Клетвите като епидемия

Е, каква стана тя? Бойко го мислехме за Батман, дори добронамерени карикатуристи го рисуваха така - лети в пространството, разперил черното си кожено палто, а то... Оказа се, че Батманът, истинският, се е маскирал като безобидния... Станишев. Шашмата обаче е разкрита. На Бойко такива не минават. No passaran! Разговорът му с Миро Найденов и Кокинов, в който се изяснява кой от прокурорите е педерас (правописът отразява точно записа) и кой журналист е капут (извинявам се, но е редно да се придържаме към оригинала), наистина се е състоял, потвърждава лично Бойко Борисов, като уточнява, че е бил май в резиденцията в Бояна. И кой е организирал това демонично дело: всесилният Батман Станишев. Негова пъклена реализация са "паралелни на МВР структури, които работят и подслушват"(цитат). Пред демоничния му гений се е оказал безсилен дори Цветанов. Той, който строши гръбнака на организираната престъпност, който разкри убийците на новородени, маскирали се като лекари, който се превърна в любим партньор на специалните служби на САЩ, Германия, Англия, Израел и т.н. Та този супер вътрешен министър се оказа обаче безсилен пред паралелните на МВР структури, създадени от Станишев и &.
Но въпреки този провал на лицето собственик на ГЕРБ (формулата е пак на Борисов и нямаме причини да се съмняваме в достоверността й), той, бившият премиер и настоящ раздавач на автографи по герберските хепънинги, не пропусна да потвърди пълното си доверие в бившето си вице. "Вярвам на Цветанов, че не е правил такова нещо (система за глобално подслушване - бел.а.), защото ми се закле в децата си."   
Ами това със заклеването в децата се разраства в епидемия. Преди месец в едно вестникарско интервю ревностно и многократно се кле в децата си и дипломатът Георги Юруков. Кле се, че никога не е имал нищо общо с разузнавателните служби. Намериха се обаче ехидни люде, които на страниците на ДУМА му напомниха как са го учили да залага и изземва материали от тайници, какво е било менюто в специалната школа за военни разузнавачи в тих московски квартал и дори как се е лекувал с жълт кантарион от някакво стомашно заболяване. До ден-днешен в ДУМА не се е получило опровержение от г-н Юруков и се надявам, че децата му, в които така ревностно се кле, са, въпреки лъжите му, живи и здрави.
Та ето сега и Цветанов - и той се клел в децата си, че са лъжа приказките, инспирирани пак от Батман Станишев, за тоталното подслушване на стойност 100 млн. годишно. Че такива ченгеджийски похвати са чужди на натюрела му на грижовен баща и примерен зет, възнаграден за тази примерност с няколко апартамента от любяща го тъща.
И щем не щем пак опираме до терзанието на агностиците, по-конкретно до невъзможността да се отговори с категоричност на въпроса за съществуването на Бог. И като последица от неопределеността на агностицизма за такива кълнящи се като Юруков и Цветанов - дали пък е съвсем безопасно току-така да залагаш живота на децата си, без да си съвсем сигурен в собствената си искреност. Мисълта си ще изясня, отваряйки една голяма скоба от вече далечното минало - средата на 80-те от миналия век. Тогава бях малко нещо началник в радиото, редакцията разполагаше със служебен автомобил и един петък шофьорът Божил ми предложи да пусне заявка за пътен лист за съботата, та "да вземем жените и малко да се поразходим в околностите на София". Речено-сторено, подкара Божил жигулито и "случайно" се озовахме при манастира "Свети Йоаким и Ана" край софийското с. Бистрица (да, същото, на Бистришките тигри). Самият Божил е бистришки шоп, но и аз съм шоп, малко по-северозападен от него, и ми беше ясна целта на експедицията. Божил имаше проблем, искаше второ дете, но калъпът се беше нещо развалил и целта му беше жена му да се консултира с моята, която е лекарка. Вървят те двете напред към манастира и се консултират, а Божил ми обяснява, че бил чувал, че в този манастир имало много интересни икони. На което, като по-северозападен шоп, му казах: "Божиле, ние с партията (тогава беше една - БКП) сме добре. Но е хубаво да сме добре и с Господ, защото не се знае кой, кога и за какво ще ни потрябва, така че да запалим по свещ пред иконата на родителите на Богородица Йоаким и Ана." И, о, чудо, след няма и година на Божил му се роди дъщеричка.
Така че Цветанов, Юруков и последователи! Имайте все пак едно на ум за съществуването на бога, когато се кълнете в децата си! Вярно е, че Господ си има наместник на Земята, който свойски го нарича "Шефа" и който засега заявява, че вярва на клетвите на Цветанов в децата му, но имаме усещането, че кредитът на доверие е на изчерпване. Особено ако Батман Станишев пусне в медийното пространство още някоя велзевулска флашка. И май не е толкова далеч времето, когато още по-северозападният банкински шоп Борисов току-виж демонстрирал верността на поговорката, че "на турчина достлукът (приятелството) му е на коляното". Т.е. изправи ли се, и приятелството отиде, та се не видя. Защо пък само на турчина?