Който сее ветрове - жъне бури
/ брой: 260
Библията ни учи: "Ако ти ударят шамар по едната буза, обърни и другата." Но за шамаросаните мюсюлмани отговорът на тази библейска повеля се превръща в закон - да накажат посегналата им ръка по най-жестокия и болезнен начин. В Багдад от известно време "Ал Кайда" започна да наказва християните - естествената, според някои ислямистки разбирания, конфесионална вражеска общност, която така или иначе е призована да изкупува нечии грехове. Но защо точно иракските християни, скромни и миролюбиви, трябва да понесат ударите на острия меч, тръпнещ да сече глави, за да поразчисти, доколкото може, пътя към възцаряването на един изцяло мюсюлмански свят върху земното кълбо?
Преди векове китайският философ Сун Дзъ е написал: "Всяка война се основава на измамата." Прехвърлена в наши дни, подобна теза като че ли става все по-логична и доказателство за жизнеността й едва ли са нужни. Няма защо да се връщаме толкова назад - нека поогледаме света такъв, какъвто той стана през последните две-три десетилетия. Ясно е, че всяка война се основава на измамата - била тя икономическа, културна или чисто военна, като проявление.
Америка сгреши, когато заложи с имперско самочувствие на военната си мощ срещу един свят, съвършено непознат, загадъчен и странен, отдалечен, да не кажа изостанал със столетия назад във времето. Америка твърдо заложи на измамата и сама си създаде един вече не виртуален и хипотетичен противник, а жив, буден и интелигентен, жесток и необратим в желанието да отмъщава и да сее смърт враг, набутвайки в ръцете му съвсем немюсюлманска идеология, а сурогатна смес от религия и геополитика. Америка заложи и на фанатизма на Бин Ладен, за да го изпрати заедно с добре заплатените му последователи, нарекли себе си "Ал Кайда", на смъртоносен поход срещу една друга доктрина - доктрината на бившия СССР, който явно бе обречен преди предизвикания от много външни и вътрешни сили крах да се набута да защитава едни почти ясни, но ненавременни, геополитически позиции. Америка, така или иначе, започна войни - в Ирак и в Афганистан. Започна ги заради дъха на петрола, продължи ги заради новата световна фраза - международен тероризъм, и затъна в кашата, която повлече целия свят. Затъна и забуксува и в собствения си цинизъм - само преди ден бившият президент Буш-младши, човек верен и на баща си, и на военнопромишлената върхушка на САЩ, и на имперските амбиции на сложното и многопластово американско общество, се оплете като пиле в кълчища, обяснявайки с откровена наивност, че бил едва ли не върл противник на войната. Особено в Ирак, където 25 милиона страдали от един жесток режим. Всъщност едва ли може да се даде повече от един-единствен отговор. Без друго всяка война започва с измама. Лошото е, че завършва пак така - с измама.
Въпросът е какво все пак общо имат тук иракските християни или въобще християните. Ами сунитите, шиитите, хората въобще. "Който сее ветрове - жъне бури" - кратко и просто го е казал великият Гьоте. А християнството, доколкото все пак е носител на съвременните цивилизационни ценности, все пак ще трябва да отговаря. Стига да не повтаря Сун Дзъ. Ислямистите поне са откровени.