Огледалото на странната политика
/ брой: 30
През последните дни в Арабския свят стана особено модно да нападат руските посолства. Странна и нелогична по своята същност метаморфоза, продиктувана, както и можеше да се очаква, от съпричасността към страданията и жертвите, които неизбежно се родиха от вълната на "арабската революция".
Арабската пролет, така жадувана, но и внезапна, поне доколкото стана ясно, бе симбиоза между отдавна стаявани надежди и дълго - сериозно и компетентно, подготвяни от западни експерти и централи сюжети и предани на западните докрини кръгове в самия мюсюлмански свят. Тогава, някога, та и доскоро, голяма част от народите от този регион, наподобяващ утихнал вулкан, се уповаваха и доверяваха на Москва. Вярваха в безкористната й помощ, получаваха моралната й подкрепа, ценяха приятелското й отношение в трудни за тях ситуации.
Пролетта отшумя. Еуфорията отмина, времето за равносметка бе кратко, но изводите сами наложиха истината - това, което се случи в Арабския свят, бе резултат от последователната привнесена отвън стратегия. Стратегията на хаоса. Видяхме до какво доведе тази пролет, независимо от първично вложените като цел положителни импулси сред обикновените хора. Кръв, насилие и безперспективност. И в Египет, и в Тунис, и в Либия, и в Бахрейн, а от дълго време вече и в Сирия.
В такива ситуации, свързани със свалянето на традиционно дълголетни за тези общества режими, да се изведе най-точната формула за посоката на бъдещо развитие е безкрайно трудно. Особено трудно е обаче, когато самодостатъчният Запад в пушилката на хаоса не само инфилтрира в Арабския свят своята многолична в действителност кауза, но и пряко участва в търсенето на следващия "враг". А той - врагът, е посочен и назован от десетилетия. Една от основните опори в световен план на националното самоопределение и независимост - Русия, бе подложена не само на клевети, но и на поругание. Повод стана Сирия, в която "режимът" (доколкото така можем да го определим) реши да не се поддава на натиск отвъд и отсам океана, а сам да решава проблемите на страната. Вярно е, че в духа на донякъде традиционната династичност въпросният "режим", обладан от порива да прокарва собственото си виждане за справедливост, със сигурност е допуснал известно отклоняване от принципите на народната демокрация. Но и без да се взираме в детайлите, няма как да не видим не обратната страна на медала, един друг образ - този на метежа. При това не само логиката подсказва, че зад този опит за метеж, наричан дори в многобройните декларации "революция", откриваме пак нечие силно присъствие - това на "доброжелателите".
Проекторезолюцията на СС на ООН за Сирия, колкото и някои детайли да бъдат представяни като правдоподобни пред световната общественост, на която Китай и Русия наложиха вето, показа до голяма степен, че зад чисто хуманните пориви се крие нещо, което светът отдавна знае - глобализъм като формула и хегемония като цел над енергийните ресурси на десетки държави. И нещо още по-смущаващо - изграждането на геостратегически обръч около непокорната Русия и нейните политически сподвижници.
В съвременния свят информацията е водещото оръжие. Но наред с нея властването на дезинформацията, колкото и рафинирано тя да се предлага, все пак може да се дешифрира. Глобалистите в последните дни получиха отпор - ясен и категоричен. И за Сирия, и са ПРО в Европа, и за самия смисъл на идеята за противопоставянето. Получиха и допълнителна плесница - към каузата на Русия се присъедини и Китай. Колкото до стратегията на Запада, май той ще получи същия категоричен отговор за следващата жертва - Иран. А в ООН някой май обърква посоките...