Както Дяволът чете Евангелието

Всяка житейска история има своя главен герой. Особено когато историята е обществена. В този случай историята има главна героиня. Понеже става въпрос за една институция в нашата страна, а терминът "институция" е от женски род.

Прокуратурата на Република България.

Пред мен е резолюция на Върховната административна прокуратура, отдел "Надзор за законност", за прекратяване на прокурорска преписка № 598/2020 г. - II.

Какъв е казусът?

Асоциацията за борба против корупцията в България (АБКБ) постави пред прокуратурата въпроса за цената - 9 ст. без ДДС, 10,8 ст. с ДДС - за черно-бяло копиране на лист хартия, формат А4, по която държавните институции калкулират предоставената от тяхна страна върху хартиен носител информация, когато това е извършено вследствие на постъпило заявление за достъп до обществена информация. АБКБ отправи искане до прокуратурата да бъде отменена наредба № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министерството на финансите, която въвежда този размер на плащане, като незаконна.

За да отправи това искане до прокуратурата, АБКБ изхождаше от неопровержимата житейска реалност. В София, а и не само, има действащи копирни центрове, които предлагат тази услуга по цени, далеч по-ниски от 10,8 ст., като спадат дори до 3 ст. за лист формат А4, черно-бяло копиране. Най-важното при ценообразуването на тези копирни центрове е фактът, че те не само са регистрирани като търговски дружества за извършване на услуги, но и действат като такива. И, следователно, в своите обявени цени за копиране са включили и процент печалба. Тоест себестойността е още по-ниска.

Именно тук е препъникамъкът за държавните институции, в който, както се оказа, те изобщо не се спъват. Ценообразуването с печалба е незаконосъобразно за държавните институции, понеже, съгласно директива на Европейската комисия, държавните институции извършват услуги за гражданите (не става въпрос за регламентираните държавни такси, като например за предоставяне на търговски площи, за изхвърляне на битови отпадъци и пр.) по себестойност. Напълно обосновано ограничение при ценообразуването на определен вид услуги за гражданите, тъй като държавните институции не представляват търговски дружества и затова е незаконно да функционират като такива.

Ето защо в АБКБ предполагахме, че след постъпването на нашия сигнал в прокуратурата ще последва формална процедура за преизчисляване на цената, който процес очевидно би изисквал известно технологично време. Но какъв би бил изходът от нашия сигнал изобщо не се съмнявахме. Още повече, че бяхме улеснили прокуратурата, като ѝ бяхме поднесли на тепсия подробна калкулация на услугата "копиране върху хартиен носител, формат А4, черно-бяла цветност", която включваше разходи за материали (хартия и тонер за копирната машина), разход за използваната електрическа енергия, амортизация на копирната машина, както и възнаграждение за държавния служител, извършил услугата. Крайната цена, която безпристрастната счетоводна сметка показа, беше 1,8 ст. без ДДС, 2,16 ст. с начислен ДДС. Която напълно обяснява защо съществува обявена цена от копирен център 3 ст. (2,5 ст. без ДДС) - все пак има печалба, макар и минимална, само... 0,7 ст. за 1 копирана страница спрямо себестойностната цена 1,8 ст. без ДДС, тоест само... 38,8 %. Докато Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, която въвежда заплащане 9 ст. без ДДС, 10,8 ст. с ДДС за една копирана страница формат А4, черно-бяла, в случаите, когато държавните институции предоставят обществена информация върху хартиен носител, всъщност им гарантира 500% печалба! Пък понеже в случая монополът върху услугата е бетониран - че кой друг би могъл да предостави информация, която да се намира в държавните институции, освен самите тези институции?! Така че има пълна гаранция как ще бъдат измъквани паричките от джобовете на гражданите и на неправителствените организации, и то без модерните бандити да са им опрели револвер в слепоочието.

Освен това съгласно Закона за достъп до обществена информация държавните институции, при предоставяне на информация по ЗДОИ върху хартиен носител, нямат право да начисляват разходи за възнаграждението на персонала, обслужващ копирната машина, социални осигуровки, също и амортизационни разходи на техниката за копиране. Тоест цената е още по-ниска от 2,16 ст.

Що се отнася до наглед дребната като абсолютна сума разлика в заплащането между 10,8 ст. и по-малко от 2,16 ст., тя съвсем не е толкова дребна, когато важи поговорката 

"Капка по капка вир прави!" 

Именно такъв беше казусът, който подтикна АБКБ да действа. Ставаше въпрос за решение на правораздавателен орган - съда, според което на АБКБ се предоставяше информация в обем 5351 черно-бели страници, формат А4, а определената сума за копирането бе изчислена на 481,59 лв. без ДДС, 577,90 лв. с ДДС.

Този казус създаде и следващ аргумент за намалението на определената от Симеон Дянков цена, понеже в конкретния случай е елемент от механизъм за възпрепятстване на правораздаването - получаване на обществена информация въз основа на съдебно решение. Това действие е неправомерно и наказуемо по смисъла на правата на ЕС.

В писмо до съответния по това време министър на финансите Владислав Горанов АБКБ обосновано изложи своята позиция за отмяна на наредба щ ЗМФ-1472/29.11.2011 г. Бившият министър Горанов в писмо до асоциацията "обоснова" и "защити" определената от неговия предшественик цена. "Обосноваването" на частно-предприемаческата цена беше с мотива дословно: "Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. е изготвена в резултат на маркетингово проучване на пазарите в страната".

Именно това признание на Владислав Горанов, че са били взети предвид "пазарни цени" при издаването на съответната заповед, според АБКБ бе повече от последния гвоздей, който прокуратурата да забие върху ковчега на заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г.

Да, ама никак не!

Прокурор Я. Димитров от ВАП дословно пише: "Заповедта е издадена от компетентен орган (министър на финансите) с необходимата материална, персонална, териториална и времева компетентност. Издадена е в съответната писмена форма при спазване на административно-производствените и материалноправните разпоредби и е съобразена с целите на закона (на основание чл. 15 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от ЗДОИ и е обнародвана в ДВ, бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).

Във връзка с гореизложеното не са налице основанията, визирани в чл. 16, ал. 1 от ЗСВ, а именно за предприемане действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове."

Очевидно е, че прокурорът Я. Димитров изобщо не коментира 

как е формирана цената 

дали по себестойност или с оглед на пазарните цени, каквото е самото признание на тогавашния министър на финансите Горанов, копие от чието писмо до АБКБ е приложено в сигнала до прокуратурата.

Още по-малко е разгледана от прокуратурата относимостта на деянието за определяне на търговско-предприемаческа цена от страна на министъра на финансите Симеон Дянков, препотвърдена от следващия ръководител на финансовото министерство Владислав Горанов, към чл. 225, ал. 4 от НК, която гласи: "Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне на цена на стока или услуги и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация", като се има предвид и санкцията по чл. 5 на горепосочения член.

Според чл. 127 от Конституцията прокуратурата е длъжна да следи за спазването на законността. Както е видно от постановлението на прокурор Я. Димитров, формално погледнато, в конкретния случай тя изпълнява това свое задължение. По метода, по който Дяволът чете Евангелието. Като се приплъзва по повърхността на фактологията, без да задълбава из нея. И още повече, без изобщо да спазва принципа, възвестен още от римския оратор, писател, адвокат и политически деец Марк Тулий Цицерон: "Във всяко общество обществената полза е в основата на всички правила".

Дали обществената полза е диктувала постановлението на прокурор Я. Димитров или диаметрално обратното - обществената вреда? Понеже несъмнено обществената полза налага достъпът до обществена информация да бъде максимално улеснен, за да могат гражданите да разобличават аферите в държавното управление. Но за какво са "агентите на влияние" на "паралелната държава" в прокуратурата? И за да саботират правото на гражданите за контрол дали държавните служители си заслужават заплатите.

Накрая, след ново аргументирано възражение от страна на АБКБ, скандалната цена бе протестирана от прокуратурата до Върховния административен съд, за да бъде отменена.

Но относно търсенето на наказателна отговорност от виновните лица, магистратите в червени тоги мълчат като риби. Която безнаказаност е пълна гаранция, че подобни административни наредби във вреда на българските граждани ще се множат и занапред.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България