ГЕРБ си прави криви сметки

На 15 юни 2011 г. НС прие на първо четене част от пакета с проектозакони, депозирани на 26.V.2011 г. от група депутати от ГЕРБ и подкрепящите ги напуснали депутати от няколко парламентарни партии в НС. Пакетът обхваща проект за промени в конституцията на България и законопроект за изменение на закона за устройството на държавния бюджет. Странно защо Министерството на финансите нарече тези две законодателни промени "пакт за финансова стабилност", а авторите на идеята - група десни и либерални икономисти, гравитиращи около СДС - фискален борд. Понеже едва ли сметките на мнозинството от ГЕРБ ще излязат по отношение на промяна на конституцията, за което се изисква поне 160 гласа в НС, то управляващият екип на финансовото ведомство реши да

"финтира" собственото си мнозинство

да приеме първо само промените в закона за държавния бюджет. От тях не може да стане факт единствено начинът на определяне на преките данъци, за което конституцията предвижда обикновено мнозинство, а ГЕРБ предлага това да става с 2/3 от народните представители.  Останалите предлагани промени в закона за бюджета  могат да влязат в сила от 1 януари 2013 г., тъй като процедурата по съставянето на бюджет 2012 е почти приключила в средата на 2011 г. (тя започва обикновено между февруари и април на предходната година). Мнозинството от ГЕРБ отлично знае, че не разполага в НС със 160 гласа за промяна на конституцията и е възможно  да се "издъни" при гласуването, както се получи с импийчмънта на президента през април 2010 г. и стана за смях.
  В последните 1-2 години осезателно настъпва постепенна промяна на структурата на българската икономика. Тя бе импортоориентирана по време на относително високите темпове на растеж при управлението на доминирания от БСП кабинет с премиер Сергей Станишев в периода 2005-2008 г. Тогава имахме голям дефицит в платежния и най-вече във външнотърговския баланс, а и в предходните няколко години. Сега нещата са различни - българската икономика, която в по-голямата си част (особено малкият и средният бизнес) е в стагнация, а друга е ориентирана главно към износ, все повече се превръща в експортоориентирана. Това е валидно само за някои отрасли, но поради големия им относителен дял във формирането на БВП изводът е валиден за българското стопанство като цяло. През някои от последните месеци на 2010 г. и на 2011 г. се наблюдава превишение на износа над вноса на стоки. То се дължи само на продукцията на няколко отрасъла като фармация, производство на цветни метали (мед, цинк, олово), преработени горива и смазочни масла, електроенергия, акумулатори,  калцинирана сода, в известна степен на мебелната и шивашката индустрия и донякъде на отделни подотрасли на земеделието, например зърнените храни (за 2010 г. се изнесоха 1,5 млн.т зърнени култури). Като прибавим и силно свитото вътрешно потребление, приходите от ДДС и акцизи логично намаляват, тъй като износът не се облага с косвени данъци, а приходната ни администрация не може да бъде ни най-малко упреквана. Ето защо няма да бъде изненадващ, ако през следващата или по-следващата година се наложи

да бъдат повишени преките данъци

(както подоходни, така и имуществените и други местни данъци), поради силно редуцирания размер на косвените данъци, които вероятно ще намалеят още в приходната част на бюджета през следващите години. Израз на въпиюща некомпетентност и непознаване на механизма на работа в сферата на публичните финанси е искането на министър Дянков, подкрепен и от целия кабинет, чрез промяна в конституцията да се променя размерът на преките данъци само и единствено с мнозинство от 2/3 в НС?!? Това изобщо не е необходимо, ако има опасност бюджетът да не бъде изпълнен, а ще бъде повод подкрепата да се предхожда от политически пазарлъци и наддаване между парламентарните сили на постове, държавни поръчки и други лобистки похвати. Това, както знаем, на Балканите е отдавнашна практика. С цената на всичко ГЕРБ иска да се наложи, като си дава сметка за последствията. А те са блокиране (временно или за няколко месеца) на цели сектори от публичната ни администрация, като здравеопазване, образование, култура и най-вече общините, част от които са пред финансов колапс още в средата на 2011 г. (около 20 са с блокирани сметки, а още 40 са пред блокиране).
 Нецелесъобразно е и предложението в закона за държавния бюджет да бъде фиксиран 40-процентен дял на разходите от БВП. То не кореспондира с действителността, тъй като през бюджетната 2011 г. парламентът гласува бюджет, с който МС разпределя 43-44% от БВП. Много е вероятно това да не бъде неизпълнено именно заради дефицитите в общинските бюджети, които са част от консолидирания държавен бюджет. Повечето от 264-те общини и особено малките са в изключително тежко финансово положение. Кметовете им са се обърнали на постоянни просители пред министъра на финансите, с надеждата поне част от очертаващите им се огромни дефицити да бъдат покрити за сметка на увеличения бюджетен дефицит.
Според замислените промени в закона за бюджета дефицитът е фиксиран, но лесно може да се надминат предлаганите от Дянков 2% от БВП (Маастрихтският критерий е 3%), както и да се разпределят повече от фиксираните 40% от БВП. При такава хипотеза на надхвърляне на приетите на първо четене от НС бюджетни параметри какво ще стане с фискалния баланс и ще се променя ли пак конституцията?!
 По принцип идеята за стриктна финансова, и в частност фискална, политика при изпълнението на републиканския бюджет е правилна и изпълнима, но

само при работеща икономика

и ефективна данъчно-осигурителна и митническа администрация. И при допустимост не на 2% бюджетен дефицит, както иска  МС, а на 3% - по критериите от Маастрихт, тъй като известен бюджетен буфер винаги е необходим. В България сега няма пълноценно работеща икономика, тъй като българският бизнес (особено строителният и този в сферата на услугите) все още страда от неплащането на значителни суми от МС по обществени поръчки и европроекти през 2009 и 2010 г. Налице е известно съживяване само на няколко експортоориентирани отрасли у нас, докато малкият и средният ни бизнес е пред колапс. Приходната ни администрация, независимо от обективните причини, не смогва да се пребори с огромния процент сива икономика (данните за нея са между 30 и 40%), както и с прогресивно нарастващия дял на контрабандата (в особено големи размери - над 55% е тази на цигари, на горива и други акцизни стоки).
В момента има проблеми с изпълнението на приходната част на бюджет 2011 г., особено с плана на акцизите, които са с около 200 млн. по-малко за 5-те месеца на т.г.  В условията на спадащи приходи Министерството на финансите е изправено пред трудната задача да намери пари за увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, като прехвърли средства от други бюджетни пера. И вероятно ще се увеличат само вдовишките и най-ниските пенсии.
Република България не изпълнява ангажиментите си по бюджет 2011, тригодишната бюджетна прогноза, а също и по конвергентната програма и т.нар. пакт "Евро плюс", към който вече се присъединихме. Тези обстоятелства ни бяха вменени на 7 юни като препоръки от Европейската комисия относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и Конвергентната програма на България за 2011-2014 г. Стигна се дотам, че ръководителката на мисията на МВФ за България се изказа в подкрепа на увеличението на най-ниските доходи, за да се стимулира вътрешното ни потребление. 
Пактът "Евро плюс" е сериозно предизвикателство пред страната ни и останалите членки на ЕС, които се присъединиха към него (без Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия). Вместо този общоевропейски пакт да бъде подложен на сериозни дебати в НС (имаше само за 1 час и от него нищо не произлезе), сред членовете на работодателските и на синдикалните организации и на НСТС, за да се прецени какво следва да се промени в българското законодателство в съответствие със заложените ангажименти пред страните, които са го подписали, то българското правителство и българският парламент

се занимават с безсмислени неща

Като например с опити да се променят конституцията и основният бюджетен закон у нас, от което вероятно нищо няма да излезе. Логични са и въпросите защо не се ограничат с подобни промени минималният праг на фискалния резерв и максималният размер на държавния ни дълг. За последните две години дългът е нараснал с около 2 млрд.лв., или от около 13,5 на 16,5% от БВП, като през следващите две години нашата страна трябва да плати почти 2 млрд.евро, тъй като тогава са падежите по еврооблигациите, емитирани преди това.
  Предлаганите промени в конституцията и основния бюджетен закон красноречиво показват, че правителството и парламентарното мнозинство са далече както от общоевропейските, така и от социално-икономическите проблеми на българското общество. Вместо да се обмислят мерки за подобряване на жизнения стандарт на обикновения българин и за компенсиране на доходите на най-ниско платените слоеве у нас, те се занимават с ненужни законодателни промени. И за свое оправдание назидателно ни посочват стореното през 2009 г. в Германия. Тя обаче е въвела само една от предложените мерки в немската конституция, и то само до 2016 г. Освен това Германия е първа икономическа сила в ЕС, а България засега е последна в икономическото си развитие, както и по ниво на доходи в общността. Затова трябва да провежда проактивна държавна политика по отношение на своята стагнираща икономика. Което става с гъвкава данъчна система и активни мерки на пазара на труда от страна на правителството, както и с използване на ресурса от оперативните програми на ЕС, което обаче не се прави и ние кретаме на последно място в общността по оползотворяване на евросредствата. Вместо това - българското правителство се хвърля към ненужни промени в конституцията и в закона за бюджета, които ще утежнят още повече дейността на българския бизнес и живота на българския народ.