Георги Гьоков: Нуждаещите се ще имат по-адекватна подкрепа от държавата

Интервю на Аида ПАНИКЯН

- Г-н Гьоков, защо едва сега МТСП предприе действия за замяна на гарантирания минимален доход (ГМД) от линията на бедност за определяне на социалните помощи?

- Тази промяна трябваше да се случи отдавна, но очевидно преодоляването на високото равнище на бедност и неравенството в доходите в България не е било сред приоритетите на предишните управляващи. Неслучайно от години ЕК отправяше препоръки за подобряване обхвата и адекватността на социалното подпомагане.

ГМД отдавна е загубил своето икономическо съдържание. Определяните от него социални помощи нямат достатъчно покритие, а приносът им за подобряване състоянието на подпомаганите хора е несъществен. За да бъдат ефективни, помощите трябва да се обвържат с прекия измерител на бедността, какъвто е линията на бедност. Така ще се гарантира, че техните размери и броят на хората, които ще ги получават, ще се актуализират регулярно и нуждаещите се ще получават по-адекватна подкрепа от държавата. 

Според изследването на НСИ за доходите и условията на живот през 2020 г. 1/3 от населението над 60 години е било в риск от бедност, а 32,1% от цялото население се е намирало в риск от бедност и социално изключване. Двата показателя отбелязват значително подобрение през последните години, но на фона на ЕС България изостава чувствително. 

- Има ли вероятност това да не случи?

- По-скоро няма такъв риск, защото предложената промяна в Закона за социално подпомагане се ползва с обществена и политическа подкрепа. От друга страна тя е в отговор на поети политически ангажименти, както на национално равнище, така и като държава членка на ЕС за постигане на общоевропейските цели в областта на социалната политика, базирана на Европейския стълб за социални права. И не на последно място, тази промяна е част от националния план за възстановяване и устойчивост.

- Доколко ще се подобри жизненият стандарт на онези близо 25% българи, които живеят в бедност?

- Социалните помощи не могат да решат изцяло проблемите на бедността и в никакъв случай не бива да се допуска установяване на трайни зависимости на хората от социални помощи - особено на тези в трудоспособна възраст. Не бива да се допуска увеличаване на риска от тяхното социално изключване, какъвто тези зависимости пораждат, още повече на фона на демографска криза и недостиг на работна сила. Важно е обаче да се отбележи, че социалните помощи са основата на системата за социална закрила, която има своето важно значение в борбата с бедността. Колкото по-ефективни са тези помощи в съчетание с другите елементи на тази система, толкова по-добри ще бъдат и постигнатите резултати. Нашите очаквания са до 2025 г. да се увеличи двойно както броят на хората, които ги получават, така и техният размер. Повишаването на минималната заплата на 710 лв. от 1 април също ще има благоприятен ефект за подобряването на жизнения стандарт на хората с най-ниски доходи. 

- Очаква ли се ръст на безработицата заради повишените цени на енергоносителите?

- Към момента регистрираната безработица в страната се задържа на ниско равнище. По данни на Агенцията по заетостта през февруари средната й стойност е била 4.9% - с 2 процентни пункта по-ниска в сравнение със същия месец на 2021 г. През февруари безработните в бюрата по труда са били 159 906, което е с 2416 по-малко от предходния месец и с 65 375 или с 29% по-малко в сравнение с година по-рано. На този фон краткосрочната прогноза на агенцията за пазара на труда през следващите 3 месеца очертава позитивна тенденция към лек спад на безработицата и повишаване на заетостта. Безспорно последствията от военните действия в Украйна, високите цени на енергийните носители, загубата на пазари, проблемите пред веригите от доставки са рискове пред икономическия растеж и развитието на пазара на труда. В същото време обаче постепенно ще отпаднат въведените ограничения във връзка с пандемията от КОВИД-19, което ще доведе до повишаване на потребителското търсене и до разкриване на нови работни места. Паралелно с това правителството предприема мерки за компенсиране на поскъпването на енергийните ресурси, които ще окажат задържащо въздействие върху решението на бизнеса да затваря производства или да прекратява предоставянето на услуги. Затова прогнозите ни са, че поне до есента няма да има покачване на безработицата.

- Над 17 000 работни места са свободни, в същото време търсещите работа са над 161 000 души, а безработицата е под 5%. Какво е обяснението?

- По данни на Агенцията по заетостта среднодневният брой на свободните работни места през годината варират от 11 000 до 20 000 в зависимост от сезона и икономическата активност на бизнеса. През януари обявените в бюрата по труда в цялата страна свободни позиции са били 13 250, през февруари - 14 760, а през март - 16 235. 80% от тях са обявени от работодатели на първичния пазар на труда, а 20% са субсидирани работни места по програми и мерки, финансирани предимно от Европейския социален фонд. 

Свободната работна сила условно можем да измерим с броя на регистрираните в бюрата по труда хора, които търсят работа. Както отбелязвате, те са в порядъка на 160 000 средно месечно. Условно това означава, че средно по 5 търсещи работа се конкурират за едно работно място. При подобно съотношение средното време за заемане на едно обявено свободно работно място е 20 работни дни. Този наглед дълъг период, се обяснява с все по-честото несъответствие между изискванията на работодателите и уменията на безработните. Данните показват, че 55% от търсещите работа са без квалификация, което значително затруднява намирането на заетост. В същото време съвременният трудов пазар прогресивно намалява търсенето на нискоквалифициран труд. Проучването на нагласите на работодателите, което Агенцията по заетост съвместно с областните съвети провеждат ежегодно, показва, че съотношението между търсенето на квалифицирани специалисти и търсенето на работници без квалификация е 4 към 1. Тези факти говорят за наличие на дисбаланси на българския трудов пазар, породени на първо място от демографската криза и някои пропуски в организацията и планирането на професионалното обучение през последните 30 години. Поради това в Стратегията по заетостта на България за периода 2021-2030 г. се предвижда интензивно обучение на работната сила. Акцентът ще бъде поставен върху обучението и квалификацията на хора с ниско образование или без образование и квалификация. Ще се предлага широк спектър от обучения - за усвояване на професия, по ключови компетентности, както и такива, които се провеждат на работното място: стажуване, чиракуване, обучения чрез работа (дуална система на обучение).

- Обмисля ли се ново увеличение на минималната заплата, над установената -710 лв.? 

- Възможно е след обсъждане със социалните партньори и при постигане на съгласие да има още една актуализация на нейния размер през 2022 г. Разговорите и разчетите в тази посока тепърва предстоят. 

- Работодателите от години недоволстват, че МРЗ се увеличава без ясен механизъм. Обмисляте ли такъв и поставило ли си е министерството срок?

- Запазването на досегашния модел за административно определяне на минималната заплата без прозрачен механизъм и съгласие на социалните партньори ще доведе до несигурност и невъзможност за планиране на нейния размер в съответствие с икономическото и социално развитие и ръста на доходите в страната. В коалиционното споразумение е предвидено създаване на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да е базиран на европейската директива. Целта е след консултации със социалните партньори нейната стойност да бъде 50% от средната заплата. Целта ни е размерът на минималната заплата да отговаря на потребностите на работещите и техните семейства и да е съобразен с общото ниво на икономиката на страната, разходите за живот, производителността на труда и необходимостта от поддържане на високи нива на заетост. 

- Каква част от социалните права, за които години наред се борехте като депутат осъществявате и доколко сте удовлетворен?

- За съжаление нищо в социалната сфера не става с магическа пръчка. В законодателството с години са вземани политически решения и са се трупали проблеми, които водят до увеличаване на бедността и неравенствата в България. Ще направя всичко възможно при предстоящата актуализация на бюджета управляващата коалиция да предприеме действия за подобряване на живота на обикновените хора, които да възстановят социалната справедливост и доверието в институциите.