Историческата памет на мъжкия народ

В романа си "Ловецът на хвърчила" афганският автор Халед Хосейни пише, че на земята има три "мъжки" народа, единият от които е еврейският. Пет години съм бил кореспондент в Близкия изток, посветил съм на темата за конфликта в този район стотици статии, две книги и два телевизионни филма, но констатацията на Хосейни ме изненада и накара да се замисля: как един немногоброен народ е в първата тройка на тази класация редом с две суперсили.
Мисля си, че най-главната причина е, че този народ има историческа памет. И тя не се ограничава с тесния кръг на историците, на специалистите. Не съм срещал евреин, който да не познава в детайли хилядолетната история на своя народ - от Авраам и Исаак през гоненията от Навуходоносор и римляните, Холокоста, Освиенцим и Дахау и до наши дни. Всеки евреин знае родовата си история, от кое от 12-те колена на праотеца Израил е, никой няма да сбърка името на изтъкнатите творци на еврейската култура, така както нашенско момче кандидат-студент, мераклия да се посвети на литературата, е прекръстил Ран Босилек на Рамбо Силек. Голямото предимство да притежаваш такава историческа памет е, че съизмервайки се непрекъснато с колосите в националната си история, се учиш на скромност, не отричаш сътвореното от предшествениците ти, най-малко можеш да допуснеш, че историята на държавата ти започва с тебе, че ти режеш лентата на националното летоброене.
Тази историческа памет се проектира по особен начин при разчистването на сметки с причинителя на някакво страдание, на душманите на евреите. "Зъб за зъб, око за око" - този библейски принцип се прилага безпрекословно, безотказно и без изключения. Мисля, че това е вторият много важен довод в подкрепа на тезата, че евреите са мъжки народ - нищо не забравят, никого не забравят. Само преди дни центърът за издирване на нацистките военнопрестъпници "Симон Визентал" разкри и бе арестуван в Будапеща 97-годишният Ласло Чатари, шеф на полицията на еврейското гето в словашкия град Кошице, където са били избити или депортирани 15 700 евреи. 67 години след края на Втората световна война, 67 години след извършените от него престъпления! Един по един, в продължение на години бяха ликвидирани организаторите и изпълнителите на убийството на израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. На ликвидирането на последния от тях, шефа на контраразузнаването на ООП, станах навремето неволен свидетел. Колата му беше взривена дистанционно на площад Сакиет ел Жанзир в Бейрут, пред магазинчето, към което се бях запътил да купувам фъстъци. Така че, убеден съм, че и жертвите край Бургас ще бъдат отмъстени - рано или късно.
Има коментари, че израелският премиер Нетаняху е избързал с посочването на Иран като вдъхновител на атентата. Съмнявам се, че твърденията му са голословни. Самият факт, че още през януари сме били предупредени от Израел, че България е потенциална мишена на терористичен акт, подсказва, че израелските служби, известни като едни от най-добрите в света, вече са имали информация за течаща подготовка. Разбира се, това не значи, че непременно взривът е подготвен в Техеран, че конкретните изпълнители са ирански граждани. Интернационалът на терористите е нещо като мъглявина, с много съзвездия и центрове на взимане на решения, с изпълнители от различни народности. Затова и борбата срещу тероризма е толкова трудна - в нея няма окопи, няма фронт, ясно разпознаваем враг. Не можаха да се опазят нито в Испания, нито в Англия, за жалост дойде ред на Бургас.
Като се знае практиката у нас напоследък, може да се предположи, че пешкирът ще опере транспортната фирма, собственик на взривения автобус. Защото, както стана ясно от изказвания на местни хора, автобусите й нощували, където им свърне по улиците. Какво по-лесно за професионален терорист да заложи взрива. Само че началникът на служба "Човешки ресурси" в една автобусна фирма има за задача да назначава добри шофьори, а не контраразузнавачи и антитерористи. Така че правилният въпрос е дали след сигнала през януари отговорното за сигурността в България ведомство е разработило адекватни мерки и е дало ясни инструкции, в случая на автобусните фирми, превозващи летовници специално от Израел, как да организират местодомуването на автобусите си. И дали формализмът при взимането на решения и мърлявщината при изпълнението им не са довели до подценяване на опасността и разчитане, че "дюнерджийниците на всяко кьоше" са най-надежден щит срещу заплахата от тероризъм.
И още нещо. Не мога да приема широко разпространената в последните години тенденция у нас да се търси левовата равностойност на всичко. Спортист спечели турнир - заглавието на информацията е не че е победител, а колко евро или долара му е донесла победата. Ето и сега: още пушекът от експлозията не се е разнесъл, и почнаха бакалските сметки как ще се отрази инцидентът на приходите от туризма. И да си го мислим, от преклонение пред паметта на жертвите и състрадание към ранените, по-добре е да замълчим.