Когато само мъртвите са живи

"Трудно може да се измисли по-лош изход от комунизма от този, който последва ...
Думата "реформа" просто прикрива подмолния процес на ограбване на националното наследство."
Александър Исаевич Солженицин (1918-2008 г.) - руски писател

В Речник на чуждите думи в българския език, издание на Българската академия на науките, 1982 г., срещу думата "ренегат", чийто произход е от италиански език (renegato), е дадено нейното пояснение: "Човек, който се е отрекъл от своите политически възгледи и е преминал на страната на противника".
В тази кратка дефиниция не е било уместно да бъдат изредени възможните мотивации за превръщането на един индивид в ренегат. Понеже дефиницията констатира един факт като краен резултат, без да анализира стартирането и протичането на процеса, довел до него.
Предпоставката за поява на множество ренегати след 10 ноември 1989 г. е от естествено биологично естество - времевата ограниченост на човешкия живот. Кадрите на Българската комунистическа партия, преминали през жестоките изпитания на нелегалната дейност, а по-късно - през писаната с кръв и героични саможертви история на въоръжената съпротива срещу монархофашистката диктатура в България в периода 1941-1944 г., постепенно излизаха извън дееспособна възраст.
Същевременно обществено-политическото развитие във всички сфери на социума, извършвано - съгласно чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Народна република България - като "Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия", изискваше нейният състав да е многочислен.
След започналия на 3 април 1956 г. пленум на ЦК на БКП, поставил началото на утвърждаването на Тодор Живков като едноличен ръководител на партията, постепенно бива създадена и нова - "априлска" - партийна номенклатура в управлението. Тя се устремява да изгради своя опора в по-многоброен състав на Българската комунистическа партия. В навечерието на 10 ноември 1989 г. членската маса на БКП надминаваше осемстотин хиляди души - приблизително десет процента от цялото население на България.
Съгласно действащия по това време устав на Българската комунистическа партия, членуването в нея налагаше определен поведенчески модел, основан на високи морални критерии. Но това, което не беше изписано никъде в устава на БКП, като същевременно представляваше неоспорима житейска истина, беше фактът, че партийната принадлежност даваше огромни предимства в кариерното развитие спрямо лицата, останали извън числения състав на партията.

Изключенията само подкрепяха

универсалната валидност на бонификацията, вследствие на притежаваната червена членска карта. Единствено много изявени дарования в областта на науката и изкуството успяваха да постигнат значими успехи, въпреки наличието на стигмата "безпартиен" в биографиите им. Но за средностатистическия българин това не беше възможно.
При тези условия на масовизация на членския брой на БКП, от една страна, а от друга страна - екзистенциалните преимущества, получавани срещу - често само проформа - спазван кодекс на поведение, обективно попълниха редиците на Българската комунистическа партия с индивиди, които не само наяве, но дори и на сън не бяха посещавани от утопичните видения за "светлото комунистическо бъдеще".
Те конвертираха своето партийно членство срещу комплекс от материални и психологически изгоди - макар и представени като производни на социалистическия девиз "Всеки според способностите си, всекиму според труда!" Е, именно тези персони след 10 ноември 1989 г. послужиха за кадрови резервоар на масовото ренегатство.
Последвалата ситуация много сполучливо образно е описана от следния

анекдот на шопска тематика

Една баба подготвя внучето си за действителността по време на т. нар. "преход", като му казва: "Да знаеш, баби, че стана много лошо, откакто комунистите се разделиха на сини и червени!" Ето как се пръкна кохортата ренегати, с управленски претенции да "спасяват България от катастрофическото й положение преди 10 ноември 1989 г."
Има едно понятие в психологията - "когнитивен дисонас", от англ. дума cognition - знание и dissonance - несъответствие. Теорията на когнитивния дисонанс е една от специалните социално-психологически теории, разработени от американския изследовател Л. Фестингер. Според нея индивидът, ако в неговото съзнание се сблъскват логически противоречиви знания за един и същи обект или събитие, преживява чувство на дискомфорт и той се стреми да се избави от него. Като се старае да реши тази задача, индивидът реконструира своите знания или социалните си разбирания относно съответните обекти или събития, за да е възможно противоречието между тях да бъде премахнато.
Именно този защитен механизъм в психологически аспект ренегатите, пръкнали се след 10 ноември 1989 г., прилагат, за да избегнат възможната поява на чувство за вина поради подскока им през моралната ограда от комунистическата идеология в ситуационно изгодното пасище на неолибералната доктрина.

Този процес закономерно е съпътстван

от поведенчески изяви върху територията на патологията. Тук попада често масовото производство на конфабулации, т. е., както е дефинирано понятието в психиатрията: "разказ за измислени събития, съчетан с находчивост в отговорите на произволни въпроси". При ренегатите вкарваните в действие конфабулации са ретроспективно, тъй като точно изкривяване на фактите в периода преди 10 ноември 1989 г. е тяхната задача. Биографията да бъде пренаписана и по този начин да се премахнат неудобните страници в нея.
Типичен пример за конфабулационно поведение демонстрира персоната Борисов, Бойко. Първоетапният индивид Б. Б. преди - а и известен период след 10 ноември 1989 г., - е член на БКП. Дори нещо повече - демонстрира готовност да напусне апарата на Министерството на вътрешните работи поради обявеното решение за деполитизация на неговите служители.
Не след дълго време, вече намиращо се във втория етап от своята биография, лицето Борисов, Бойко, никога няма да изрече мисъл, започваща с "Когато членувах в Българската комунистическа партия ..." или с по-късия вариант на горното обстоятелствено пояснение: "Когато бях комунист ...". Той дори не се гордее със своето идеологическо "проглеждане", не, дори не бива да бъде споменаван фактът, че е имало период, през който особата Борисова не е залягала в правилния политически окоп. Че как иначе, то не би могло и да бъде Борисов, Бойко, да е имал взимане-даване с комунягите. Тези кръвопийци, дето са затрили неговия дядо без съд и присъда - според Бойко Борисов.

За психиатрите е азбучна истина,

че при ретроспекцията се проявяват автоматични отклонения, чрез които паметта се повлиява от вярванията и чувствата в настоящето - именно това е процес, който е благоприятен за преодоляването на когнитивния дисонанс. Както пише известният експерт Доуз: ние "буквално сътворяваме истории за собствения си живот, за света и реалността като цяло ... и често ... се получава така, че историята създава спомена, а не обратното".
Другият трик не само подпечатване на индулгенциите за ренегатския маньовър на Б. Б. и компания е да набутват гледающото и читающото българско народонаселение в тресавището на псевдологията (от гръцки език psеudos - лъжа и logos - дума, реч) - патологична лъжливост, която се появява в склонността за съчиняване на фантастични, неправдоподобни истории при запазена памет.
Кога са в режим на псевдологически пърформанс г-жите и г-дата ренегати ли? От 0-24 часа върху пистата на риторичните ексерсизи, когато нонстоп "доказват", че големият бизнес на България преди 10 ноември 1989 г. всъщност е бил тя да се самообяви за обект на междугалактически туризъм, където извънземните туристи да се запознават виз-а-ви с материалното олицетворение тук, върху българската земна твърд, на десетия кръг на Ада, чиито "конструктор" е Българската комунистическа партия.
Преди повече от един век мексиканският революционер Емилио Запата (1879-1919 г.) изрича останалите в историята думи: "i Es major morir de pie que vivir rodillas!" (По-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене!).
Уви, ти, Борисов, Бойко, не можеш да проумееш, че живуркаш на колене. Колене, протрити от пълзене ...

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България