Македонците отхвърлиха новото си име

Катастрофа или просто явно непознаване на македонската душа, която и днес остава вярна на традиции и  се отнася с недоверие, когато я притискат с имагинерни послания. От едната страна, бе призивът на опозиционния лидер /ВМРО-ДПМНЕ/ Християн Мицковски с "в неделя се събудете и гласувайте със сърцето си", а от другата премиерът Зоран Заев  с "аз съм толкова убеден в успеха, че не предвиждам други опции", защото "зная, че македонците ще гласуват масово за бъдещето, за децата ни, за членство в ЕС и НАТО". Активност от 35%  при необходими 50%+1, за да се признае за действителен референдумът от 30 септември, не е нищо друго освен препятствие за македонския премиер. Ще му се наложи да очаква чудо, за да успее да убеди Собранието /парламента/  да гласуват в полза на промени в конституцията и да ратифицират "преспанския" договор с Гърция. Договор, който отваря пътя за НАТО, но след като се смени името на държавата със Северна Македония и се промени конституцията, което е условие на Атина, за да не препятства с ново вето членството в алианса.
Въпросът на референдума "Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане договора между Р Македония и Р Гърция" създаде такава поляризация в мненията, че гражданите масово решиха да останат по домовете си. На Зоран Заев спешно му се наложи да изтрие саморъчно пуснатия от него в неделя  туит с "очаквам Собранието да последва решението на мнозинството от гражданите", за да не даде възможност за допълнителни иронични "задявки".
Само 250 000 македонци /35%/ са гласували на референдума за името, което прави допитването нелегитимно. От тях 91% са били "за" смяна на името и 6% "против", с което бе подаден сигнал, че народът не приема новото си име.
Резултатите от референдума, макар и с консултативен характер, не дават основание да бъде наричан "исторически", "ключов", "светъл ден за Македония"

- ясно се открои пропастта в оценките

между управляващи и граждани в Македония. Разбира се, че албанските гласове са тези, които масово подкрепиха "да"-то и в общините с преобладаващо албанско население избирателната активност е по-висока. Изключение прави район Централен в Скопие - около 40% и Крива паланка /(над 35%/, който е най-близкият град до нашата граница. За някои е изненада, че повечето македонци явно са се вслушали в словата на президента Георге Иванов, произнесени със завиден кураж от трибуната на Общото събрание на ООН на 73-та сесия: "гласуването на референдума е право, а не задължение и всеки има право да реши дали да гласува или да бойкотира". Според него референдумът ще доведе до подчинено положение Македония и ще се получи "държава само по име, а не по същество". С "нашата държава е Македония, а ние сме македонци" Иванов потвърди решението си да остане верен докрай на идеите си, независимо "че  мнозина ще осъдят речта му". Той смята, че с подписването на договора с Гърция, станало зад гърба му, е извършено "юридическо и историческо самоубийство".
На стр. 14
Какви са ходовете на Зоран Заев след окончателното обявяване на резултатите? Оптимизмът му явно не е изчерпан, убеден е, че битката продължава и ще трябва да се работи за промяна на конституцията и смяна на името на страната. В противен случай може да се отиде на предсрочни избори до Нова година. Определено и наум не му минава, че бойкотиращите референдума /около 60% от гражданите/ са показали, че не приемат  промяната на името, което отхвърля и бленуваното членство в НАТО и ЕС. Неговото "да" не се състоя, което наистина е израз на неодобрение на политиката му, а това е сигнал и за политическа нестабилност. Непремерената ангажираност на Запада с провеждането на референдума имаше обратен ефект, което на практика е равносилно и на неодобрение на западния натиск. А дали от това ще спечели Москва, както непрекъснато се внушава, не е ясно. За Русия членството в НАТО на все повече страни около границите й  не е приемливо и Москва не го крие. Както не спестява на Запада и мнението си, че начинът, по който "представители на НАТО и ЕС в Скопие се застъпваха да споразумението от Преспанското езеро в навечерието на референдума не е нищо друго

освен намеса във вътрешни дела".       

По станала вече традиция в Скопие, въпросът, както се казва, е 2 в 1, но започва с членство в ЕС, докато  всички в страната и навън са наясно, че членството в НАТО е приоритетната задача. ЕС е цел, но хоризонтът за постигането й не е много ясен на този етап. Каквото  и друго да говорят управляващите в Скопие и лидерите от Брюксел, които едва ли ще остават по местата си след европейските избори през 2019 г. Правителството на Зоран Заев явно е поучило професионален съвет, защото е подсигурило преглъщането на горчивия хап от смяната на името с подсладител като привлекателното членство в съюзите на "големите".
Съседна Гърция по "исторически причини" постигна не само промяна на името на бившата югорепублика, но и задължението тя да промени конституцията, за да си гарантира стратегически интереси и необратимост на подписания договор. Договор, който не само бе подписан на историческо за нас място като Преспанското езеро, но в Македония бе определен като "нов път, който гради приятелство и подаване на ръце след изолация".  В Атина пък казаха, че "вече гледаме на историята с отворени очи" и открито признаха, че ролята на САЩ в преговорния процес между Атина и Скопие е водещата. Име като Северна Македония устройва Гърция и тя вече няма основание да налага вето,както през 2008 г. в Букурещ. Вашингтон е удовлетворен, членството в НАТО е "в кърпа вързано". ЕС въздъхва с облекчение, защото десетилетният спор за името между Атина и Скопие е колкото непонятен, толкова и обременяващ в периодите на перманентни кризи, които заливат Брюксел. Могерини  каза, че "Балканите са територия на ЕС", но това едва ли има значение сега, когато македонското общество е толкова объркано и настроенията са толкова противоположни, че и с просто око се вижда песимизмът и апатията в очите на повечето хора в Повардарието. Десантът в Скопие през последния месец на западни лидери, дипломати, висши представители от НАТО, бивши водещи личности на западната международна сцена, които агитираха за масово участие в референдума и гласуване с "да", създаде усещане у някои македонски граждани, че страната им отново е пъпът на света и едва ли не всички се борят за нея. Други пък, озъртайки се страхливо, признават, че се безпокоят, че "има нещо гнило", щом "толкова ни ухажват". Опасенията, че подобни действия може да отблъснат избирателите, се оказаха основателни.

За сетен път се вижда, че Западът не познава Балканите

не проумява защо спорят България и Гърция със Скопие и приема за напълно  достатъчно да се реализира онова, което го устройва - членство в НАТО и елиминиране на руско или друго влияние в региона. В това отношение подкрепата на албанския етнос в Македония е от съществено значение. И 5-те албански партии не само агитираха за "да" на  референдума, не само призоваваха своите хора да участват масово, но открито обявиха, че заедно с решението за Преспанския договор, който според тях е в унисон с Охридския рамков договор от 2001 г. /сложил край на въоръжения конфликт в Македония/, ще бъде подписан и Законът за езиците. По този начин албанският става равнопоставен на т.нар. македонски език и ще го има по банкноти, институции, на ръкавите на полицаите и навсякъде. Ще се постави и въпросът за определянето на албанците като държавнотворен народ. Агитаторите от управляващата СДСМ, както и самият Зоран Заев, бяха неотлъчно придружавани от представители на албанските партии, когато посещаваха селищата с преобладаващо албанско население в Македония и нямаше как да не разберат, че исканията им са само в насока окончателно решаване на проблема за албанския език и държавнотворния народ. За "да" на референдума да не берели грижа, те си знаят. Племенните правила не се погазват.
От Зоран Заев се иска да спази договорките. За него този референдум бе въпрос на престиж, доверие и  доказателство пред  света, че има подкрепата на по-голямата част от населението в държавата, което укрепва властта. Утопичният му оптимизъм е в основата и на заявеното, че ако гласувалите с "против" са повече, той ще подаде оставка. Едва ли, защото ще трябва да продължи предвидените процедури и да внесе в Собранието да се гласуват промените в конституцията и ратификацията.

Трябват му поне още 9 гласа от опозицията,

за да се приемат такива решения. След провала на референдума едва ли ще се намери опозиционен депутат, който да подкрепи правителството. Вариант са предсрочни избори, за да се получи евентуално мнозинство /заедно с албанските партии/  и да се реализират поставените цели. Но няма гаранция за успех в извънредни избори, особено след такъв референдум.
 С гърците постигна, след отказ от античното минало, да се преодолее пречката за НАТО, но препъни камъните с промените в конституцията и защитените с договора от Преспа гръцки интереси  във всички области на история, икономика, география, култура и т.н. правят проблемно битието му на премиер. Думи на гръцкия министър на отбраната Панос Каменос, който е и лидер на "Независими гърци", че "македонците са българи, които са създали ВМРО" няма как да не вгорчават дните на Заев. Допълнително  "албанците, които се опитват да вземат и те част от Скопие т.е. Македония и говорят открито за Велика Албания" няма как да не звучат като заплаха за бъдещето на Повардарието. Друг въпрос е защо го казва Каменос и дали това не е просто за успокоение на разтревожени люде в София, които са се притеснили от клаузите в македонско-гръцкия договор. Атина е постигнала своето и няма нужда от недоразумения със София.
От друга страна, изказвания на Зоран Заев, който се позовава на "единствената Македония", че е договорил македонската идентичност, език и култура с Атина, дразни гърците, които чрез "Катимерини" заявяват, че "поведението на Заев в последно време не е в помощ на онези, които искат Гърция да ратифицира договора". Заев е предупреден, че "ако иска да разсее напрежението и да добие стратегически ползи от договора с Гърция, трябва да внимава много да не отчужди гръцкия народ", т.е. да избягва националистическата риторика. Уловката е, че "установяването на оста Атина-Скопие не само ще има стабилизиращ ефект върху традиционно променливия Балкански полуостров, но и ще повиши геополитическия и икономическия статут на Македония, която няма излаз на море". Какво стана с нашето "Бургас - пристанище на Скопие" чрез коридор Д-8? Какво стана с изказвания на Зоран Заев за македонския характер на Илинденско-Преображенското въстание или признаването на македонския език и идентичност? Определените от "Катимерини" 10% от "географския регион Македония" за България дали не поставят страната ни на последно място по отношение на случващото се в Скопие? Защото Гърция имала 50%, а Македония - 40% от този " географски регион".
Каквито и да са тълкуванията за резултатите от този референдум, ясно е едно - предстои тежък политически период за Македония. Ако ВМРО-ДПМНЕ казва, че "това е победа за народа" това означава ли, че ще намери отговор на питането "Ке я биде ли Северна Македония"? Заев обяви, че няма да подава оставка и забрави за заканите си в това отношение. Споменава и за  извънредни избори.  Ще изпълнят ли заканите албанците, че "това е последният премиер македонец"? Сигурно е само, че бурята от Скопие ще прелее и при съседите, най-вече в Гърция. Политическата съдба на Ципрас е поставена на карта и там извънредни избори чукат на вратата. Поне "Нова демокрация" и коалиционният партньор Никос Каменос ги поискаха, защото не подкрепят споразумението от Преспа.  
Ние пък решихме да не се месим и мълчанието на София е типично за политика, която не е избистрила интересите си и начина за постигането им. А можехме да бъдем за Скопие не само минало, но и бъдеще. Всички сме за ЕС и НАТО, но само това ли?