15 Ноември 2024петък03:54 ч.

Репортаж

Oксфорд е микс от академизъм и бонвиванство

Луис Карол е писал "Алиса в страната на чудесата" тук

/ брой: 287

автор:Галя Кларк

visibility 3567

Ако мислите, че Оксфорд е един исторически, леко скучен и застинал в старата си слава академичен град, се лъжете. Това е невероятно живо място, в което миксът от студенти, туристи и местни жители е невероятен.
Посетителят се чуди какво да предпочете - да обикаля забележителностите, които са на всяка крачка, или да почувства суматохата на градския живот по улиците, пъбовете, кафенетата и магазините. Оксфорд е невероятен, живописен град. Пълен с история, но и с младежки дух. Красиви момичета - индийки, мюсюлманки с дълги одежди, китайски младежи. Пълно с шарен свят от цял свят. И всеки втори говори по телефон, праща есемес или е в интернет. Много самотници пият кафе в компанията на лаптопи - айподи и т.н. Компания студентки в кафе "Неро" си подготвят упражнения и си водят записки, а на масичката до капучиното са разтворили книга на Ницше.
Градският музей е в сградата на кметството. Девизът на града е "Fortis est veritas" -

"Истината е сила"

Няколко са акцентите в изложбените му зали. Едната е на англосаксонския период, от който е легендата за принцеса Фридесвиде, днес светица и патрон на Оксфорд. В края на 7 в. през долината на река Темза около днешен Оксфорд минават различни хора, домашните им животни и стоки. Археолозите са открили следи от стъпките на волове по калните някогашни брегове както и дървени греди от съществувал мост. Затова и първоначалното селище там е наречено Ox ford (волски брод), а сливането на думите в Оксфорд става по-късно.
Фридесвите била дъщеря на местен англосаксонски крал, но се посветила на бога. Крал Алгар искал да се ожени за нея, Фридес отказала, като му обяснила за целибата си. Има поне три разновидности на легендата, записани в различни източници. Алгар бил толкова настоятелен, че Фридес избягала и се криела от него. Кралят я търсил навсякъде, но хората отказвали да му кажат къде е. Накрая ослепял. Според друга версия тя се криела от него в гората около Оксфорд. Търесйки я, Алгар паднал от коня и си счупил врата. През следващите векове религиозни поклонници пътували до Оксфорд заради нея и посещавали кладенеца, който според легендата се разкрил, след като тя се молила на бог. Разбира се, както във всяка добра легенда и този кладенец имал лековита вода. Принцесата остава абатиса в манастира в Оксфорд до смъртта си през 727 г.

Първото историческо свидетелство

за новооснования град е от началото на 10 век. Градът е бил част от мрежа от градове с крепости, обградени с ровове, служещи на англосаксонския крал Алфпед за отбрана срещу викингите. След завоюването на Англия от норманите, много жители напускат Оксфорд. Градът процъфтява отново в края на 11 век. През 12 век вече е един от най-важните градове. В края на 12 век се забелязват първите признаци на академична общност.
От по-късните средни векове има голям дървен кръст с каменен постамент. Една от главните улици Old Aldgate е била улицата на евреите. Един от тях е осквернил християнска процесия в средновековието и наказанието за цялата еврейска общност тук е било не пари, а да изработят постамент с кръст. Той се пази в музея с библейски сцени по него. В експозицията може да се види и копие от посмъртната маска на Оливър Кромуел. Оригиналът е в семейство, което се пада роднинско на Кромуел. Оксфорд е бил роялистки град и е обсаждан от армията на парламентаристите.
Математикът Чарлз Доджсън, станал известен с псевдонима си Луис Карол, е писал тук известната си книга "Алиса в страната на чудесата". Той идва през 1851 г. да учи математика. След студентските си години продължава да живее в Оксфорд вече като професор. Псевдонимът си получава от редактор, когато пише за студентски вестник. Тук среща децата на ректора на колежа и се сприятелява с тях - Хари, Алис, Лорина и Идит. Те обожават да им разказва истории за Страната на чудесата.
Оксфордският университет е най-старият в англоговорящия свят и положително е

най-престижният в света

Конкурира се с Кеймбридж и Харвард. Основан е през 11 век, но се развива силно през 12 век. Организацията на учебното заведение е интересна, той е федерация от над 40 колежа, които имат своята автономност в рамките на университета и всеки е със свой герб. Едни от най-известните са Куийнс колидж, Юнивърсити колидж, Мадлин колидж и Пемброук колидж.
По външните стени на оксфордските сгради, най-вече университетски и църковни, може да видите най-различни малки скулптурни фигурки - глави на хора, зверове, птици. Те често са гротескни, приличат на миниуроди или чудовища.
Тук е и световноизвестната Бодлеанска библиотека, създадена от сър Томас Бодли през 16 век. Като влезете в двора й, над всеки от четирите входа се виждат науките, които са се изучавали в средновековието тук - метафизика, астрономия, философия, логика... Те са изписани на латински език, тъй като това е езикът на знанието тогава. В двора има скулптура на Уилиям Хърбърт, третия граф на Пемброук от скулптор от школата на Рубенс. От едната страна е първата кръгла библиотека в Англия - Камерата на Радклиф. Около тази ротонда са паркирани велосипеди на студенти и преподаватели. Навсякъде по старите стени има колела, седалките на някои от тях хитроумно са покрити с найлончета с ластик, които приличат на бонета за баня. Никой не иска поредния есенен дъжд да намокри седалката.
Кулата Карфакс с часовника и 99-те стъпала е една от забележителностите в центъра на Оксфорд. Двама стражи бият камбаните на всеки 15 минути.

Градът е и културен център

Студенти, жители и туристи могат да избират между първокласни концерти и изложби.
В района на Оксфорд може да се види и гробът на Чърчил. Той е в съвсем обикновен църковен двор на едно красиво село Блейдън, част от земите на дуковете Марлборо, на които е наследник. Уинстън Чърчил не е искал погребение с държавни почести, а частно - при гробовете на роднините - майка, татко, всякакви лели и чичовци Чърчил. На общия му гроб със съпругата му Клементайн има саксии с циклами. В двора с гроба няма охрана, няма и тълпи от посетители. В църквичката има изложба за заслугите на британския премиер. Наблизо е импозантният дворец Бленим, принадлежащ на дуковете Марлоборо и родно място на Чърчил. Той обаче е скъп за посетители - за семейство с едно дете цената е 52 лири.


Камерата на Радклиф


Мостът Хартфорд


Кулата Карфакс


Дворецът Бленим

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ