Франция губи, Русия настъпва, САЩ печелят

Силви КАУФМАН,
Le Monde

Месец след преврата в Нигер Франция, съвършено самотна в тази ситуация, се представя за защитник на демокрацията. Трудно е да предвидим как тя ще може да издържи “тектоничната вълна” на отхвърляне на френското военно присъствие в цяла Африка, особено на юг от Сахара, в района Сахел.
“Налага ни се да живеем сред глупаци!” Тази фраза е широко разпространена в офисния жаргон. Но президентите, включително френският президент, се стараят да използват по-малко остра лексика, особено когато говорят от трибуната. Съвременните политици са двойно по-деликатни, когато в изказванията им става дума за африканци: неочаквано можеш да обидиш някого. И все пак именно тази фраза се откъсна от устата на Еманюел Макрон по време на речта му пред конференцията на френските посланици в Париж на 28 август.
А тъй като президентът си позволи такова споменаване на “живот сред глупаци”, при това в африкански контекст, това означава, че Париж наистина е разочарован от провала на своята африканска стратегия.
Наскоро отражение на този провал стана държавният преврат в Нигер на 26 юли. Новината за нов преврат, този път в Габон, който се случи само два дни след речта на Макрон, добави черни краски към тази вече тъжна картина.
И така, кой е глупак? За “глупав” Макрон смята “странния съюз на така наречените панафриканци с неоимпериалистите” (на езика на френската политкоректност “панафриканците” са африкански политици, отхвърлящи неоколониалното господство на Франция в Западна Африка, а “неоимпериалистите” са Русия и Китай, лоялни към такива политици – б. ред.). Общото между членовете на този алианс е протестът срещу френското присъствие на юг от Сахара.
Съгласете се: “живот сред глупаци” е интересно описание от Макрон на политиката в регион, където страната му продължава да отстъпва като бивша колониална сила. А тя наистина отстъпва – под въздействието на явление, което г-н Макрон нарича “епидемия от пучове”.

Самонадеяната Франция се опитва да “се противопостави на диктата на пучистите”, продължава да държи посланика си в Нигер, въпреки ултиматума на местните власти, изискващи неговото напускане. Изглежда Париж залага на разногласията в хунтата и на ефекта от санкциите. Еманюел Макрон се опитва да “запази лицето си”, представяйки се за защитник на демокрацията.
Например, французите твърдят, че не се оттеглят от африканската държава, защото Франция не може да остави в ръцете на пучистите избрания президент на Нигер, арабина Мохамед Базум, “чиято смелост и ангажираност към принципите съответства на ценностите, защитавани от Запада”.
Президентът нанесе попътно удар
и по онези западни страни, които се застъпват за примирие. Вашингтон, например, се старае да не нарича случващото се в Ниамей (столицата на Нигер) пуч и е готов да направи компромис с хунтата, за да запази военните си бази. Катрин Колона, министър на външните работи на Франция,  призова Нигер да се върне “на конституционното поле” в съответствие с демократичните принципи, “дори ако в страната се съмняват дали това е необходимо”. Ясно е, че Франция се чувства малко самотна в тази ситуация.
Африка се превърна в един от привилегированите игрови терени за големи и средни държави, които се конкурират там за влияние и противодействие на влиянието. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба също реши да “покаже знамето си” по тези места, като направи няколко пътувания до региона в същия момент, когато родната му Украйна се гърчеше от болка в тежкия конфликт. Пътешествията на Кулеба са призвани да опровергаят мнението за неспособността на днешна Украйна да води самостоятелна политика, доста убедително разпространявано от руския му колега Сергей Лавров, който е добре запознат с африканския континент.
За Франция, върху която лежи печатът на Каин
от колониалното й минало, беше трудно да се примири с изтласкването й от Африка. Та нали Франция беше уверена, че се е справила със задачата, която африканските армии не можеха да решат сами: благодарение на нас, смятат французите,  успешно се води борбата с джихадисткия тероризъм.

Но в Африка не всички са съгласни с тази гледна точка. Въпреки че Еманюел Макрон несъмнено е прав, припомняйки, че ако френските войски не бяха нахлули в Мали през 2013 г., за да спрат напредването на ислямистите към столицата Бамако, както и ако не бяха наложили демокрация в още няколко съседни на Мали държави, може би тези страни просто нямаше да съществуват днес. Макрон е възмутен от такава неблагодарност: нали тази мисия струваше живота на петдесет и осем френски войници. Наистина, сред самите африканци загинаха многократно повече.
Френските военни бази, с техните трицветни знамена, все по-малко съответстваха на стремежите към суверенитет на някои африкански лидери. Американците, които оставиха френските войски на предния фронт в тази борба, подкрепяйки ги с дронове и предоставяйки логистична подкрепа, също държат военни бази в Сахел, но те са по-малко забележими. И преди всичко, те не носят бремето на колониалното минало като французите.
Трудно е да си представим как Париж може да се противопостави на
вълната от преврати,
в резултат на които на власт в Западна Африка идват военни, които по ирония на съдбата са били обучавани на Запад, но сега действат против САЩ, ЕС и техните съюзници. И е трудно да си представим как да се пречупи тенденцията, при която Франция става изкупителна жертва във всички беди.
Сега европейците трябва да осъзнаят геополитическите проблеми и да осигурят някаква форма на приемственост. Твърде дълго те смятаха, че Франция действа в Африка само от постколониален интерес, за да запази зоната си на влияние. След преврата в Нигер в Брюксел решиха да се примирят с тъжния за тях ход на събитията, надявайки се, че кризата ще премине. Но властите в ЕС грешат. Не, ние не живеем сред глупаци. Просто такъв е съвременният свят.