15 Ноември 2024петък04:01 ч.

Финансовата ни "стабилност" вече е под заплаха

Бъдещото правителство трябва да вземе спешни мерки, за да запуши поне частично пробойните в приходната част на бюджета

/ брой: 52

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2738

След февруарските бурни протести на обеднели граждани и последвалото абдикиране на правителството на партия ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, се очертава една извънредно тежка година пред българската икономика, а финансовата ни стабилност е поставена пред сериозна заплаха. България е с опоскан фискален резерв, който вече е под гласуваните от НС 4,5 млрд.лв. (според някои експерти - 3,5 млрд.лв.), както и нов 800 млн. лв. дълг, който правителството емитира в деня на обяввяане на оставката си, за да плати на земеделските производители.
На поредния бюджетен маратон на Европейския съвет на 08.02.2012 г. бе постигнато споразумение за незначително редуциране на бюджета на ЕС с 40 млрд. евро спрямо сегашната многогодишна рамка (2007-2013). Досегашният седемгодишен бюджет на ЕС беше от 1 трилион евро, а през следващия програмен период 2014-2020 г. - 960 млрд. евро. Добрата новина е, че независимо от съкращенията на евробюджета, за най-бедната страна в ЕС - България ще се отделят с около 2 млрд. евро повече от тези през този програмен период. Вероятно България ще получи още пари от европейския бюджет от отделените за първи път конкретни суми за борба с младежката безработица - 6 млрд. евро (предложението бе за 10 млрд. евро от лидера на ПЕС Сергей Станишев). Те ще се разпределят между страните, където безработни са поне 25 процента от младежите, а у нас младежката безработица гони незавидните 30%.
Вследствие на политиката на популисткото дясно правителство на ГЕРБ, за което науката и иновациите не бяха приоритет, нашата страна

няма да получи и 1 евро повече

от новия бюджет на ЕС 2014-2020 г. и от увеличените средства за мерки, стимулиращи икономическия растеж, както и за научните изследвания. В новия бюджет на ЕС парите за наука, развойна дейност и иновации от 91 млрд. евро ще нараснат на 126 млрд. евро (предложени бяха от ЕК - 164 млрд. eвро). За разлика от развитите страни от ЕС, където за наука и иновации се отделят около 2-2,5% от БВП, то у нас парите за наука са едва 0,6% от БВП, като в Бюджет 2013 те бяха отново орязани.
Същевременно правителството в оставка на ГЕРБ не бе в състояние да плати навреме 1 млрд. лв. на зърнопроизводителите за сеитбата, които трябваше да бъдат преведени до 31 януари. Затова отиващият си кабинет в последния си ден преди оставката скоропостижно емитира внушителен вътрешен дълг от 800 млн. лв., който е шестмесечен и ще се плаща след изборите през август от новото българско правителство. Парите за земеделските стопани на практика са от бюджета на ЕС, но те се възстановяват едва след като МФ, респективно националният ни бюджет, се разплати със стопаните. Ексминистърът на земеделието Найденов изтъкна несъстоятелния аргумент за невъзможността на държавата да извади 1 млрд. лв., след като вече е платила 880 млн. евро за погасяването на външния дълг, изтеглен през 2002 г. Той обясни това с "липсата на достатъчно постъпления в бюджета в началото на годината, включително заради промени в законодателството за облекчаване на бизнеса", както и заради "изплащане на голям облигационен заем".
Но министърът "забрави" да каже, че за целта финансовото министерство подсигури още през лятото на 2012 г. средства чрез емитране на нов дълг чрез емисия еврооблигации. Никого не топлят официалните извинения на правителството към зърнопроизводителите, поднесени от Мирослав Найденов, заради забавянето на субсидията, и обещание за пари, но чак през април. И това се случва, въпреки че за изминалата 2012 г. дефицитът в бюджета бе сведен до 350 млн. лв., или  почти тройно по-малък от предвидения.
В името на запазване уж на финансовата ни стабилност не бяха дадени коледни добавки на пенсионерите, които днес събират своите стотинки, за да платят драстично увеличените сметки за ток и парно. Лошото финансово планиране на държавните ни финанси и безхаберието на ексминистъра на финансите Дянков поставят под заплаха единствения горе-долу добре работещ подотрасъл на българското селско стопанство - зърнопроизводството.
 Повече от три и половина години ГЕРБ използва ресурса на изпълнителната власт само

за лично облагодетелстване

и загърби интересите на земеделските стопани, независимо че на площада пред НС в средата на фувруари бе докаран камион с малки прасенца от уж подкрепящи доброволно кабинета хора. Решението на Асоциацията на зърнопроизводителите за организиране на национален протест в края на февруари 2013 г. бе временно отменено, независимо че те получиха намалена ставка на акциза за горивата, ползвани за селскостопанска техника, каквато има в другите държави членки.
И още. От началото на кризата в България са закрити 344 хиляди работни места (по други данни над 420 хиляди), а над 100 хиляди самоосигуряващи се също са прекратили бизнеса си. Данните са на Българската стопанска камара, изнесени от изп. председател Божидар Данев в началото на февруари на форум, организиран от КТ "Подкрепа".  Той предупреди, че ако не се намери заетост на нискоквалифицираните хора, държавата ще бъде залята от престъпност, тъй като е налице пряка връзка между безработицата и престъпността. Всяка седмица стават по няколко обира на банки, инкасови автомобили, квартални магазини и бензиностанции, а правителството нехае за рязкото им нарастване.
В същото време от синдикатите твърдят, че на работници се дължат 400 милиона лева за заплати. Една трета се дължат от държавни и общински фирми. Най-много заплати все още се дължат в строителството. Парите от ЕС по ОП "Човешки ресурси", предназначени за преквалификация на безработните, достигат обаче само до избрани фирми, близки на управляващите, като тази на депутатката от ГЕРБ Вяра Петрова. Изходът от излизане на спиралата на безработицата и на нарастващата бедност засега е неясен, а напрежението у българското общество нараства. Напрежение е налице както сред работници на големи преприятия като ВМЗ-Сопот за неплатени заплати, така и сред обикновените граждани. Стотици хиляди потребители на ток и парно заради нечувано високи сметки са от средата на месец февруари на улиците и площадите. Протестират и представители на екологични организации за далаверите на управляващите с българската природа, като за дюните в Несебър, лифтовете на Банско и др.
Незабелязани обаче остават за медиите, респективно за българското общество, фалитите на над 150 хиляди малки и средни фирми, които в кризата останаха без поръчки и "хлопват кепенците" на своите предприятия, ателиета и магазини. Сред тях има прочути доскоро предприятия с дълголетна история, като това за козметика - "Ален Мак", Пловдив, сладкарската кооперация в София "Христо Ников" и хиляди други. България е с изключително

влошена демографска ситуация

върху стабилността и растежа на икономиката в средносрочен аспект. Фонд "Пенсии" за мандата на ГЕРБ непрекъснато задълбочава дефицита си, а официалните данни на НСИ са само част от истината за размера му и това е бомба със закъснител за близкото бъдеще. Правителството и парламентът, доминирани от ГЕРБ, обаче останаха индеферентни към гласа на майките от цяла България и исканията им за адекватно обезщетение за гледане на дете от 1 до 2 г., което вече пета година е 240 лв. Те продължават да настояват то да бъде изравнено с минималната заплата от 310 лв.
    Същевременно се направи пореден реверанс към по-заможната част от българския народ у нас и на финала на мандата си ГЕРБ променя генерално модела на финансиране на средните училища. Частните училища и детски градини ще могат да получават държавна субсидия, според решението на депутатите от мнозинството с приетите на второ четене текстове в Закона за училищното образование. Това обаче ще задължи частните училища да премахнат таксата за обучение и други дейности, покривани от бюджета. Включването на частните училища и градини в системата на държавното финансиране се предвижда да става само по тяхно заявление, но при всички случаи ще има дискриминация на държавното образование за сметка на частното.
След принудителната си оставка правителството на ГЕРБ остави България с изгребан до дъно фискален резерв и с нови вътрешни държавни дългове. Официалните данни са, че над 7,5 млрд. са дълговете на държавните предприятия и държавните болници, като рекордьори са НЕК, Булгаргаз и "Топлофикация" АД - София.
На фона на неблагополучията в икономиката ни и в социалната сфера се оказа, че с близо 2 млрд. евро е нараснал външният дълг на българската държава и на частния ни сектор за последната година. По последни данни на БНБ той е бил около 37.9 млрд. евро в края на ноември 2012 г. Българските държавни финаси са на прага на тежка ликвидна криза и това спешно следва да се отчете от бъдещото ни правителство. То трябва да вземе спешни мерки и поне частично да "запуши" пробойните в приходната част на бюджета чрез повишаване на събираемостта на данъци, мита и акцизи. Трябва да се "затегнат редиците" в НАП и Агенция "Митници", за да се пресече пътя на т.нар. ДДС вериги, които неправомерно "източват" милиарди лева данъчен кредит.

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ