Идоли от праисторията

Учебният музей на Нов български университет откри четвъртата си поредна изложба, с която отбеляза първата годишнина от своето създаване. Темата е "Началата: образи и знаци". Естествено е експозицията да започва с идоли и съдове от праисторията. Гостува Регионалният музей във Враца с прекрасна колекция от неолита и не по-малко интересни експонати от тракийската и римската епоха. Като предмети - това наистина е началото на човешката културна дейност. Като образи - началото на пластиката от глина. Като знаци - първите опити на човека да регистрира своите представи за света в пиктограми. Проблемът за разчитането на тези предметни и изобразителни текстове все още стои пред науката. Напоследък се правят сериозни опити за дешифриране на протописмеността, но не са малко и псевдонаучните интерпретации, сензационни, обаче далеч от истината. Сега на студентите се предлага възможността да се сблъскат с този ребус в оригинал. И да се уверят, че през далечната древност нашите земи са действително люлка на висока култура.
За пръв път у нас темата на една изложба изисква експонати от различни епохи. Наред с паметници от далечното минало, от стените проблясват едни от първите опити на новото българско изкуство да се приближи до новите начала - тези на модерното изкуство. Рисунки и картини на Иван Кирков от КЦ "Тракарт", Пловдив, и от колекцията на НБУ запознават посетителите с творческите търсения на този голям български художник. Понякога съпоставките между неговите творби и произведенията на "примитивното" изкуство са удивителни. Защото от началото на миналия век модерното изкуство търси вдъхновение в екзотичните дотогава художествени традиции на извъневропейската култура. Стремеж към нови форми, чрез които да се избегне мимезисът, подражанието на природата, опити да се създаде нов, паралелен на природния, свят, търсене на изразяване на собствения субективен свят - всичко това кара художниците да открият новия "въображаем музей".
Концепцията на изложбата предлага и нови учебни перспективи. Тя възпитава духа на сравнението, на търсенето на "ехото" на миналото в настоящето, на освободеното от сухата описателност мислене. Студентите не само участват активно в организацията на експозицията, те обсъждат и пишат по темата, като по този начин практически се подготвят за своята бъдеща дейност. Това е музей, създаден за тях, той вече става наистина техен.