Мазно
/ брой: 226
Преди време един спекулант стана милиардер, макар че мечтата му е била далеч по-скромна - да спечели достатъчно пари, за да може да се отдаде на писане на книги и философия. Горе-долу тогава, когато този милиардер, известен като "човекът, който взриви Английската банка", продължаваше да трупа богатство чрез спекулации - напълно законни, но изключително рискови финансови операции, някои български политици започнаха мазно-мазно да ни обясняват, че спекулант не е мръсна дума и ни даваха за пример Джордж Сорос.
Само че на никой спекулант в България не му стиска да рискува като Сорос. Българският спекулант предпочита да печели предимно от търговия и най-вече от безумни надценки. Но не за да пише книги. И за да му е по-лесно да скубе, бяха отменени два закона - за борба със спекулата и за цените. Щото вече имало закон за защита на потребителя. По тази причина потребителят в Унгария купува българско олио на два пъти по-ниска цена от българите. Пак заради това на Ротердамската борса литър олио струва 1,59 лв., а на Софийската - 2,19 лв., украинското пък е още по-евтино - по 1,41 лв. (стр. 7). Заради това, че за държавата спекула няма, уж защитеният потребител години наред мислеше, че яде сирене, а той набивал мазнини от шкембе; уж си похапва салам, а то било пак мазнини, но със соя, подобрители, оцветители и аромати на месо.
А един министър мазно-мазно ще ни обясни, че има стандарт "Стара планина" и кучето му вече не отказва кренвирш. Дали не му го готви с олио от Ротердамската борса? Понеже нямаме стандарт "Спекула".