Кой печели състезанието?

За едната...

Едва ли някой никога не е чувал термина "Американска мечта". Това е една от запазените марки на Съединенитe щати, своеобразна мантра, повтаряна милион пъти от медии, общественици, политици.
За първи път терминът "Американска мечта" е  използван през 1931 г. от американския писател и историк  Джеймс Т. Адамс. По-късно тази литературна метафора ще добие конкретен образ: животът на успелите хора  от т.нар. "средна класа" в САЩ е белязан минимум от три елемента - голяма къща, четиричленно семейство и две леки коли.
Всеки в Америка е свободен и има право - с труд, постоянство и енергия, да достигне тази "Американска мечта"; години наред тя добива плът и кръв в журналистически репортажи, филми, романи. Стандарт на живот, за който средно заможните хора от стара Европа, Азия, Латинска Америка, Африка могат само да мечтаят.
Днес, осем десетилетия по-късно, ореолът на  тази "Американска мечта" е доста поизбледнял, амортизиран от многократна употреба, провален (в прекия и преносния смисъл) от тежката банкова, икономическа и стопанска криза, която се стовари върху Съединените щати преди пет години. Десетки и десетки хиляди семейства не са в състояние да изплащат вноските по своите жилища, безработицата немилостиво "гризе" спестяванията, новите леки коли постепенно се превръщат в далечен мираж за стандартния средностатически американец.

Докато Китай създава своята "мечта", някогашната американска май вече е на смъртен одър

...и другата

Една мечта ражда друга, или понякога едната замества предишната; вариантите са много, но сега сме свидетели на това, че новата свръхсила - Китай, също обсъжда рамките - финансови, философски, персонални - на своето т.нар. "средно заможно общество" и неговата мечта. На  най-разпространения език в огромната страна - мандарин, терминът "Американска мечта" се превежда буквално като "Мечта за хармония и щастие".
Доста публикации сочат, че проблемът за облика на въпросното "средно заможно общество" (наброяващо 300 милиона) ще бъде една от централните теми на предстоящия 18-и конгрес на Китайската компартия, предвиден за втората половина на октомври и отложен за датата 18 ноември тази година. Вероятно това ще бъде и една от основните теми в доклада на 57-годишния Кси Дзинпин, сочен като приемник на поста на сегашния  партиен лидер Ху Дзинтао.
В момента всичко това са спекулации, но очевидно перспективите и стремежите на средната класа в Китай занимават сериозно умовете на политици, учени и общественици. И то със сериозно основание: потреблението в Китай расте устремно нагоре - само в периода от 2005 г. досега продажбите на дребно са отбелязвали годишен ръст от 17 процента. И, естествено, основният мотор на това сериозно повишено потребление на стоки за бита, жилища, леки коли и т.н., е именно средната  китайска класа. Към това трябва да прибавим и факта, че през изтеклото десетилетие доходите са се повишили с цели 150 процента.
В някои аспекти това стремително увеличение дори буди тревога. Така например според всекидневника "Шанхай дейли" от седми септември т.г. се отбелязва, че огромният град на китайското крайбрежие е заплашен от водна криза. Сега, при население 26 милиона, Шанхай консумира дневно 16 милиона тона вода, при 30 милиона жители градът ще "изпива" дневно 18 милиона тона - количество, което съществуващата водопроводна мрежа не може да осигури. А според прогнозите Шанхай ще закръгли население от 30 милиона само след седем години...
Но въпросите не се изчерпват само с водата, макар че тя е от изключително важно значение. Ако тристата милиона средно заможни китайци решат да гонят стандартите на споменатата "Американска мечта", те ще трябва да си осигурят просторните домове с живописни градини и с гаражи за по две коли.
Тук се появява едно много сериозно "но": в обозримо бъдеще, през 2025 г., средната класа на Китай би трябвало да достигне - според експертни оценки - цифрата 800 милиона. И както справедливо отбелязва ирландският  в. "Айриш тайм", при живот в стил "Американска мечта" нашата  планета "ще бъде напълно лишена от природни ресурси, за да се осигури всичко необходимо за китайските консуматори". Тази констатация може да звучи малко апокалиптично, но не е съвсем лишена от основание. Представете си милиард и шестстотин милиона леки автомобили, притежание само на средната класа в гигантската свръхдържава!
Разбира се, това е само разсъждение за бъдещето, но днес вече ясно се очертават контурите на едно огромно потребление, отговарящо на огромните мащаби на Китай. Този въпрос занимава редица специалисти както в държавата, така и извън нея. Така например интересна разработка предлага Пеги Лиу, основател на Съвместната организация за сътрудничество САЩ-Китай в сферата на екологичната, чиста енергия.
Дипломирана в световноизвестния Масачузетски технологически институт, консултант на различни фирми, г-жа Лиу се занимава с характеристиките, които ще формират облика и потребителското поведение на многомилионната средна класа в Китай. Според нея "в днешен Китай е на път да се оформи нова национална идентичност, свързваща традиционните китайски ценности като уравновесеност, уважение и изобилие, със съвременната градска реалност".
Според г-жа Лиу създаването на устойчива "Китайска мечта", която прекъсва съществуващата досега връзка между ръста на доходите и увеличеното изчерпване на природни ресурси, може да прерасне в качествено нова ценностна система, в нова идентичност на китайската средна класа. Този процес, разбира се, е съпроводен с повишаване качеството и ефективността на обществения транспорт, с по-добре и хармонично изградено публично пространство и с по-качествени жилища, характеризиращи се с по-малък разход на енергия, с по-подходящи условия за комуникация и електронно оборудване, с по-малко използване на свободни природни пространства. Жилищата с подобна характеристика трябва да са многоетажни, а не пръснати на огромни разстояния: при цифрите за китайската средна класа, посочени по-горе, подобно разхищение на терени и енергийна консумация би било практически невъзможно.
Очевидно проблемите с бързо растящото потребление в Китай, особено в урбанистичните, градските региони, поставят съвсем ясно изискването за разработване на подобни проекти за устойчиво развитие, такова развитие, което успешно би избегнало екологична или стопанска криза. Намирането на отговорите съвсем не е лесно и несъмнено с това ще се занимават плеяда експерти, както и преките политически и стопански ръководители на стремително развиващ се Китай.