Началото на края

Бойко Борисов най-сетне си намери майстора. На десетки телевизионни диспути мастити икономисти и финансисти обясняваха пагубното за страната лутане в търсене на изход от кризата, с цифри и диаграми доказваха, че импровизациите водят единствено до сриване на средния и дребния бизнес, растеж на безработицата, бягство на инвеститорите, галопиращо обедняване. В стотици статии във вестници, списания и специализирани издания експерти, журналисти, социолози предупреждаваха за зараждащия се авторитаризъм, абсурдността на практиката "проба-грешка" като управленски стил, професионалната некомпетентност на всички нива, включително на самообявили се за "тежка артилерия" министри да решават проблемите на здравеопазването, смехотворната, макар и най-скъпо струваща на обществото телевизионна битка с престъпността и корупцията, обезличаването на парламента благодарение на герберската "машинка за гласуване", за която мислехме, че е останала в тоталитарното ни минало, напъните за подчиняване на съдебната власт на изпълнителната. И какво? Никакъв резултат. Високомерни подминавания на анализите и критиките на специалистите, просташко "свиване на перките" на журналисти, дръзнали да зададат нелицеприятен въпрос, а най-често -  демонстративна глухота и някаква рибя обтекаемост, с която просто се изнизват от неудобните факти, професионалните анализи, обоснованите критики.
Но ето, че се появиха едни рапъри, Мишо Шамара и Сарафа, които били наковладени от Георги Лозанов, шеф на СЕМ, че май нещо се гаврили с националното знаме - престъпление, с което трябвало да се захване прокуратурата. И тя се захвана. С което слагачите направиха най-лошата услуга на властта въобще и на Бойко Борисов - в частност. Защото Мишо Шамара и Сарафа не боравят с цифри и факти като икономистите и финансистите, не правят дълбоко ерудирани разрези на обществото като социолозите и не си служат с префинени намеци като журналистите. А я карат както си знаят - хашлашки, просташки и цинично, боравят като хамали край площад "Македония" с псувните на майка и производни. В сравнение с тях цветистите лафове на премиера, с които омайва вече 3 години народонаселението, са нещо като "зайченцето бяло цял ден си играло" - изблик на непорочна детска невинност. На него, дето е свикнал, като дриблира с топката, противниците му на футболното игрище почтително да се отдръпват встрани, тези двамата му влизат в краката с бутоните напред, образно казано.
"Шменти капели" ли, "когато разговаряме, ти ще мълчиш" ли, "трън да завъртиш у дома женски гащи няма да закачиш" ли? Това си е направо "зайченцето бяло" в сравнение с: "с какво можеш да ме уплашиш бе, льольо - с двете ти години затвор ли?", "Длъжни ли сме всички да го харесваме тоя цар-господар велик", "Памела го избра за най-красивия мъж, естествено в конкуренцията на Милко Калайджиев и Георги Лозанов. Там да сложиш и най-гнусния циганин, пак ще е по-хубав от тях двамата. Ами не си бее... Ако искахте всички да ви обичат, да бяхте станали манекенки, да се разхождате по прашки, ама вие сте космати гъзове и дебели шкембета", "Преди това съм го викал два пъти да ми реже лентите в дискотеките, а сега го гледам по някакви интервюта с рапърския си сленг и с наклонената глава като Дон Корлеоне да казва: "Тоя рапър не го познавам, брат", "И Бойко ще го забравя, ще ви забравим, запомнете, вие сте мърши, които ще бъдат забравени, защото сте мърши. Ще ви забравим, никакви не сте и няма да бъдете, няма да останете в историята." В това интервю, дадено за News.bg, има и откровени цинизми и директни цветисти псувни - който е любопитен, може да го потърси в интернет. На такъв терен рапърите са домакини, а Бойко е гостуващият отбор, въпреки рапърския си сленг. Той свикна да се къпе в медийния комфорт, а Шамара и Сарафа са извънсистемни играчи и няма как премиерът да ги бие на техен терен. Навярно и той би могъл да им отвърне със същия цветист хашлашки стил, но няма как, не му подхожда на царската корона. Един ден, след година, може би, но сега няма как да  надвика техния крясък "Царят е гол".
Разбира се, че дежурните клакьори от блоговете се активизираха - разните там байпенчовци, танкбоговци, николовци 345, бързат да се закълнат, че пак ще гласуват за най-великото правителство от Освобождението насам. "Павиан" се провиква - "рапърите на сапун", а "Суиндон" хълца, че "тия селски тарикати убиха рибата с една гавра с националното знаме и сега са най-известните идиоти в държавата". Това последното е все едно магистралка да изнася лекции за моралната чистота на девственицата. Но трябва ли да се чудим на подобни частни моралисти, когато самото ни външно министерство преди месец излезе с морализаторска декларация по повод присъдата срещу трите от "Пуси райът", които поругаха московския храм "Исус Спасителя" и в тази декларация се заявяваше високопарно, че "Свободата на изразяване е основната ценност на демократичното общество", а сега за Шамара и Сарафа аршинът на властта е друг - СЕМ, прокуратури, възмутени блогъри, които в други времена със същото настървение биха защитавали чистотата на марксизма-ленинизма...
Моят 13-годишен внук и съучениците му се "кефят", както казват те, на рапа. Няма как да ми харесва на мен. Но няма как и да не се признае, че не политиците, социолозите, финансистите, журналистите, а двама рапъри свалиха ореола на самозабравилите се наши властници, смутиха самодоволството им, изнервиха новия ни вожд и учител. А това е повече от видно. Никога не е бил в такова мрачно настроение както при последните му появи на обществени места, никога не е пелтечил така несвързано за някакви милиони и милиарди, които били донесли на държавата, откакто са на власт. Сякаш е осъзнал, че началото на края на безметежното му властване безумно е положено от тази зорлем предизвикана рапърска сага. 
А за това, че за пореден път демонстрира недоучеността си и каза "олигарС" - като единствено число на "олигарси", нека се сърди на ония езиковедски тикви, които са измислили "олигарси" да е множествено число на "олигарх", а не са го натаманили както с "чех" - "чехи", та да не се излагаме пред поданиците.