пречи на морала". Кажете ми обаче на мен, аз как да приема подобна наглост?
- Защо тогава вие, отричащите окупацията, като мнозинство не отвърнете с ответни мерки?
- Лично мен ме дразни наглото поведение и опитите да се представят чисто партийните и политически амбиции като форма на някакъв висш морал. Мисля обаче, че ответни мерки ще се приемат като провокация, пък и на повечето от нас - обикновените студенти, ни е ясно, че протестът е без нужната подкрепа и скоро ще отшуми. Вярно, в последните дни броят на участниците понарасна, но бройката е повече, защото на площада отидоха и колеги, на които откровено не им се ходи на лекции и предпочитат шоуто на улицата. Те не знаят какво искат.
- За какво според вас си заслужава студентите да протестират?
- Като оставим общите приказки за реформи в системата, проблемите са много. Например - даване право за пътуване с намаление и на задочниците, право на субсидии за храна и на тях, достъп до общежития, справедливост при разпределение на стипендиите и т.н. За съжаление нищо подобно днес не се поставя на дневен ред. Единственото искане е оставката на кабинета, което е политическо.
- Модерно е да се казва, че протестите са обвързани с желанието за реализация тук, в България, но се пречи.
- Имам бегло наблюдение - първокурсник съм. Ние ходим на стаж, което е стъпка за обвързването на обучението с бъдещата работа. Знам, че на Запад този модел е отдавна наложен, а ние тук тепърва ще го налагаме. Сигурно има много пробойни, но реформата в образованието трябва да се започне. За пречене... хаосът пречи на всички ни.
- Да приема ли, че непротестиращите са против искането за оставка на правителството на Орешарски?
- Това се подразбира. Лично аз не приемам за нормален натиска, на който бе поставен кабинетът още от старта на мандата си. Това напрежение само пречи да се решават актуалните въпроси на обществото. Оптимист съм, че това безумие скоро ще утихне, както стихнаха летните политически упражнения. В крайна сметка, живеем в демокрация и личното право не бива да пречи на правата на другите.
- Ако все пак се стигне до ескалация?
- Трудно ми е да повярвам, че мнозинство от колегите би приело да стане заложник на интереси и се хвърли да върши черната работа на политици от бунището, които искат реванш.
- Щом сте оптимист, колко време мислите, че ще изтрае студентският бунт?
- Може би още месец. След това идват празници, изпитна сесия... Едва ли обикновените студенти ще допуснат провал на учебната година и загуба на пари. Виждате, че в частните университети на никого дори и не му минава през акъла да окупира истински сградите.
- Да се върнем на искането за оставка на кабинета. Колко кредит на доверие заслужава?
- Класическият отговор би бил 100 дни. В случая обаче този срок е кратък, за да се изчистят поразиите, заварени от предишното управление. А се иска и нов изборен кодекс, за да престане обществото ни да се върти в порочен кръг. Две години е разумен срок.
- Какво би ви променило мнението и би ви накарало да се включите с искане за предсрочни избори?
- Неизпълнението на предизборните обещания и несправянето с най-належащите за решение проблеми. В този срок задължително трябва да се види и светлинка в тунела, за изход от кризата.