Няколко думи
Мъгляво сиво
/ брой: 241
Бизнесът огласи данните от традиционното си годишно изследване на сивата икономика у нас. Не е ясно как се измерва нещо, което е скрито и за което е голямо предизвикателство (както е модерно да наричат сега проблемите) да се намери информация в НСИ. Данните са нещо като абракадабра или най-малкото субективно усещане. Но заключението е, че сивият сектор у нас е около 21 на сто. От това бюджетът губел по 10 милиарда лева годишно. Според синдикатите пък в сивия сектор се въртят над 23 милиарда лева. Експерти оценяват сивата икономика на около 30 на сто, а има сектори, в които тя достига до 80 процента.
Официално обявеното от АИКБ е, че нелегалният бизнес е около 20 на сто, като през последните пет години той все повече намалявал. Дори и такъв да е делът, той е много висок спрямо средния за Европейския съюз. И България остава сред рекордьорите в тази печална класация. Налага се въпросът дали има някакви реални реформи от страна на държавата, след като неформалната ни икономика е толкова голяма?
Проучване на БАН показа, че обществото ни няма еднозначно критично отношение, нито пък нетърпимост към сивата икономика. Немалка част и от работниците, и от бизнеса - или една трета от обществото ни, я харесват.
Колкото до наетите у нас - хората с най-ниски заплати в ЕС, те са принудени, притиснати и без избор, да са изцяло или частично на тъмно, за да оцеляват някак. Но нали в България бизнесът плаща най-ниските данъци, защо продължава да шмекерува? Чудно е също не му ли минава през главата на бизнеса, че ако продължава да държи толкова ниски заплатите на хората, скоро няма да има въобще кой да му работи. А мизерните възнаграждения и сивата икономика наливат вода в мелницата на демографската катастрофа. Къде, по дяволите, е държавата? Има ли въобще някаква държавна политика за спиране на демографския срив? А може би застаряващото население и емиграцията са обяснението за намаляващата, според АИКБ, сива икономика?
Корупция, липса на реален контрол, на качествено правосъдие, липса на държавна политика. Въртим се в омагьосан кръг, от който няма излизане, защото властта само демонстрира, но реално нищо не върши, за да разчупи този обръч. И така всеки знае, че "законът е врата в полето и само лудите минават през нея". Докога?