Книга-албум за Михаил Шапкарев

Не смятам, че ще преувелича оценката си, ако кажа, че в ръцете ни е уникален творчески труд в памет на художника-скулптор Михаил Шапкарев, който на 16 декември т.г. щеше да чества 70-годишнината си, ако не беше се разделил с белия свят на 24 май 2007 г. Една респектираща личност като автор, оставил на поколенията множество сътворени от него медали, портрети, декоративни композиции, гербове на селища, юбилейни монети, монументални пана, паметници, жанрови пластики, изложбени експонати и т.н.
Даденост, която дава отговор за мотива на съставителката на книгата-албум (издадена от "Валдекс" ООД) архитект Здравка Шапкарева да ни поднесе информацията за житейския и професионалния път тъкмо с илюстрация на сътвореното от Мишо, както сърдечно и любезно приживе се обръщахме към него.
Безспорно госпожа Шапкарева (сестра на художника) заслужава акламация за подхода и начина, с който ни връща към твореца, за който в подтекста при замисъла и реализацията си респектиращо присъства българщината. Всъщност ние сме свидетели на една закономерна приемственост от Мишо Шапкарев като правнук на възрожденския деец Кузман Шапкарев (1834-1909). И знаменателното е, че изявите на М. Шапкарев се покриват с философията на френския живописец, един от предшествениците на импресионизма в първата половина на ХIХ век Густав Курбе, според когото "Талантът на художника не е нищо друго, освен средство за прилагане на личните му способности към идеите на епохата".
Доказателство за такова високо признание е присъствието му в днешния, утрешния ден и в далечното бъдеще чрез керамиките и каменните му пластики, бронзовите скулптури и композициите от метал. Не без основание с неговото име се приемат успешните му експерименти с монументални и декоративни творби, адресирани в редица градове като Златица, Елхово, Копривщица, Балчик, Шабла и др., където Шапкарев въведе нови композиционни и пластични прийоми.
Без да изпадаме в подробности, нека все пак припомним авторството на М. Шапкарев на паметниците на Апостола на свободата Васил Левски, в Монтана, Разлог, с. Леденика - Великотърновско, паметника в Аржентина, орелефите в Якоруда и Джебел, бюст-паметника на Найден Геров в Копривщица и тези на братя Кършовски в Елена, паметника на Тодор Лефтеров във Велико Търново и др. Завидна в горните творби е симбиозата на бронза с врачанския камък при реализацията от автора, с което се осигуряват безспорно дълголетие, измерено в стотици години.
Към посочените изяви, като прибавим сътворените портрети на Ромен Ролан, Георги Кирков, Васил Коларов, Константин Величков... е още по-лесно да възприемем професионалните оценки на колегите на Шапкарев, че "всички образи на Мишо - скулптурни и портретни, са душевно устойчиви и са продукт на позитивна човешка даденост".
Освен голямата благодарност към идеята и реализацията със създаването на книгата-албум за Мишо Шапкарев не остава нищо друго за читателя, освен да я разгледа и да се преклони пред сътвореното от големия майстор в изобразителното изкуство Михаил Шапкарев.