Казусът Хаити

Две години вече светът е зает да оплаква и съжалява островната карибска държава Хаити, разлюляна от драматично земетресение през януари 2010-а. Това показно съжаление започва да ми напомня романтично-сантименталния филм "Не плачи за мен, Аржентина", в която главната роля се изпълняваше от Мадона.
Както е известно, с фанфарен шум бе обявено, че светът е събрал $10 млрд. помощ за пострадалата страна, които засега си почиват в дълбоките сейфове на Световната банка в САЩ (реализирани са само петнайсетина процента от сумата). Бившият президент на САЩ Клинтън оглави извънредна международна комисия за помощ на Хаити: често може да забележим в информационния поток съобщения за поредното му посещение в страната, наричаща себе си "Черната перла на Карибите". Десетки неправителствени организации (НПО) дебаркираха на хаитянските брегове, "за да помагат безкористно".
Дотук добре. А какво става днес, две години след трагедията, една година, след като чуждестранни войници от частите на ООН домъкнаха холерна зараза в разрушената страна (повалила над 100 000 души и взела над 5000 жертви)? Отговорът на този въпрос има много разклонения и несъмнено буди интерес. Но да започнем отзад напред: по повод хуманитарните действия на многобройните НПО в 10-милионната карибска държава. Както заяви сегашният президент на Хаити - Мартели, първото нещо, което правят неправителствените организации, дошли в страната, е да си купят луксозни джипове и да наемат свръхскъпи вили в богаташкия регион на столицата Порт-о-Пренс, небезизвестният Петионвил. И всичко това - със средства, отпускани в "помощ на местното население"...
Що се отнася до международната комисия "Клинтън", чиято основна цел е да намира и да насочва потоците събрана парична помощ към островната държава, бившият поп певец и сегашен президент Мартели също е сериозен и категоричен: "Паричната помощ за Хаити е толкова нужна, колкото метадонът за наркоманите... Нужна е реална икономика." И така - според хората, живеещи и управляващи Хаити - гореспоменатите две форми на демонстративно и шумно рекламирано състрадание към страната - жертва на катастрофален сеизъм, не вършат никаква особена работа. Но както писа тези дни френското сп. "Монд", плачещите за Хаити са забравили да обърнат внимание и на нещо друго - на вътрешните сили на тази карибска държава. Става дума за местните индустриалци, богати търговци и предприемачи, крупни вносители на храни и стоки - това, което в Хаити наричат с френския термин "буржоазия". Втренчени в палатките и бедстващите хора, телевизионните камери не показват огромните имения в споменатия Петионвил, тънещи в лукс и обградени с петметрови стени. Земетръсът е съборил десетки хилядите паянтови къщурки в столицата, но не е докоснал дворците в най-богатия район на столицата. "Чувствате ли вина към хорицата, живеещи все още на палатки? - пита авторът на сп. "Монд" Арно Робер една от представителките на местната буржоазия - госпожица Паскал Теар, красива креолка, наследничка на фабрика за спагети, израсла в лукс и богатство в Париж, сега съветник на президента на Хаити по въпросите на занаятчийството. "А светът чувства ли вина? - отвръща тя. - Ние поне помагаме за реалното възстановяване на нашата страна..."
Авторът привежда редица впечатляващи примери в това отношение: става дума за собственици на текстилни предприятия с 10 000 души персонал, за телефонната компания "Дижисел" (два милиона абонати на мобилни телефони, половината от които плащат месечно по-малко от 1 долар за разговори), за вносители на храни или за строители на нови туристически обекти. Най-големите фирми - 600 на брой, миналата година са внесли впечатляващите за разрушеното Хаити данъци, възлизаща на 200 милиона евро. На първо място е "Дижисел" - два милиарда и 480 милиона хаитянски гулда (1 долар - 40 гулда). На второ - фирмата "Ком" - 668 милиона, и на трето - Националната пивоварна - 613 милиона гулда. Пари, отиващи директно в държавната хазна! И това в страна, където покривът на Генералната данъчна дирекция - в буквалния смисъл - се е стоварил върху главите на служителите и чийто сегашен директор Робер Жозеф няколко дни е стоял затрупан с бетонни отпадъци с пречупен на две крак...
Във връзка с възкръсващата от пепелта данъчна служба сп. "Монд" бърза да отбележи, че до голяма степен държавното устройство в Хаити копира тромава система още от епохата на колониализма: чиновниците работят на архаични пишещи машини, бюрократичната машина е много тромава, а посоките, откъдето могат да идват налози, са безкрайно ограничени. "Дори водата и здравеопазването са в чужди ръце" - възкликва авторът Арно Робер.
Е, в това отношение ние в България с водата сме го уредили - остава да продадем за пет лева на чужденците и гърчещото се здравеопазване, за да заприличаме съвсем на страдащото от "колониален синдром" Хаити.
И все пак въпреки тежкото наследство Черната перла на Карибите намира сили да погледне напред, богатата класа на страната демонстрира национална гордост и самочувствие."Във всеки френски парфюм има частица от Хаити" - казва крупен производител на растителни есенции, а Жери Тардио, собственик на новия петзвезден хотелски комплекс в Петионвил - "Оазис", заявява, че в скоро време ще реставрира и стилен стар ресторант, където са гостували звезди от Холивуд и банкери от Ню Йорк. "Искам - заявява той - да върна отново ситуацията от недалечното минало, когато Хаити е била третата предпочитана туристическа дестинация в Карибите - след Куба и Порто Рико..."
Всичко това ми напомня крилатата фраза на всеизвестния Остап Мария Бендер Задунайски: "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Мисля, че казусът Хаити би могъл да накара и нас, българите, да се замислим.