Кой печели, кой губи?

Турция направи един смел ход - подписа споразумение с Евросъюза за реадмисия. Сиреч всеки чужденец, попаднал в южната ни съседка нелегално, воден от желанието да достигне "заветната" си мечта - да се впише в европейското пространство, вече ще подлежи на връщане в Турция като страна, от която е поел към Европа.
Европа мигом си отдъхна, преодолявайки този труден за заобикаляне препъникамък, поставен от самата нея като средство за шенгенско възпрепятстване на имиграционните процеси, които до неотдавна поощряваше по напълно обясними причини. В насрещен план Евросъюзът, поставяйки пред изпитание коректността на Ердогановото управление, се ангажира с конкретни срокове да охлаби визовите спънки пред турските граждани, които от десетилетия без друго получаваха достъп до трудовите пазари в редица европейски страни, предимно в Германия. Турция, която е член на Митническия съюз от 1995 г. и е със статут на кандидат-член в ЕС от 1999 г., отдавна вопие за легитимното право на свободното движение на гражданите й в страните от Шенген.
От това, мисля, ние, българите печелим и то немалко. Видимо ще се сложи някакъв край поне на каналджийството, което доведе в изпосталялата ни държава лавината от бежанци, голяма част от които ни оценяват едва ли не като задължена към тях транзитна зона, в която следва да получат с подчертана доза раболепие почти хотелски пансионат, услуги и прочие екстри, докато Европа ги поеме в широките си обятия. Ако загубим нещо, то това по-скоро ще е напрежението от допълнителните тежнения, струпващи се на плещите ни.
Реджеб Таийп Ердоган, притиснат в ъгъла от твърдостта на собствената си политика, остана без приятели, а и съзря непроницаемост в погледа на ЕС, притеснен от геополитическите му мераци. И... накрая умело кандиса. Дано това да не е поредната му маневра по пътя на неоосманистката му инвазия към Европа, включително към нас...