15 Ноември 2024петък12:35 ч.

Ливан и Израел на прага на газова война?

В опитите си да дестабилизира мира в Близкия изток ислямистката групировка "Хизбула", насърчавана от Иран и Сирия, търси повод за замесване и на малката арабска страна в нова война заради газовите залежи в Средиземно море

/ брой: 180

автор:Алберт Аврамов

visibility 2177

Първите предположения на израелски специалисти за наличие на големи газови находища в района на източното Средиземноморие бяха направени през 2008 г. През 2009 бяха открити три - "Левиатан", "Тамар" и "Далит", които даваха надежди за сериозни количества. А в началото на тази година Израел получи истински подарък - изследователските сондажи, проведени от израелски и американски компании (в това число и от консорциума Noble Energy) надминаха всички очаквани резултати. По най-общи оценки запасите от газ в трите находища са близо 700 милиарда кубически метра. При сегашното потребление на синьото гориво тези запаси биха стигнали на Израел за следващите 150 години. Освен това геолозите са уверени, че именно в този район има и находища от нефт, чиито запаси се оценяват на повече от 3 милиарда барела.
Държавата не пропусна да съобщи, че ще използва залежите не само за задоволяване на своите нужди, а и да се превърне в реален доставчик на синьото гориво в Европа. В тази връзка престижното списание "Oil and Gas Investor" нарича израелския "Левиатан" най-доброто находище на природен газ в света, анализирайки резултатите, постигнати миналата година. Израелските газови находища бяха обявени за най-успешните в световен мащаб вече за втора поредна година, след като "Тамар" зае това почетно място още през 2009 г. За сериозността на нефто-газовите намерения на Тел Авив говори и фактът, че премиерът на страната Бенямин Нетаняху вече обеща да увеличи два пъти държавния дял в приходите от газодобива до 65% и уверява, че тези приходи ще бъдат използвани за нуждите на образованието и националната безопасност. Според икономически експерти общата стойност на запасите от синьо гориво на тези находища се оценява на над 100 млрд. долара. Естествено да се говори за начало на добива сега е рано - за подготвителните работи ще са необходими поне 7 години. Работата е там, че морската дълбочина в района на залежите е от 1,6 до 2 км, което пък от своя страна изисква инвестиции в размер на около 10 милиарда долара.
Откриването на тези най-големи за последните десет години находища естествено значително променят ситуацията. Първо, значително усилват позициите на Израел, който по-рано се намираше в силна зависимост от доставки на чуждестранни енергийни ресурси, и второ, това автоматично слага кръст за реализиране на плановете на руската компания "Газпром" за навлизане в района.


Паралелно с това в края на миналата година руският вестник "Комерсант" публикува статия, от която следва, че "Газпром", който отдавна се опитва да излезе на израелския пазар, има намерение до края на тази година да придобие 50% от акциите на израелската газосондираща компания Ratio. След заседание на израело-руската междуправителствена комисия директорът на департамента за външноикономическа дейност на "Газпром" Станислав Циганков съобщи, че компанията до края на тази година има намерение да създаде съвместно дружество за разработване на газовото находище в шелфа на Израел". Той изрази увереност, че "Газпром" може да "внесе свои технологии и възможности, като обезпечи изпълнението на всички лицензионни условия за започване на производство". Независимият израелски експерт по природен газ Джина Коен обаче обясни, че за да работи компанията в Израел, трябва да премине през три етапа - първоначално да получи разрешение за сондажи за срок от 1,5 г., след това лиценз за сондажи за срок от 3 години с възможност той да се удължи на 4 г., и едва след това концесия за срок от 30 г. с опция за още 20, но  в случая лиценз за сондажи вече е налице. Икономическият наблюдател Валерий Нестеров смята, че намирането на газ покрай бреговете на Израел съществено може да измени ситуацията в региона, като постави под съмнение плановете на "Газпром" да доставя там руски газ през Турция по газопровода "Син поток". "Този пазар за руски газ е загубен, макар че всъщност е сравнително неголям" - казва той. Самият Станислав Циганков признава, че участието на "Газпром" в разработването на израелските находище на практика обезсмисля плановете за доставка на руски газ в страната.


   Освен това стана ясно, че допълнително усложняване на ситуацията занапред ще идва от посока на Ливан, с който Израел се намира все още в състояние на война. В началото на януари т.г. Ливан подаде жалба в ООН срещу започнатите от еврейската държава реални проучвания и добив на газ. На пръв поглед като че ли има логика в тези претенции - прие се, че находищата се намират по-близо до Ливанския бряг. В тази връзка официален Бейрут даде заявка за преразглеждане на морската си граница с Израел. Само че на ливанците не им се удаде да убедят чиновниците на ООН в основанията за своите претенции. И независимо че координаторът на ООН в Ливан Майкъл Уилямс заяви намерението си да защити правото на Ливан да усвои "Левиатан" и "Тамар" в "свои икономически води", тази позиция не намери разбиране и подкрепа от други служители на тази международна организация. В тази връзка министърът на външните работи на Ливан Али Шами изпрати на генералния секретар на ООН Бан Ги Мун официално писмо с искането да се преустанови добивът на газ от страна на Израел в тези две находища, но ООН отклони жалбата му. По думите на прессекретаря на организацията Мартин Незирки мандатът на международния умиротворителен контингент UNIFIL не позволява да се прекрояват вече съществуващите морски граници.
За Тел Авив запазването на контрола над газовите находища е предпоставка към още един проблем - как да обезпечи безопасността на уязвимите за евентуални терористични удари платформи. Отчитайки факта, че те ще се намират едва на няколко десетки километра от бреговете на Ливан, никой не може да гарантира, че "Хизбула" в случай на ново изостряне на конфликта между двете страни няма да атакува платформите с ирански ракети или бързи катери. И дори една подобна атака да се увенчае с успех, това би имало катастрофални последици за Израел. Парламентът утвърди границите на изключителната икономическа зона на страната в Средиземно море, включвайки в нея всички големи газови находища, за които претендира съседен Ливан. В тази връзка въпросът за морската граница между двете държави би могъл да стане повод за нов въоръжен конфликт между тях.
Острата задочна дискусия между правителствата на двете държави се разгърна преди всичко около газовите находища "Левиатан" и "Тамар", открити през пролетта на 2010 г. Срещу северното крайбрежие на Израел в Средиземно море. Бейрут твърди, че те се намират в зоната на ливанските икономически интереси, а решението на израелския кабинет за границите на "изключителната икономическа зона" беше определено от ливанците като "такова нарушаване на суверенитета, каквото е нападението над страната". Понятието "изключителна икономическа зона" се разпространява на територия до 200 морски мили от бреговата линия. За разлика от териториалните води в изключителната икономическа зона държавата не може да налага забрани и ограничаване на придвижването на морски съдове и въздушни полети, но има правото да разработва природните ресурси.

         Ябълката на раздора
Изхождайки от всичко казано по-горе, откриването на тези находища на практика се превърна в още една "ябълка на раздора" в и без това размирния регион. Енергийните амбиции на Израел и Ливан очевидно ще сринат перспективата за мирно урегулиране на взаимоотношенията между двете държави, като създават още една отправна точка за избухване на военни сблъсъци. Отчитайки факта, че в сблъсъците с Израел зад Ливан винаги е стояла Сирия, която пък от друга страна е поддържана от Иран, пред израелската страна би могла да възникне перспективата за сблъсък не с една, а едновременно с няколко държави. Доколко реалистична е една нова война в региона този път заради природния газ? Съдейки по всичко, Ливан тука няма за какво да се хване. Първо, опитите му да реши този проблем с обръщение към ООН са неефективни. Работата дори не е в това, че в добиването на газ имат интерес и американците, а още по-малко в това на коя страна клонят симпатиите на чиновниците от ООН. Второ, Ливан е сам в тази борба.
Сирия при цялото си желание не е в състояние да окаже на ливанците действена помощ. От една страна, Сирия няма вече твърди позиции в Ливан, за което свидетелства нагледно и фактът, че тя изпълни резолюция 1549 от 2005 на ООН и изтегли войските си от Ливан. От друга страна - Сирия няма и ресурса, за да застане на страната на Ливан, като не на последно място отчетем и факта, че цялото това напрежение се развива на фона на една изключително голяма нестабилност сред самия ливански политически елит. В момента в Ливан нараства влиянието на Саудитска Арабия, която дори в най-лошите моменти на отношенията си с Израел не си е позволявала открито да влиза в конфликт. Освен това самата Сирия година след година попада във все по-голяма зависимост от Саудитска Арабия. В последно време една трета от бюджета на тази страна зависи от дотациите на страните от Персийския залив. Може да се предположи, че саудитците, които преди това финансираха Сирия за запазване на противопоставянето й срещу Израел, отново биха могли да насъскат сирийците в тази посока. Само че това по-скоро няма да се случи, защото самите те в момента са много повече притеснени от растящата иранска угроза. И не на последно място трябва да се вземе под внимание решителността на Израел да отстоява своите стратегически интереси, сред които  енергийната безопасност и придобиването на водните източници заемат първостепенно място. Очевидно тук именно израелците няма да допуснат кавито и да е било компромиси.


Според прогнозите на инвестиционната "City bank" доходите на държавата Израел от разработването на находищата "Левиатан" и "Тамар" биха съставлявали около 4 милиарда долара годишно, което от своя страна е към 3% от БВП на страната. В тази връзка трябва да се отбележи, че според закона от 1952 г. всички добивни компании в енергийния сектор се облагат с данък от 12,5% върху чистия доход. По мнение на анализатори в бъдеще Израел ще се стреми да създаде национален нефтогазов фонд, в който ще постъпват всички средства от продажбите на енергоносители, както това става в момента в Норвегия. Икономистите от "City bank" отбелязват също, че зависимостта на държавата Израел от външни източници на енергия ще се намали до минимум или просто напълно ще изчезне в зависимост от бързината, с която се разработят новите находища. По данни от изданието "TheMarker" само газовото находище "Тамар" може да обезпечи нарастващите потребности от енергия на Израел за период от 25 години. Разбира се, ако враждебните на страната сили (а те никак не са малко) не се активират и не започнат сериозен въоръжен конфликт.

  
         Фитилът вече дими

Засега "Хизбула" заема изчаквателна позиция, като не прави особено войнствени заявления. Това се дължи и на факта, че заради настоящите събития в Сирия тя може да остане без източник на въоръжаване. Арабските и израелските средства за масова информация изглеждат единодушни в оценката си, че за 5 години групировката съществено е увеличила военния си потенциал, достигайки до ниво 40 хил. броя ракети. За този факт пише с тревога и израелският вестник "Маарив", който вече неведнъж съобщава, че военните възможности на  "Хизбула" (Партията на Бог) почти не се различават от тези, които съществуваха в навечерието на Втората ливанска война. През всичките тези години Израел и неговите съюзници внимателно следяха доставките на оръжие за Ливан да не надвишават определени рамки. В тази връзка можем да напомним, че най-мащабните инциденти за последната половин година на израело-ливанската граница бяха през май, в навечерието на празника на Деня на независимостта на Израел. В този ден шейх Насралла действаше в пълен синхрон със сирийското командване и ръководеше похода към ливано-сирийската граница. Само че на 5 юни ливанската армия със знанието на Насрала предотврати повторението на сценария, блокирайки подходите към границата. В този ден Асад остана сам, а "Хизбула" демонстрира ограничените възможности на своето маневриране. В групировката прекрасно разбират, че един евентуален удар по Израел ще предизвика масирано възмездие, ето защо този път (а и отново) заплахите прозвучаха не от Ливан, а от Иран. "Ционисткият режим знае изключително точно, че в случай на удар срещу Ислямската република контраударът ще бъде смъртоносен. Отмъщението на "Хизбула" ще последва незабавно, а на ционистите няма да им се удаде да се скрият от него" - каза неотдавна лидерът на иранския филиал на организацията в Ливан Саф ад-Дин.
Британското издание The Times пише, че Сирия е подарила на "Хизбула" 10 ракети "Скад", способни да поразят всяка една цел в Израел. Става дума за балистични ракети с обхват 700 км, бойни глави до 1 тон и точност на попадението до няколко десетки метра, които освен че могат да поразят всяка цел в Израел, стигат до всяка цел и в Йордания, както и до по-голямата част от територията на Турция.
Ако публикуваната от The Times информация отговаря на истината, то това би означавало, че Сирия е снабдила "Хизбула" със севернокорейски ракети "Rodong-1" (модификация на руския ракетен комплекс 9К72 с ракета 8К14-1, или именно така наречения "Скад-Д" с отделяща се бойна глава). Армията на КНДР твърди, че обхватът на тези ракети е до 1000 км. Според френския Le Figaro "Хизбула е започнала да прибира свои арсенали от Сирия, като складовете им са разположени в района на Дума, под Дамаск и в Хомск, където в последно време се наблюдава увеличаване на стълкновенията между сирийските опозиционери и армията на Асад". Вестникът се позовава на думите на един ливански военен, че "Хизбула" се стреми да доставя тайно оръжие от Сирия в Ливан, понеже не се ползва с поддръжката на сирийската опозиция и се опасява от удари на израелските ВВС по своите товарни конвои. Западен експерт е съобщил на Le Figaro, че на аерогарата в Дамаск е създаден съвместен щам от сирийски спецслужби и представители на  иранската бойна организация "Ел Кудс", които контролират не само маршрутите за прехвърляне на иранско оръжие за "Хизбула", но се занимават и с координация на действията по поддържане режима на Асад.
На фона на публикациите във френския вестник ще споменем и една друга публикация от 22 юни на ливанския вестник The Daily Star, който съобщава, че "Хизбула" се готви за нова война срещу Израел, за да подпомогне сирийския режим и да смекчи натиска на западните страни, оказван върху Дамаск заради жестоката му разправа с опозицията.


Компаниите, разработващи газовото находище "Тамар"
, водят преговори с палестинските власти за продажба на ПА на милиарди кубически метра природен газ, който се предполага да се използва за бъдещите електроцентрали в Дженин, Рамалла и Йерихон - отбеляза в изданието си от 24 юли израелският вестник "Глобс", позовавайки се на заявления на представители на компаниите Delek Drilling LP и Noble Energy Inc, разработващи находището. В материала се посочва, че в момента се провеждат много срещи в Аман, Гърция и Кипър, в хода на които палестинските чиновници обсъждат тези въпроси. Планира се газ да се продава и на съседните Йордания и Египет. Изданието подчертава, че строителството на електроцентрали в горепосочените градове задължава Израел да снабдява с електроенергия Западния бряг, което само по себе си би било едно доста тежко бреме за израелската електрическа компания "Хеврат а хашмал". Известно е, че Палестинската автономия е най-големият клиент на електрическата компания, потребяващ 7% от мощностите й.

 
Какво, кога и как предстои да се случи в Близкия изток предстои да видим. Логично е да се предположи, че напрежението тепърва ще нараства. Може би "арабската пролет", която ясно подсказа, че е дошло времето за демократизация и по-високо ниво на цивилизованост в арабските държави, ще бъде един от реалните лостове, които биха били в състояние да възпрат реваншизма на радикалните ислямистки режими. Ясно е също така, че светът, потънал в тежка рецесия и стагнация, едва ли поставя като точка "първа" разглеждането на някакъв конфликт от регионално значение. Но повече от сигурно е, че примамливите "аромати" на газ и петрол ще си останат приоритет, най-малкото като оправдание за търсене на действен път за излизане от кризата. Изводите от подобни събития са именно за това - да дадат нови ориентири за развитие. Умишлено не изричам думата мир - тя ще бъде трудна за произнасяне, докато има вълчи апетити на фона на задаващия се световен глад.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 126

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 118

/ брой: 219

Сицилия - Душата на Италия

автор:Ина Михайлова

visibility 154

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 159

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ