Мнение
Документален памфлет
Камарилата от пастири и пастирки
Да надникнем в дяволското леговище на (псевдо)елита
/ брой: 220
"Истината във философията означава концептът и външната реалност да си съответстват."
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), немски философ
Що е то "пастир"? А "пастирка"?
В "Речник на българския език", издание на Българската академия на науките, 2004 г., т. 12, на стр. 181 терминът "пастир" е пояснен като "мъж, който пасе добитък, животни". И тъй като еманципацията в тази професия е от хилядолетия, макар и да не е празнувана на 8 март, то съществува и думата "пастирка". Жена, която пасе добитък, животни... И, което е много важно, тази дума няма двояко значение. Като например "царица" - може да е съпруга на царя, но би могла да означава и самостоятелен монарх от женски род. Пастирката обаче търчи от заран до залез подир животните на пасищата и по друмите до тях, че и обратно, по напълно еманципиран начин.
Защо пастирите и пастирките пасат животните ли? Въпросът е от първо отделение в училището на живота.
Ами, за да пасат животните трева. Нал'тъй? Речено по-конкретно, за да ручат говедата зелено. Пък и овцете, и те да си попасат. Дори и агнетата се вреждат. Козите пък пасат даже и по храсталаците и по драките. Изобщо, има си говедари и говедарки ("краварски момчета", сиреч по "новобългарски" език - "каубои" и "каубойки", със или без сини джинси), че и овчари, козари, е, и камилари. Камиларите още липсват по земите български. Намират се пастири дори за гъски - гъскари и гъскарки. Че пастири даже и за щрауси. Как ли да ги наречем? Е, ясно, щраусари и щраусарки.
Пасат си пастирите животните, пасат ли ги, пасат... Пък после някои видове от животните даже ги доят. Или ги стрижат. Не гъските, разбира се. Но все идва ден, когато пак някои екземпляри от животните вадят късата клечка и ги... колват. Ама наистина ги заколват, а не като на кино, където накрая милозливите сърца на природозащитниците биват успокоени, като се появи надпис, че нито едно животно не е пострадало по време на снимачния процес. Сиреч, колачът е имитирал, а пък кръвта е била синтетична боя.
И защо е това колене, понякога и серийно? Там, в промишлените месокомбинати. О, не поради социопатни наклонности у пастирите, прояви на жестокост или неуправляеми изблици на садизъм.
Кървавата касапница е само заради едното пастирско добруване. Тъй, де! Затова и по народному за тази професия "пастирство" се казва "чувам стока", т.е. "отглеждам стока". Стока!!!
Животните, отглеждани от пастирите и пастирките, следователно, съвсем не по божия повеля, съществуват и... умират единствено с оглед на изгодата. Ясно чия!
След като се поразходихме из китната природа, където е теренът на процеса "пасене", да се запитаме дали само там той съществува. Като приложим принципа на Георг Хегел за определянето на истината във философията - че тя е налице само тогава, когато концептът и външната реалност си съответстват.
Този въпрос - има ли някъде другаде, освен в животинския свят, индивиди за пасене и кои са тез пастири, които ги чуват за собствен интерес, е, това вече изисква отговор след получено солидно образование в университета на живота. Приблизително около предпоследния курс за получаване на диплома за пълно човешко достойнство.
Както е писал още древнокитайският просветител и философ Кун Фудзъ (Учителят Кун), станал известен на Запад с латинизираната форма на своето име - Конфуций (551-479 г. пр.н.е.): "Няма нищо по-видимо от онова, което е тайна, и нищо по-явно от онова, което е дребно".
Невинаги са били прави древните елини, които са твърдели, че всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно. Валидността на Конфуциевата мисъл е в пълна сила и днес. Тук!
Впием ли взор върху страниците на българския печат и наострим ли уши към антените на електронните ни средства за масова информация, ще установим на часа, че там с жар и ентусиазъм са доказани неоспоримо, ама съвсем неоспоримо, две фундаментални твърдения. Мастити капацитети - социолози, барабар с начинаещи техни колеги (и колежки, естествено!), в солови изпълнения, дуети, триа, квартети, квинтети, че и хорови изпълнения, услужливо довеждат читающата и гледающата публика до заключението колко много, че и в излишък, е свободно това същото гражданство, и как само то, и никой друг, не решава проблематиката на пасищното, пардон, на държавното управление в България. Това, първо.
Втората мантра е, че единствената грижа, която тегне на въпросното пърхащо с крилете на свободата гражданство, е да си слага редовно тъмните очила, за да не му се свиват болезнено зениците от розовото сияние на неговото всекидневие.
Научно-техническият напредък не си поплюва и в областта на манипулирането на масовото съзнание. Колко му е от празната магическа кутия да изскочи заек. Сгафи ли съвсем ситуацията, фокусът е от ухото на заека да бъде извадена цяла целеничка магическа латерна за производство на предизборни социалфантасмагории.
И както при чуването на стоката непрестанно се пръкват инструментални подобрения, тъй и пастирите (и пастирките, нека сме политкоректни!) не се излягат мързеливо върху лаврите как командорят над териториалното си стадо от хомо сапиенси, а продължават да дерзаят върху светкавична и плодотворна дейност. Че нали и в Библията е речено: "По плодовете им ще ги познаете".
И каква стана тя? Какви ги свърши българският политически (псевдо)елит в годините на т.нар. преход под покрова на представителната форма на държавно управление?
По революционен - изцяло изгоден за самия него - начин преформатира фактическата роля на трите елемента в комплекса "субект на държавното управление - инструментариум на държавното управление - обект на държавното управление".
Следва въпрос не само към участниците в телевизионното предаване "Стани богат": "Как мнозинството българи да обеднее спрямо камарилата на пастирите и пастирките, като бъдат разместени (по функционално съдържание) трите елемента на горния комплекс? Потайно, както се промъква индианец върху пътеката на войната. Понеже всъщност то си е точно война. Военно-политически действия на пастирите и пастирките за обогатяването им за сметка на обектите за стрижене и доене на два крака.
Отговорът на въпроса е таен, но затова е виден. Вместо суверенът да бъде субект на държавното управление, лицата, заемащи постове в трите сфери на властоприлагането (властимащ е само суверенът!), да бъдат интегралният инструментариум за упражняване на държавното управление от страна на суверена, а социалната действителност да бъде обект на държавното управление, вместо това суверенът чрез механизма на т.нар. представителна демокрация бива лишен от властовия си потенциал. Инструментариумът, т.е. лицата, заемащи високи постове в трите сфери на властоприлагането, се превръщат в субект на управлението на държавата, като напълно го узурпират в мандатните периоди или докато си заемат постовете, ако те не са изборни. Същевременно суверенът, т.е. съвкупното гражданство, е низвергнато до положението на обект на държавното управление.
А който от непастирите и непастирките няма пари за хляб, да яде пасти! Нал'тъй! Този съвет с много дълбоко съдържание, философско съдържание, е даден от френската кралица Мария Антоанета на парижани, когато избухнало недоволство, че не разполагат със средства за съществуване.
Скоро след този съвет Мария Антоанета била гилотинирана от въстаналите на 14 юли 1789 г. французи. Дали и идеята за пастите няма пръст в хрясването на гилотината? Ах, каква въпиюща несправедливост и черна неблагодарност би било това!
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България